О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 27.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 901 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.04.2011 год. по гр. д. № 13565/2010 год. въззивният Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение от 31.08.2010 год. по гр. д. № 24281/2009 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. К. Ц. срещу Ц. И. Т. и С. о. иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на осиновяването на Ц. Т. от Т. К. поради нищожност на определение № 620 от 6.08.1952 год. по ч. гр. д. № 4505/1952 год. на Софийски околийски съд, като постановено от незаконен състав.
С второ решение – от 4.07.2012 год. по гр. д. № 8016/2012 год. въззивният Софийски градски съд е потвърдил и решението от 2.03.2012 год. по първоинстанционното гр. д. № 24281/2009 год., с което е оставена без уважение молбата на Е. К. Ц. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2010 год., като в диспозитива му вместо „Софийски околийски съд” да се чете „по описа на второ гражданско отделение”.
От ищцата Е. Ц. са постъпили в срок касационни жалби против двете решения на въззивния съд с доводи за неправилността им поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за тяхната отмяна.
В изложението към жалбата против основното въззивно решение се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Поставен е материалноправния въпрос относно компетентността на зам. околийския съдия при Софийски околийски съд да се произнесе по допускане на осиновяването с определението от 6.08.1952 год. по ч. гр. д. № 4505/52 год., при уредената в действуващия тогава Закон за лицата и семейството изрична компетентост за това на околийския съдия. Извън формулирането на горния правен въпрос други съображения за обосноваване наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване не са изложени.
В изложението към жалбата против допълнителното решение на въззивния съд касаторката сочи същото основание за допускане на касационното му обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси касаят обвързаността на съда при индивидуализацията на документ, приет като писмено доказателство, от допуснатата и от ищеца грешка, или следва да инидивидуализира документа с точния му прочит, както и въпроси по приложението на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 в производството по чл. 247 ГПК.
Ответницата Ц. Т., чрез пълномощника й адв. Св. С. оспорва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображенията в писмените отговори към жалбите. Претендира и разноските по делото.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касаторката в приложените изложения и тези на ответницата по жалбата, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обявяване нищожността на определение № 620 от 6.08.1952 год. по ч. гр. д. № 4505/1952 год. на Софийски околийски съд е отхвърлен, въззивният съд приел, че е налице правораздавателна компетентост на зам. околийския съдия, постановил същото, като правомощията му не се различават от тези на околийския съдия, с оглед липсата на разграничение в правомощията им в действуващия към релевантния момент Закон за устройство на народните съдилища. Препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК, въззивният съд приел, че определението от 1952 год. е издадено от компетентен орган по надлежния ред, поради което е валиден съдебен акт, пораждащ правни последици.
Следователно, изводът за неоснователността на предявения иск за нищожност на определението за допускане на осиновяването поради липса на компетентост на заместник околийския съдия е обусловен от въпроса, посочен от касаторката в изложението й, т. е. произнасянето по него обуславя решаващия извод на съда по делото. Наред с релевантния правен въпрос законът предвижда и наличието на допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в случая с оглед поддържаното от касаторката основание – тези по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображения за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не се изложени, с оглед обосноваване с какво произнасянето на касационната инстанция по него ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, така, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. При липсата на такива съображения доводите на касаторката представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет произнасянето по основанията за допускане на касационното обжалване. Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като същият следва да ги мотивира съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаното основание.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в първото решение относно съда, издал определението, въззивният съд приел, че такава грешка не е налице – изразената в мотивите на решението воля на съда съответства напълно с отразеното в диспозитива му. Отделно от това посочването на съда, издал определението, съответствува и на съдържанието му като документ, както и отговаря на обстоятелствата по исковата молба.
Поставените в приложеното изложение към втората касационна жалба въпроси за приложението на основанията за отвод – чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК в производство по чл. 247 ГПК са неотносими, тъй като въззивният съд, за да изведе правните си изводи за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, не е изложил такива съображения, не е обсъждал такива въпроси. Доводите представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за обвързаността на съда от представения като доказателство документ при посочването му в съдебния акт също не представлява правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда за липса на допусната очевидна фактическа грешка в основното решение по спора. Извън това изложените по-горе съображения за липсата на посочване на доводи относно значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са относими и към втората касационна жалба. Поради това и допълнителното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да понесе направените от ответницата съдебни разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 8.08.2011 год. /към писмения отговор по първата касационна жалба/. За отговора по втората касационна жалба липсват данни за платено възнаграждение по представения договор, поради което и разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.04.2011 год. по гр. д. № 13565/2010 год. и на решението от 4.07.2012 год. по гр. д. № 8016/2012 год., и двете по описа на Софийски градски съд, по подадените от Е. К. Ц. от [населено място] касационни жалби против тях съответно от 29.06.2011 год. и от 19.09.2012 год.
Осъжда Е. К. Ц. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. И. Т. от с. гр. направените разноски в настоящето производство в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: