Решение №481 от по гр. дело №1649/1649 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 21.12.2011 година

Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.д № 607/ 2011 година, и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.2 ГПК.

С молба от 03.11.2011 година Л. С. Ж. от [населено място] е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените от него разноски за защита в касационното производство от адв.Н. П. –САК , съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с отговора по чл. 287 ГПК и с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени.
По делото не е постъпил отговор от касаторката Г. И. И..
По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
С Определение Nо 962 / 28.10.2011 година , постановено по гр.д. Nо 607/2011 година на ВКС-II отд., НЕ Е допусната до касационно обжалване на касационната жалба вх.Nо 30928/28.04.2010 година заявена от Г. И. И. от [населено място] чрез адв. В. С.- САК срещу въззивно Решение Nо 02.03.2010 година по гр.възз.д. Nо 2009/2009 година на Софийския градски съд.
В касационното производство, Л. С. Ж. от [населено място] е ответник по касация , надлежно представляван от адв. Н. П.- САК, която с подадения отговор- възражение по чл. 287 ГПК е оспорила релевираните с касационната жалба основания за допустимост на касационното обжалване , оспорила е и основателността на релевираните доводи, че обжалваното решение съдържа пороци, който обуславят отмяната му и е направила искане за присъждане на разноските за касационата инстанция- заплатен адвокатски хонорар в рамер на сумата 1800 лв. .
С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът няма произнасяне по искането за разноски.
Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса , което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.
Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт.
При данните по делото следва, че срокът за допълване на това решение , в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл . Съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски за защита на ответника са в размер на 1800 лв. / хиляда и осемстотин лв./ и ще следва да се присъдят в пълен размер с оглед на постановения от съда правен резултат.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Г. И. И. от [населено място] , живуща [улица]Nо 24 ет2 ап. 3, с ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на Л. С. Ж. от [населено място] , с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 1800 лв. / хиляда и осемстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top