O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
София, 23.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1101 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 27742/31.08.2011 година на Р. Р. В. и З. Р. Т., и двете от [населено място] чрез пълномощника им адв. Ф. Д.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 977 от 18.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 1114/2011 година на ОС-Варна.
Производството образувано по предявения от Р. В. и З. Т. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС срещу етажните собственици с административен адрес [населено място] [улица] за отмяна на Решения на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост , обективирани в Протокол от 23.10.2009 година.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на решенията на ОС , обективирани в Протокол от 23.10.2009 година т.5,6,8/ с изключение на уговорката за неустойка/, 9.10 и 11, на основание чл. 40 ЗУЕС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл по въпроса :”изискването за изграден покрив в законовата дефиниция на „груб строеж” по см. на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ включва ли наличие на всички елементи на покрив , предвидени по проект или предполага съществуването само на конструкция-покривна без предвиденото покритие ? предвидените по проект основни елементи на покрива представляват ли довършителни работи или са част от грубия строеж ?” по който няма съдебна практика и произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото за уточняване съдържанието на понятията в закона
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса:” кой е моментът от който възникват регулираните от ЗУЕС обществени отношения , свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, допустимо ли е формиране на общо събрание на собствениците , което да приема валидни решения за общите части при завършена в груб вид сграда, както е приел въззивния съд с решението си при поддържана теза, че няма акт за въвеждане собствениците за експлоатация на сградата и при незавършено строителство на сградата.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса има ли общото събрание на собствениците правомощия да взема решения за извършване на довършителни работи след етапа на изграждане на сградата в груб вид и за въвеждането и в експлоатация, т.е. решения който излизат извън кръга на обикновеното управление , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР 39/86 на ОСГК на ВС .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса „кворумът по чл. 17 ал.4 ЗУЕС/ в редакцията към 26.07.2011 година / следва ли да е налице към момента на гласуване на посочените в текста решения или изискването на закона важи само за момента на откриване на събранието ? и с какво мнозинство следва да се приемат решенията на ОС на собствениците на обекти в етажната собственост касаещи завършване на строителството на общите части и за изпълнение на довършителните работи и кой е приложимия закон, поради липса на съдебна практика, както и поради необходимостта новите разпоредби на ЗУЕС въпреки че възпроизвеждат някои текстове на ПУРНЕС да бъдат тълкувани поради хипотезите на недовършено строителство на нови жилищни сгради и да се разграничат точно приложимите правни норми и институти, с оглед развитието на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касация чрез повереника им адв.Е. Д.- АК В. , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване поради наличие на влязло в сила съдено решение между страните , с което е прието за безспорно/ в производство по чл. 67 ал.1 ЗС/, че процесната сграда е изградена в „груб строеж”, не е спорено разрешението което съдебната практика дава на въпроса кога възниква етажната собственост- от моментът в който етажи или части от етажи в една сграда станат притежание на различни правни субекти/ цитират се над 10 съдебни решения /, не може да се допусне касационно обжалване по въпроси, на които е даден отговор с решения по чл. 290 ГПК, оспорва се наличие на предпоставки за допустимост по поставените въпроси , тъй като разпоредбите са ясни и не налагат тълкуване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск.
След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280- ал.1-3 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 изрично се сочи , че правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора. В тази аспект , доколкото поставеният първи въпрос касаещ съдържанието на законовия термин „груб строеж” на сграда с различни обекти- жилища и принадлежащи избени, тавански и др. помещения , е бил предмет и на спора по приключилите спорове/ отхвърлени искове / за погасяване правото на строеж в полза на собствениците , както и е налице произнасяне от страна на ВКС с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК –Решение Nо 250/21.07.2010 година по гр.д. Nо 724/2009 година на ВКС-II отд., и решения, установяваща трайно прилагана практика – Решение Nо 203/ 05.06.2009 година по гр.д. Nо 6297/2007 г. на ВКС-I отд. и Решение Nо 723/27.06.2008 година по гр.д. Nо 2151/2007 година на ВКС- касаещо именно процесната сграда, изведеният въпрос не може да се квалифицира като „обуславящ” и съответно не може да обуслови извод за допустимост на касационното обжалване по принцип, а още по –малко в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
И. въпрос за моментът, от който възникват регулираните от ЗУЕС обществени отношения , свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост и за допустимостта за формиране на общо събрание на собствениците , също не може да обоснове извод за селекция, тъй като с отговора на ответниците по касация са представени решения, в т.ч. и постановени по реда на чл. 290 ГПК в смисъла , в който е произнесено и решението на решението касаещо тълкуване разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗУЕС във вр.с чл. 37 от ЗС , поради което и доводите на касаторите за необходимостта от ново –различно тълкуване , не е провокирано от нищо друго освен от неудовлетвореността на касаторите и желанието им да променят правния резултат.
И. въпрос има ли общото събрание на собствениците правомощия да взема решения за извършване на довършителни работи след етапа на изграждане на сградата в груб вид и за въвеждането и в експлоатация, т.е. решения който излизат извън кръга на обикновеното управление , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР 39/86 на ОСГК на ВС , не може да обуслови извод за допустимост на касационното обжалване поради неотносимостта на разясненията по посоченото ТР на ОСГК на ВС към поставения проблем. Решението на общото събрание за отдаване под наем на изградено портиерско жилище в жилищна сграда –етажна собственост и евентуалната му промяна от обща част по предназначение , не може да намери аналогия с вземане на решения от общо събрание на собствениците в рамките на уредените правомощия на органа на управление на етажната собственост по новия ЗУЕС. Конкретните решения касаещи общите части в конкретната хипотеза касаят подобряване на техническото състояние на общите части на сградата , а не евентуалната им промяна според предназначението.
И. въпроси , касаещи тълкуване на новите разпоредби на чл. 17 ал.4 ЗУЕС/ в редакцията към 26.07.2011 година /относно кворумът при вземане на решенията , не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване , тъй като по начина на формулиране същите са ясни, конкретни и не предполагат влагане на по-широк или по-тесен смисъл, различен от този на законодателя.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 27742 / 31.08.2011 година ,заявена от Р. Р. В. и З. Р. Т., и двете от [населено място] чрез пълномощника им адв. Ф. Д.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 977 от 18.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 1114/2011 година на ОС-Варна .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :