O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 28.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2331 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 5581/06.04.2016 година на М. Я. Т. от [населено място] , заявена чрез адв. З. Р. – АК Б. срещу Решение Nо VІ-128 от 29.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1873/2015 година на ОС-Бургас , с което е потвърдено решение 1347 от 07.08.2015 година по гр.д. 2194/2015 година на РС-Бургас по отхвърлените искове по чл. 30 ал.2 СК/2009 г. и чл. 86 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон – чл. 30 ал.2 СК/2009 год. във вр. с чл. 22 ал.3 СК/2009 год. , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че въпросът участието на съпруга- нетърговец в обезпечаване на кредит на съпруга- едноличния търговец чрез договор за поръчителство и погасяване на вноски по фирмения кредит за закупуване на автомобилите – основни средства за дейността на фирмата на ЕТ, съставлява ли принос по см. на чл. 30 ал.1 СК/2009 год., е разрешен в противоречие с Р No 281 от 29.10.2015 год. по гр.д. No 1195/2015год. на ВКС- IV г.о.
Останалите 15 ‚изведени“ въпроса, са в смисъл дали разликата в доходите на бившите съпрузи е основания да се отхвърли иска по чл. 30 ал.2 ЗС/2009 год., за доказателствата и доказателствените средства за установяване доходите на съпрузите, за значението произхода на средствата , вложени в погасяване на фирмен кредит в производството по чл. 30 ал.2 СК/2009год., и др. , свързани с тълкуване конкретните факти по делото, са посочени , без да се сочи дали се решават в противоречие със задължителна практика на ВКС, или съдилищата по принцип ги разрешават противоречиво, или по тях няма съдебна практика и това налага произнасянето им по ВКС.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. Т. , чрез адв. Й. К. –АК Б. с който с излагат съображения относно липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване, така и относно липсата на основния за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по облигационен иск с цена над 5000 лв.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че претенцията по чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл.22 ал.3 СК е неоснователна , тъй като ищцата –бивша съпруга не е установила принос в придобиване на движимите вещи , собственост на предприятието на ответника- едноличен търговец, от чиято стойност претендира дял равен на 15 000 лв., който принос да се изразява в труд, средства, грижи за децата и работа в домакинството.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
Въпросът дали участието на съпруга- нетърговец в обезпечаване на кредит на съпруга- едноличния търговец чрез договор за поръчителство и погасяване на вноски по фирмения кредит за закупуване на автомобилите – основни средства за дейността на фирмата на ЕТ, съставлява ли принос по см. на чл. 30 ал.1 СК/2009 год., не може да се приеме , че е произнесен в противоречие с Р No 281 от 29.10.2015 год. по гр.д. No 1195/2015год. на ВКС- IV г.о. По посоченото решение , касационният съд се е произнесъл по въпроса за възможността по реда на чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл. 22 ал.3 СК да се претендира стойностен дял от движими вещи, собственост на ответника едноличен търговец, без да се третира въпроса кои са онези действия / фактически или юридически/ , които законодателят влага под легалния термин „ принос в придобиването“ на вещите , от които се претендира стойностен дял, за да се констатира противоречие в релевирания смисъл.
Не съставляват правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК останалите посочени в 15 пункта въпроси , свързани с конкретни проблеми за разликата в доходите на бившите съпрузи, е ли основание да се отхвърли иска по чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл. 22 ал.3 СК, въпросите за доказателствата и доказателствените средства за установяване доходите на съпрузите, за значението произхода на средствата , вложени в погасяване на фирмен кредит в производството по чл. 30 ал.2 СК.Тези въпроси са свързани с тълкуване на конкретните факти по делото, без да се сочи в приложното поле на кое от основаният по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се иска да се допусне касационното обжалване и защо , как тези факти сочат на противоречиво разрешаване със задължителна практика на ВКС, или съдилищата по принцип ги разрешават противоречиво, или по тях няма съдебна практика и това налага произнасянето им по ВКС.
Процесуално-правният въпрос /17/ „при неизпълнение на задължението си по чл. 146 ал.2 ГПК съдът направил ли е неподкрепен с доказателства извод без да даде конкретни указания, съгласно изискванията на ГПК‚ също не съставлява въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Така формулиран „въпросът“ съдържа предварително установено твърдение , че е налице неизпълнение на конкретни процесуални задължения по движение на делото и събиране на доказателствата , както и за направени /фактически / изводи , без доказателства. Или по естеството си това не е правен въпрос, а релевиран довод за допуснати нарушения на процесуални правила, което е основание за отмяна на обжалваното решение / чл. 281 т.3 ГПК/ , но не и основание за допускане на касационното обжалване , така като изисква чл. 280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5581 / 06.04.2016 година на М. Я. Т. от [населено място] , заявена чрез адв. З. Р. – АК Б. срещу Решение Nо VІ-128 от 29. 02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1873/2015 година на ОС-Бургас , с което е потвърдено решение 1347 от 07.08.2015 година по гр.д. 2194/2015 година на РС-Бургас по отхвърлените искове по чл. 30 ал.2 СК/2009 г. и чл. 86 ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: