O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 14.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1375 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 153205/09.12.2015 год. на Г. П. И. от [населено място] , заявена чрез адв. М. В. -САК срещу Решение от 27.10.2015 година по гр.възз.д. Nо 3093/2012 година на Софийския градски съд-2 Б отд..
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение oт 12. 05.2011 година по гр.д. Nо 31683/2007 год. на Софийския РС -1 отд., 35 с/в , с което са отхвърлени, предявените от Г. И. искове срещу Е. А. Д., А. А. Н., А. Д. Н. , А. А. Т. , С. Д. Т., В. В. Т. и Г. И. Т. по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ за собственост на имот пл. Nо 796 по кадастрален план на [населено място] , кадс.лист 611 и 612 , с площ от 1492 кв.м., вилна зона „Б. п.“. Прието е , че при липсата на достатъчен графичен материал не може да бъде направен категоричен извод относно идентичността на имотите по нотариални актове 106 и 107 от 1929 година и спорния имот пл.Nо 796 по кадастрален план на [населено място] , кадастрален лист 611 и 612, с площ от 1492 кв.м., м. “Б. п.“ понастоящем с идентификатор 68134.1838.796 по КККР на местността.
С касационната жалба се поддържа се , че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон основани за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с доводи , че въпросите дали при липса на достатъчен графичен материал понастоящем , единственият правен извод , който следва да се направи е , че няма идентичност между имота закупен през 1929 година и имота , който е отписан по актовите книги по административната процедура по реституция, е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение No 360 от 08.02.2012 год. по гр.д.No 79/2011 год. на ВКС, ГК -II отд., трябва ли решаващият съд да обсъди всички експертизи по делото , съпоставени със всички писмени доказателства с оглед разпоредбата на чл. 157 ал.3 ГПК / отм./ и чл. 188 ал.1 ГПК / отм./ , произнесен в противоречие с Решение No 1257 от 30 .06.2004 год. по гр.д.No 598/2003 година на ВКС, ГК-IV г.о. и Решение No 1318 от 16.04.2009 год. по гр.д. No 5641/2007 го. на ВКС, ГК- II г.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Е. А. Д. и А. А. Н., чрез адв.Н. Н. -САК с който се поддържат обстойни доводи за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и неоснователността на доводите по същество за допуснати нарушения на процесуални правила.Претендират се разноски по делото за касационната инстанция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 т.2 ГПК, редакция ДВ. бр.50/2015 година , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение постановено по вещен иск.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. допускането на обжалване пред касационната инстанция е обусловено от изпълнение на изискването за изведен материално-правен ли процесуален правен въпрос, който е обусловил изхода на спора по конкретното дело и който въпрос, като правен проблем по приложение на закона , е произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС , включително и решение на ВКС по чл. 290 ГПК по отношение на изложените общи мотив в правомощията по чл. 291 ГПК,или по който въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата , подкрепено с примери на влезли в сила решения, приключили на въззивна инстанция , или се касае до правен проблем по който липсва формирана съдебна практика и е налице обоснована необходимост от уеднаквяването и за еднаквото и точно прилагане на закона.
Изведеният от защита на касатора Г. И. правен проблем не може да се приеме като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията на цитираното ТР на ОСГТК нас ВКС. Въпросът е фактически в смисъл , че касае доказването идентичността на реституиран недвижим имот/ спорния недвижим имот/ , имащ характера на бивша земеделска земя , в контекста на доказателствени средства- легитимиращи собствеността на база писмени доказателства, в които са отразени не един , а три имота , индивидуализирани по местонахождение, площ и съседи към минал момент , по които параметри има само съвпадение на местността на имота. Разрешенията по цитираните решения на ВКС, като задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК , касаят други правни проблеми, поради което и довода , че е налице противоречие с тях, по скоро касае тяхното казуално разрешение , но не и изложените мотиви с тълкувателен характер, поради което не могат да се приемат за основателни и обусловят допускане на касационното обжалване .
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 153205 / 09.12.2015 год. на Г. П. И. от [населено място] , заявена чрез адв. М. В. -САК срещу Решение от 27. 10. 2015 година по гр.възз.д. Nо 3093/2012 година на Софийския градски съд-2 Б отд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: