Определение №406 от 20.4.2011 по гр. дело №1017/1017 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

гр. С., 20.04.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1420 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 26.05.2010 год. по гр. д. № 207/2010 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.01.2010 год. по гр. д. № 56/2008 год. на С. районен съд, с което е разпределено ползуването на незастроената част от дворно място, представляващо имот с идентификатор ., участвуващ в УПИ. в кв.. по плана на[населено място], съобразно предложения от вещото лице К. първи вариант, отразен на скица № 2171 от 21.01.2008 год., неразделна част от решението, както следва: на Н. К. Д. – дял първи, а на К. С. Щ. – дял втори, а от тавана: на първия предоставя ползуването на обекти с № № 4 и 5 на скицата към експертизата на вещото лице В., на л. 116, неразделна част от решението, а на втората – обекти с № № 1, 2 и 3, с определените съгласно горните заключения площи от дворното място и тавана за общо ползуване. Със същото решение е отхвърлен иска на главно встъпилото трето лица Р. С. В. против К. С. Щ. и Н. К. Д. за признаване по отношение на тях, че същата е собственик на ? ид. ч. от таванския етаж, на основание чл. 92 ЗС и е оставен без разглеждане иска й против същите ответници за признаване, че подпокривното пространство съставлява самостоятелен тавански етаж и като такъв да се изключи от разпределението на ползуването.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Р. С. В. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , позовавайки се на поддържано противоречие с ТР № 34/83 год. на ОСГК на ВС, което прилага. От съдържанието на касационната жалба се установява, че поддържаният като релевантен за спора въпрос е този за статута на спорното подпокривно пространство, чието разпределение е предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Според касаторката въззивният съд неправилно е приел, че не е налице самостоятелен обособен тавански етаж, а обща част между двамата етажни собственици, между които е постановил разпределение на ползуването му, което поддържа да е в противоречие с представеното тълкувателно решение.
Ответницата К. С. Щ., чрез адв. М. М., не оспорва касационната жалба и счита въззивното решение за неправилно. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване, макар и касаторката да не го сочи изрично, с оглед позоваването в жалбата на редица решения от съдебната практика, в които било прието, че мазето и тавана не са общи части и върху тях се учредява реална собственост, в което се състои и противоречивото произнасяне на въззивния съд по иска на касаторката, главно встъпило в процеса трето лице. Тези доводи не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство, тъй като тази страна не е легитимирана като касатор.
Ищецът Н. К. Д., чрез пълномощника му адв. Л. С., оспорва наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – не е формулиран и конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, а от друга страна, решението на съда е съобразено с разрешенията, дадени в представеното тълкувателно решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли предявения от касаторката иск за собственост върху половината от таванския етаж против първоначалните страни в процеса по предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползуването му, въззивният съд приел, че подпокривното пространство е обща част на сградата и като такава, правото на ползуването й подлежи на разпределение между двамата етажни собственици, първоначалните страни по делото. Г. встъпилото в процеса между тях трето лице – Р. В. не притежава самостоятелни права върху подпокривното пространство, тъй като то не представлява самостоятелен обект. Същата е загубила правото на собственост върху притежавания от нея втори етаж в сградата, то е придобито от ищеца Н. Д., на основание постановление за възлагане на съдебен изпълнител, поради което и същият притежава права върху общите части в сградата.
Въпросът за статута на подпокривното простанство в сградата е релевантен за изхода на спора за собствеността върху него, по предявения от касаторката установителен иск против първоначалните страни по делото. Макар и да не е изрично формулиран, същият се извежда от доводите на касаторката, като конкретизирането му е в правомощията на касационния съд като израз на служебното му задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5, чл. 235, ал. 2 ГПК/, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос – приемайки, че спорното подпокривно пространство представлява обща част на сградата в режим на етажна собственост, е обусловило и изводът му за неоснователност на иска на касаторката, че притежава право на собственост върху изградения при пристрояването на сградата самостоятелен тавански етаж.
За да направи извода, че спорният имот не представлява самостоятелен обект в сградата, въззивният съд е приел, че липсват издадени строителни книжа за него, липсва обособен санитарен възел и оформени помещения, както и че възникналата при пристрояването необходимост от корекция на покривната конструкция не е обусловило промяната на предназначението на пространството от подпокривно в самостоятелно обособен тавански етаж и същото е продължило да представлява обща част на сградата. Позовал се и на разясненията в ТР № 34/83 год. на ОСГК на ВС, съгласно което е прието, че подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата.- т. 1 от същото.
Разясненията в горното тълкувателно решение на ОСГК на ВС обхващат и друга хипотеза, при която подпокривното пространство /таванът/ – обща част от сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, в която хипотеза същото представлява обща част по предназначение, за разлика от обратната хипотеза, при която това пространство представлява обща част по естеството си. Изяснена е и разликата в правния режим при двете хипотези относно промяната на предназначението на подпокривното пространство, като в настоящия казус въззивният съд не е направил това разграничение, доколкото е поддържано от встъпилото в процеса трето лице настъпила промяна в предназначението на тавана вследствие фактическото преустройство при пристрояването на сградата по съгласието на етажните собственици към този момент – 1989 год. Това обстоятелство обосновава извода, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за изхода на спора по иска за собственост на касаторката материалноправен въпрос за статута на подпокривното пространство е в противоречие на дадените разяснения за отделните хипотези в представеното ТР № 34/83 год. на ОСГК на ВС и представлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 144 от 26.05.2010 год. по гр. д. № 207/2010 год. по описа на С. окръжен съд, по подадената от Р. С. В., касационна жалба против него.
С оглед данните за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top