О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 07.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 60397 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9453 от 28.06.2016 г., подадена от ЗД [фирма] чрез адвокат А. И. от САК против въззивно решение № 1064 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 148/2016 г. на Апелативен съд – София, ГК, I състав.
Касаторът ЗД [фирма] моли въззивният акт да бъде отменен като неправилен, с оглед на което съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по касация Р. М. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител М. Д. Ж., е подала писмен отговор чрез адвокат Я. Я. от САК, с който застъпва становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1, 2 и 3 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение (поправено с решение № 2020 от 13.06.2016 г., постановено по същото в.гр.д.№ 148/2016 г. по описа на САС, ГК, I състав), в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийският апелативен съд е отменил решение № 7025 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 19783/2014 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 14 състав, в частта, с която искът на Р. М. Ж., действаща чрез своя баща и законен представител М. Д. Ж., с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв. и вместо това е осъдил ЗК [фирма] да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2014 г. допълнително в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.04.2014 г. Решението на СГС е потвърдено в останалата част.
За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на касатора за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди – в качеството му на застраховател на делинквента. Въззивният съд е приел, че предвид вида и характера на уврежданията, претърпени от ищцата по време на пътно – транспортното произшествие, продължителността и интензитета на болките и страданията, възрастта й и степента на възстановяване на здравето, както и икономическите условия в страната към датата на ПТП, справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 40 000 лв. Възражението за съпричиняване, изразило се в пресичане на пътя извън пешеходна пътека и без съобразяване с обстоятелството, че приближава МПС, е прието за основателно. Определена е степен на съпричиняването в размер на 25% и е присъдено заплащането на сумата 30 000 лв.
Касационната жалба инкорпорира и изложение на касационните основания, с което са повдигнати правни въпроси, касаещи преценката на въззивния съд, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и определянето на относителния дял на съпричиняването от страна на пострадалата. Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват извод за наличието на основание за допускане на обжалването, тъй като изискват извършването на анализ на събраните по делото доказателства, какъвто може да се извърши само при произнасяне на акт по съществото на спора, а не във фазата по селектиране на касационните жалби.
Независимо от това, с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно, за да се провери допустимостта на въззивния акт поради вероятно произнасяне „свръх петитум”. Това се налага от обстоятелството, че САС е приел за справедливо размера на дължимото обезщетение да възлиза на сумата 40 000 лв., а с исковата молба се търси присъждането на сумата 30 000 лв., без да са изложени каквито и да е обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че последната сума е резултат от извършено от самата ищца приспадане на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1064 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 148/2016 г. на Апелативен съд – София, ГК, I състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………………….. година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора ЗД [фирма] чрез процесуалния му представител адвокат А. И. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: