О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София, 13.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 456 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.01.2011 год. по гр. д. № 8749/2010 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 4.05.2010 год. по гр. д. № 19353/2009 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Б. И., З. Б. И., Г. Б. И. и Б. Б. И. против С. община установителен иск за собственост на недвижим имот с пл. № * в кв. 31 в [населено място], „М. п.”, с площ 350 кв. м., при описаните граници, от който 238 кв. м. попадат в УПИ *, а 112 кв. м. – в улица, на основание давностно владение в периода 1951 – 2009 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците, чрез пълномощника им адв. А.. С., с оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест в процеса, нарушение на материалния закон и необоснованост на извода, че ищците не се легитимират за собственици на основание придобивна давност. Искат отмяната му, ведно със законните последици.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с противоречиво произнасяне по аналогични случаи в представените две влезли в сила решения. Поддържат довод, че по въпроса за значението на актовете за държавна и общинска собственост като оповестително, а не правопораждащо, обуславящ доказателствената тежест за установяване на основанието за актуване на страната на ответника, произнасянето в приложената практика е противоречиво на това в обжалваното решение.
Ответната община оспорва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довод, че представените решения са неотносими към формулирания правен въпрос за значението на акта за общинска собственост, тъй като изводите в тях се обусловени от други факти.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и въз основа на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост на основание придобивна давност в периода от 1951 год. до предявяването на иска, въззивният съд приел, че ищците не са установили факта процесният имот да е бил собственост на частно лице при действието на разпоредбата на чл. 86 ЗС, в първоначалната й редакция. С оглед установената в нея забрана до изм. й с ДВ бр. 31/90 год., другите имоти да се придобиват по давност, то при липсата на доказателства за това имотът да е бил на частно лице, поддържаният от ищците придобивен способ не е доказан.
Приел, че дори и установеният от свидетеля М. факт на владение от праводателя на наследодателя на ищците Н. Н. от 1956 год. не променя направения извод, тъй като не са налице данни до съставянето на акта за държавна собственост през 1966 год. той или наследодателят на ищците, купувач по договора от 1960 год., да са се позовали на последиците от това. Съдът приел, че и след изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/96 год. придобивното основание давностно владение е неосъществимо с оглед спиране течението на давностния срок за тези имоти до 31.12.11 год. с изм. в ЗС.
Следователно, съдът е приел, че не е установено имотът до актуването му като държавен през 1966 год. да е бил на частно лице, за да породи правни последици упражняваното върху него владение от страна на наследодателя на ищците, придобил същия с частен писмен договор през 1960 год., респ. от неговия праводател.
Не е налице изрично произнасяне по въпроса за доказателственото значение на съставения акт за държавна собственост, респ. такъв за общинска собственост от 1997 год. в смисъла, вложен от касаторите във формулирания от тях правен въпрос в изложението, а именно, че тези актове нямат правопораждащо действие, а само оповестително такова, поради което и не пораждат твърдяното от общината право. Въпреки това обаче съображенията на въззивния съд за неоснователност на поддържаното от ищците придобивно основание–давностно владение имплицитно включват и зачитане на представения акт за държавна собственост № 1956 от 1.11.66 год., в който целият имот от 11 550 кв. м. е актуван като държавен, с посоченото отбелязване, че същият е стар общински имот и позоваването на въззивния съд на чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция от 1951 год., съгласно който държавни са имотите, които нямат друг собственик. Т. е. въззивният съд е зачел материалната доказателствена сила на този акт, при направеното му оспорване от ищците с предявяването на исковата молба, поради което и формулираният в изложението правен въпрос за действието на актовете за държавна, респ. общинска собственост, е релевантен за направените в обжалваното решение изводи. Този въпрос е решен противоречиво в представените влезли в сила решения по гр. д. № 4878/2001 год. и гр. д. № 14422/2002 год. на Софийски районен съд – при представени актове за държавна собственост и при липса на доказателства за наличие на придобивен способ на държавата към момента на съставянето им, същите не са зачетени, с оглед изтекла придобивна давност в полза на установилите владение физически лица. Релевантен за спора се явява и въпросът за доказателствената тежест за установяване на твърдените от страните обстоятелства, поради което и настоящият състав намира да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 239 от 14.01.2011 год. по гр. д. № 8749/2010 год. на Софийски градски съд по подадената от И. Б. И., З. Б. И., Г. Б. И. и Б. Б. И., чрез адвокат А.. С., касационна жалба.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 39.10 лв. и представят вносния документ в същия срок, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: