O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 28.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 625 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2392/21.04.2011 година на Е. Х. М. от [населено място], припопдписана от адв.М. Ф.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 79 от 09.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 969/2010 година на ОС-Добрич .
С обжалваното решение , окръжният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ след отмяна и връщане на делото от ВКС, е обезсилил Решение Nо 109 от 01.12.2008 година по гр.д. Nо 165/2007 година на РС- Тервел по уважения срещу О. –гр.Т. и [община] иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ , с който е прието за установено, че наследниците на Х. Г. Ж. са собственици на 127.700 дка земеделска земя , находяща се в землището на [населено място], [община] която следва да бъде възстановена с план за земеразделяне, като за разликата до заявения размер от 147.700 дка искът е отхвърлен. Прието е , че подаването на заявление по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ и наличието на производство пред компетентния административен орган за възстановяване на земеделските земи, принадлежали на общ наследодател, дори и при спор за начина на възстановяването- в стари реални граници или с план за земеразделяне , съставлява отрицателна процесуална предпоставка за водене на съдебното исково производство по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , поради което решението на първоинстннционния съд следва да се обезсили ,а съдебното исково производство следва да се прекрати.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е частично недопустимо,поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с довода , че процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивната жалба и по приложение на чл. 209 ал.1 ГПК / отм. /на решение , постановено по незаявена въззивна жалба , е разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на разясненията по т. 14 от ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, както и на Определение Nо 8/2010 година на ВКС и Определение Nо 664/2009 година на ОС-Пазарджик.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „подаването на заявление до административния орган по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ ,като условие за недопускане на съдебното исково производство по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, от лице , което не е наследник на бившия собственик, следва ли да се счита като пречка за сезиране на съда”.
В срока по чл.287 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация –О. гт.Т..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на закона по чл. 280 ал.2 ГПК и чл. 283 ГПК, поради което и касационната жалба е процесуално допустима.
Преценката на релевираните доводи на касаторите за допустимост на касационното обжалване с оглед въведения и аргументиран в контекста на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК довод касаещ процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивната жалба и по приложение на чл. 209 ал.1 ГПК / отм. /на решение , постановено по незаявена въззивна жалба , налага извод , че даденото разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на разясненията по т. 14 от ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, тъй като именно това разрешение на съда е обусловило постановения правен резултат.
При допускане на касационо обжалване , страната касатор дължи заплащането и пропорционална държавна такса , която съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. . / сто лева /, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2392/21.04.2011 година подадена от Е. Х. М. от [населено място], припопдписана от адв.М. Ф.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 79 от 09.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 969/2010 година на ОС-Добрич .
УКАЗВА на касатора Е. Х. М., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 100 лв. /сто лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора Е. М. се съобщи лично задължението за внасяне на пропорционална ДТ в седмичен срок от съобщението.
При невнасяне на таксата делото следва да бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: