О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 13.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3322 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. С. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. В. К., обжалва въззивното решение от 26.02.2015 год. по гр. д. № 245/2014 год. на Разградския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 30.04.2014 год. по гр. д. № 721/2011 год. на Исперихския районен съд в частта му, с която същият е осъден на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати обезщетение за реализираната от него печалба от добивите от съсобствените имоти и полученото допълнително подпомагане /доплащане/ във връзка с обработването на тези имоти, както следва: на А. А. А. сумата в размер на 4 602.61 лв., на М. К. К. – сумата в размер на 2 301.30 лв., на З. Е. С. и Е. Е. С. – по 1 150.65 лв. на всеки от тях. Касаторът поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и за необоснованост на решението в обжалваните части, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. отхвърляне на исковете по сметки.
В останалите му части въззивното решение е влязло в сила.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение, съгласно правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК и приложението на чл. 272 ГПК с позоваване на цитираната съдебна практика – решение № 157 от 8.11.2011 год. по т. д. № 823/2010 год. ІІ т. о., решение № 324 от 22.04.2010 год. по гр. д. № 1413/2009 год. и решение № 237 от 24.06.2010 год. по гр. д. № 826/2009 год. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Изложени са съображения и по материалноправния въпрос относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, конкретизиран като такъв от настоящата инстанция въз основа на доводите на касатора с оглед правомощието за това съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, въззивният съд е приел, че не са налице релевираните във въззивната жалба отменителни основания, изводите на първоинстанционния съд са обосновани от доказателствата и сочат на съответно прилагане на материалния закон. Приел да са налице предпоставките на закона за уважаването им, препращайки поради съвпадане на изводите му към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК.
Произнасянето на въззивния съд в горния смисъл противоречи на задължителната съдебна практика, цитирана в изложението на касатора. В решение № 157 от 8.11.2011 год. по т. д. № 823/2010 год. ІІ т. о. на ВКС е прието, че предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство / чл. 269 ГПК/. Като аргумент за този извод са посочени и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, като е посочено, че наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното въззивно решение. В случая въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК без да обсъди доводите на настоящия касатор в подадената въззивна жалба, вкл. и относно спорния въпрос за ползите от процесните земеделски земи, които съдът приел да е придобил той вследствие обработването им от неговата съпруга като земеделски производител. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по посочения в изложението процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение, съгласно правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК и приложението на чл. 272 ГПК в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по конкретизирания материалноправен въпрос относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 137 от 26.02.2015 год. по гр. д. № 245/2014 год. по описа на Разградския окръжен съд в обжалваната му от С. С. М., чрез адв. В. К. потвърдителна част по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Указва на касатора С. С. М. от [населено място], [община] да заплати в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 184.10 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: