О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 17.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1085/2019 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадени са молби с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК от процесуалните представители на ответниците в касационното производство за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, по който въпрос съдът е пропуснал да се произнесе, въпреки заявеното от тях искане, съответно:
– от А. А. П., с отговор на касационните жалби, подаден на 20.12.2018 г. чрез адв. Б. С. от АК П., за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв.
– от Н. Б. Д., с отговор на касационните жалби, подаден на 11.12.2018 г. чрез адв. К. А.-В. от АК П., за присъждане разноски за заплатен адвокатски хонорар в касационното производство в размер на 400 лв.
Ответниците по молбите Н. М. Г., Б. Б. П. и З. Б. П., всички представлявани в производството от адв. Н. М. от САК, в писмените си отговори поддържат становище за неоснователност на направените искания, навеждайки твърдения, че в делбеното производство не се присъждат разноски. При условията на евентуалност, възразяват срещу размера на претендираните разноски поради прекомерност.
Като разгледа молбите, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира следното:
Настоящето производство е процесуално допустимо, а разгледани по същество, молбите са основателни:
С постановеното на 15.08.2019 г. определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение от 19.04.2018 г. по гр. д. № 564/2018 г. на Пловдивски окръжен съд. Не е налице произнасяне по направените искания за присъждане на разноски на ответниците по касационните жалби, поради което подадените молби представляват искания за допълване на определението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с твърдение, че искането за присъждане на разноски е заявено в отговорите на касационните жалби. Молбите са подадени, както следва: от А. А. П., чрез адв. Б. С. – на 02.09.2019 г., от Н. Б. Д., чрез адв. К. А.- В. – на 04.09.2019 г.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, постъпило в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл. 288 ГПК е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и искането за допълване или изменението му следва да се направи в предвидения преклузивен срок, който в случая е спазен и от двамата молители. Определението е постановено на 15.08.2019 г. с оглед на което и двете молби са подадени преди изтичане на преклузивния срок, а именно – преди 16.09.2019 г. /понеделник/.
Към писмения отговор в касационното производство на ответника А. А. П. е приложен договор за правна помощ за договорено с пълномощника му възнаграждение в размер на 2 400 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е платена в брой на 26.11.2018 г. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.
Претендираната от ответника Н. Б. Д. сума е в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар за представителство в касационното производство, заплатена в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 14331 от 26.11. 2017 г.
Неоснователно е възражението на касаторите, че разноски за това производство не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд – Определение № 255 от 9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., І г. о.; Определение № 226 от 5.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3125/2013 г., ІІ г. о.; определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., І г. о.; Определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., ІІ г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., І г. о. и др.
От друга страна, съдът намира направеното от касаторите възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за процесуално допустимо. Отговорът на молбите за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските се явява първото процесуално действие, с което касаторите могат да направят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните от ответниците в касационното производство разноски. Това е така, доколкото на касаторите не са връчвани преписи от депозираните отговори на касационните им жалби и съответно – не са били запознати със заявените искания за присъждане на разноски и списъците по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая отправна точка при определяне размера на възнаграждението за адвокатска защита за изготвянето на отговор по всяка една от касационните жалби съставляват разясненията по т. 17 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които в производството по допускане на делбата имуществото и дяловете на съделителите /доколкото изобщо е преценено, че е налице съсобственост/ не са остойностени, поради което приложение намират разпоредбите за неоценяемите искове. По тази причина, при определяне на минималния размер на възнаграждението за първа фаза на производството за делба, приложимо е правилото на чл. 7, ал. 4, изр. 2 НМРАВ („За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лв. за всяка фаза.“). С оглед горните разпоредби в случая е приложим предвидения минимум на възнаграждението по чл. 9, ал. 3 НМРАВ – сумата 500 лв.
Поради тези съображения възраженията на касаторите Н. Г. и Б. и З. П. по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни по отношение на претенцията на Н. Б. Д. за заплащане на разноски в размер от 400 лв.
По отношение на претенцията на А. А. П. за присъждане на разноски в размер на 2400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защита и съдействие пред касационната инстанция, съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно поради следните съображения:
При преценката за фактическата и правна сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да се взема предвид продължителността на производството пред инстанциите по същество, нито обема на събраните по делото доказателства, доколкото задача на произнасянето по чл. 288 ГПК не е да се провери правилността на въззивния акт, в която връзка ВКС не разполага и с правомощия във фазата по селектиране на жалбите. Естеството на поставените в жалбите въпроси, на които са дадени отговори от ответниците, не разкрива сложност, надхвърляща типичната за такъв вид дела. Ето защо заплатеното възнаграждение в размер на 2 400 лв. за правно съдействие и защита в настоящото производство се явява прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, а именно – 500 лв.
Съдът взима под внимание обстоятелството, че касационното производство е образувано по две самостоятелни жалби, подадени от различни страни, а именно – първата от Н. М. Г. и втора, подадена от Б. Б. П. и З. Б. П., чрез общия им процесуален представител. По производството са постъпили общо два отговора на посочените касационни жалби – един от Н. Б. Д. и един от А. А. П., съответно чрез техните процесуални представители. Следователно разноските следва да бъдат понесени от касаторите както следва: 1/2 от размера на дължимите разноски – от Н. М. Г., а другата 1/2 общо от Б. Б. П. и З. Б. П..
Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 394 от 15.08.2019 год. по гр. д. № 1085/2019 год. на ІІ г. о. на ВКС, на основание чл. 248 ГПК, като
ОСЪЖДА Н. М. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Н. Б. Д., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски в касационното производство, а на А. А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски в касационното производство;
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] З. Б. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплатят на Н. Б. Д., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски в касационното производство, а на А. А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски в касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № на 56484/02.09.2019 год., подадена от А. А. П., в останалата й част, за разликата до претендирания размер от 2400 лв., поради прекомерност на определения адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: