О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 535
София, 27.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември на две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч. гр. д.Nо 506 / 2012 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр. с чл. 1 т.2 ГПК и по чл. 396 ал.2 ГПК.
„Б.-М’Е. със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от М. А., чрез адв. С. М.- АК С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 645 от 20.07.2012 г. на ОС –Смолян по ч. гр.д. Nо 295/2012 год. , с което е отменено определение на първата инстанция- РС-Мадан за оставяне без уважение искане за допускане обезпечение на иска по чл. 440 ГПК на търговското –дружество и е постановено ново, с което е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на заявения от дружеството иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. Nо 55/2011 год. на СИС при РС-Мадан и по присъединеното към него дело Nо 152/2011 год. на СИС при РС-Мадан при условията на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК , като размера на паричната гаранция е от 6000 лв. / шест хиляди лева/.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, тъй като представените писмените доказателства са ценени като „неубедителни” по см. на закона , сочат на множество различни правоотношения , които не е задължително да имат отношение към собствеността, съдът е направил анализ на доказателства в насока, която жалбоподателя счита за неправилна, а размерът на определената гаранция от 6000лв. не почива на никакви обективни данни по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което се наложи обезпечителна мярка без гаранция , или гаранцията бъде в по-нисък размер.
С частна жалба вх. Nо 3290 от 06.08.2012 година Е. К. Р. и Т. А. Р., и двамата от [населено място] чрез пълномощника си адв. Г. И. – АК П. обжалват и иска да се отмени Определение Nо 645 от 20.07.2012 г. на ОС-Смолян по ч. гр.д. Nо 295/2012 год. , с което е отменено определение на първата инстанция- РС-Мадан за оставяне без уважение искане за допускане обезпечение на иска по чл. 440 ГПК на търговското –дружество и е постановено ново, с което е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на заявения от дружеството иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. Nо 55/2011 год. на СИС при РС-Мадан и по присъединеното към него дело Nо 152/2011 год. на СИС при РС-Мадан при условията на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК, като размера на паричната гаранция е от 6000 лв. / шест хиляди лева/.
С частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 440 ГПК без да е налице обезпечителна нужда, предвид на ангажираните писмени доказателства по делото. Иска се отмяната му и оставяне без уважение на искането по чл. 389 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не са постъпил реципрочни отговори по частните жалби.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба на търговско дружество „Б.-М’Е. със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от М. А. е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , но е процесуално недопустима на основание чл. 396 ГПК .
С разясненията на ТР 1/2010 година на ОСГТК на ВКС по приложение правилата за обжалване на определенията за допускане на обезпечение на бъдещ или висящ иск се прие , че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционен контрол. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд , а не и при произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определенията на първата инстанция.
Обжалваното определениe – Определение Nо 645 от 20.07.2012 г. на ОС-Смолян по ч. гр.д. Nо 295/2012 год. е от посочената категория, тъй като с него е отмененото определение Nо 391 от 07.06.2012 година на РС-Мадан постановено по гр.д. Nо 168/2012 година, с което е оставено без уважение искане за допускане обезпечение на иска по чл. 440 ГПК на търговското , т.е. касае се до определение произнесено от въззивния съд , но като определение по повод на образувано второинстанционно производство по частна жалба срещу определение на първата инстанция . По тези съображения следва да се приеме , че търговското дружество ‘Б.-М’Е. [населено място] няма процесуалното право на частна жалба срещу определението на втората инстанция , а подадената такава ще следва да бъде оставена без разглеждане.
По частната жалба на година Е. К. Р. и Т. А. Р., и двамата от [населено място] чрез пълномощника си адв. Г. И. – АК П.- същата е процесуално допустима , на основание чл. 396 изр. 2-ро ГПК и като подадена в установения от закона срок.
Частната жалба не може да бъде разгледана по същество, след като не отговаря на изискванията на закона. Законодателят е предвидил възможността за обжалване от страна на лицето, спрямо което или спрямо чието имущество е наложена обжалваната обезпечителна мярка, в хипотезите , когато именно въззивния съд , в производство по жалба срещу отказ на първата инстанция, е допуснал обезпечението на висящи или бъдещ иск, но само при „условията на чл. 280 ал.1 ГПК.”
Частната жалба е насочена изцяло към неоснователността на допуснатото обезпечение на иска, като се релевират доводи за неправилно ценени доказателства като основания за извод за евентуална основателност на иска, а формулираното искане до съда касае искане за произнасяне по същество.Липсата на конкретно формулиран правен въпрос и непосочването в коя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК частните жалбоподатели поддържат искането си за допускане на касационното обжалване, не дава възможност на сезирания касационен състав да извърши необходимата селекция по допускане на обжалването пред касационната инстанция.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от М. А., чрез адв. С. М.- АК С. срещу Определение Nо 645 от 20.07.2012 г. на ОС-Смолян по ч.гр.д. Nо 295/2012 год. , с което е отменено определение на първата инстанция- РС-Мадан за оставяне без уважение искане за допускане обезпечение на иска по чл. 440 ГПК на търговското –дружество и е постановено ново, с което е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на заявения от дружеството иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. Nо 55/2011 год. на СИС при РС-Мадан и по присъединеното към него дело Nо 152/2011 год. на СИС при РС-Мадан при условията на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК , като размера на паричната гаранция е от 6000 лв. / шест хиляди лева/, като процесуално недопустима и ВРЪЩА същата на жалбоподателя на основание чл. 396 изр. 1-во ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС по реда и на основание чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на жалбоподателя [фирма] [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна жалба вх. Nо 3290/06.08.2012 година Е. К. Р. и Т. А. Р. от [населено място] подадена чрез пълномощника им адв. Г. И. – АК П. срещу Определение Nо 645 от 20.07.2012 г. на ОС-Смолян по ч гр.д. Nо 295/2012 год. , с което е отменено определение на първата инстанция- РС-Мадан за оставяне без уважение искане за допускане обезпечение на иска по чл. 440 ГПК на търговското –дружество [фирма] [населено място] и е постановено ново, с което е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на заявения от дружеството иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. Nо 55/2011 год. на СИС при РС-Мадан и по присъединеното към него дело Nо 152/2011 год. на СИС при РС-Мадан при условията на чл. 391 ал.1 т.2 ГПК, като размера на паричната гаранция е от 6000 лв. / шест хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: