О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 16.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2789 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 28148 от 26.02.2018 г., подадена от И. А. И. чрез адвокат Н. И. от САК против въззивно решение № 416 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4611/2009 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав (поправено с решение № 493 от 23.01.2018 г. и с решение № 3293 от 23.05.2018 г. по същото дело). С него е отменено решение от 28.07.2003 г. по гр.д. № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. А. И. иск за делба на първия етаж от къща с идентификатор *****, стопанска постройка с идентификатор ****, и двоен гараж с идентификатори **** и ****, намиращи се в дворно място с адрес: [населено място],[жк], [улица], което представлява ПИ ** от квартал 52 по плана на [населено място], кв. К., утвърден със Заповед № РД-50-09-234 от 12.06.1984 г., а по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е с идентификатор *** и вместо него е постановено друго, с което е допусната на основание чл. 69 ЗН делба между И. А. И., И. А. М., Т. К. С., В. С. Г. и К. С. М. на двоен гараж с площ около 36 квадратни метра с идентификатори **** и **** в северозападната част на дворното място, граничещ от запад с улица, а от север – с имот с идентификатор ***, стопанска постройка (барака) с площ около 15 квадратни метра, с идентификатор ****, южно от гаража, граничеща от запад с улица, а от югоизток -долепена до двуетажната жилищна сграда, както и на самостоятелен обект от сграда – жилище на първия етаж с площ около 100 квадратни метра с идентификатор ***** от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 126 квадратни метра, което жилище граничи отгоре с втори етаж с идентификатор *****, отдолу – с основите на сградата, от север – с мазе, стълбищна клетка и дворно място, от изток – с дворно място, от юг – с дворно място, от запад – дворно място, а от северозапад – със стопанска постройка (хамбар), заедно с прилежащите му 39,63 на сто идеални части от общите части на сградата, намиращи се в поземлен имот – дворно място с идентификатор *** и площ според данните от кадастралната карта 749 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], което представлява УПИ ** от кв. 52 по плана на [населено място], кв. К., със съседи: от север – поземлен имот с идентификатор ****, от изток – поземлен имот с идентификатор ****, от юг – [улица], и от запад-улица, при следните квоти: за И. А. И. – 15/24 ид.ч.; за И. А. М. – 3/24 ид.ч.; за Т. К. С. – 2/24 ид.ч.; за В. С. Г. – 2/24 ид.ч.; за К. С. М. – 2/24 ид.ч. Решението на СРС е оставено в сила в останалата му част, с която е отхвърлен иска за делба на дворното място и тоалетна в двора на имота.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация Т. К. С., В. С. Г. и К. С. М. са подали отговор на касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 196 и сл. ГПК (отм.), след като с Решение № 305 от 12.05.2009 г. по гр.д.№ 728/2008 г. по описа на ВКС, състав на Първо г.о. е отменил Решение от 21.06.2005 г. по в.гр.д.№ 4033/2003 г. на СГС, IV-г въззивен състав (поправено с Решение от 20.07.2006 г. по същото дело), с което е отменено Решение от 28.07.2003 г. по гр.д.№ 909/1997 г. на СРС, 58 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. А. И. срещу А. И. С. и С. И. С. иск за делба на дворно място, което представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) ** от квартал 52 по плана на [населено място],[жк], както и намиращите се в него първи етаж от къща, двоен гараж и стопанска постройка, и го е потвърдил в частта, с която е отхвърлен иска за делба на външна тоалетна в същия имот, и вместо това е допуснал делба на описания по-горе поземлен имот, заедно с първия етаж на намиращата се в него къща и принадлежащите към него 39,63 на сто идеални части от общите части на къщата, двоен гараж и стопанска постройка при квоти – за И. А. И. – една втора част, за А. И. С. – една четвърт част и за С. И. С. – една четвърт част. Върховният касационен съд е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от началото на въззивното производство с указания да се изследва дали към момента на смъртта на И. С. Т. цялото дворно място – предмет на делбата, е било собственост на наследодателя, както и дали вторият етаж е или не е суперфициарна собственост към същия момент, като, ако се установи последното /т.е. че вторият етаж не е суперфициарна собственост/, то следва да се приеме, че дворното място е придобило статут на обща част и заветникът И. А. И. не би могъл да го придобие цялото по завещание.
С атакуваното решение е посочено, че И. А. И. е предявил иск по чл. 69 ЗН срещу баща си – А. И. С., и чичо си – С. И. С., за делба на дворно място с площ от 760 кв.м., което представлява УПИ ** от квартал 52 по плана на [населено място],[жк], както и за делба на намиращите се в този УПИ двоен гараж в северозападния ъгъл, стопанската постройка южно от него и първия етаж от намиращата се в имота двуетажна жилищна сграда. Не е отразено, обаче, изначално заявеното от ищеца твърдение, поддържано и в молбата от 30.12.2010 г. за уточнение на исковата молба, че дворното място е негова изключителна собственост по силата на съставеното от дядо му И. С. Т. завещание. Въззивният съд подробно е изследвал промените в собствеността и регулационния статут на дворното място и е достигнал до извод, че считано от м. януари 1958 г. и към смъртта на завещателя на 12.10.1992 г. имотът е бил индивидуална собственост на последния. За построената по време на брака му с К. Т. Т. едноетажна къща е прието, че е придобита от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност при съобразяване на т. 4 от ППВС № 5/1972 г., съгласно което построената по време на брака страда, дори и върху земя само на единия от съпрузите, става обща собственост на основание чл. 13 СК от 1968 г. След смъртта на К. Т. Т. на 27.06.1984 г. собствеността върху къщата се е поделила по реда на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., като делът на К. Т. не се прехвърля върху съпруга й, а преминава по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН върху двамата й сина – А. И. С. и С. И. С., при равни квоти. Така квотите на съсобствениците в правото на собственост върху съществувалия към 1985 г. първи етаж от къщата в дворното място – предмет на делбата, съответстват на посоченото в нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. : 1/2 ид.ч. за И. С. Т., 1/4 ид.ч. за А. И. С. и 1/4 ид.ч. за С. И. С.. Със заявления до РНС „9-ти септември” на И. С. Т. от 02.05.1985 г. и на А. И. С. от 13.05.1986 г. двамата са учредили безвъзмездно на С. И. С. право на надстрояване на втори етаж на къщата в процесния имот. Вторият етаж на сградата е построен по време на брака на С. И. С. с Т. К. С. (бракът е прекратен със смъртта на съпруга на 15.02.2014 г.). След приключване на строителството, на първия етаж в къщата е обособено отделно еднофамилно жилище, което се намира над мазето и под построеното на втория етаж друго жилище – суперфициарна собственост на С. и Т. С.. Изложеното е послужило като основание на въззивния съд да приеме, че в процесния имот е построена сграда, част от която (вторият етаж) принадлежи само на някои от собствениците на земята и първия етаж на къщата. Така отделните етажи от сградата принадлежат на различни собственици и върху нея на основание чл. 38, ал. 1 ЗС съществува етажна съсобственост, която е неделима по отношение на общите части на сградата, включително придадения към нея поземлен имот (чл. 38, ал. 3 ЗС). В този случай, когато в имота съществува една сграда, в която всеки от етажите представлява отделен обект на правото на собственост, а теренът принадлежи общо на съсобствениците в сградата, се създава положение, което законът приравнява на съществуване на етажна собственост – теренът, в който е изградена сградата, става обща част, придадена към нея, по естеството си (т. 1, б. „е” от ППВС № 2/1982 г.). Поради това искът за делба на процесния имот – съсобствен между страните, следва да се отхвърли, тъй като законът е създал пречка за извършване на делбата, с което е обосновано потвърждаването на първоинстанционното решение в тази му част. По-нататък въззивният съд е приел, че на делба подлежат само първия етаж от построената в имота къща, заедно с прилежащите му части, както и двойния гараж и стопанската сграда. Съгласно заключението на СТЕ, изслушана в първоинстанционното производство, на процесния по делото първи етаж от сградата се падат 39,63 на сто от общите части на сградата. Собствеността на гаража и стопанската сграда е установена към 1985 г. в нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. при същите квоти, при които е установено и правото на собственост върху първия етаж от къщата – 1/2 за И. С. Т., 1/4 за А. И. С. и 1/4 за С. И. С.. Тъй като страните не са посочили други основания за придобиване на право на собственост върху посочените две сгради, отразеното в констативния нотариален акт следва да се приеме за съответстващо на действителното правно положение, тъй като съгласно ТР № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК констатациите на нотариуса се ползват с презумпция за вярност. Прието е, че учредяването на право на строеж в полза на С. И. С. за построяване на втори етаж на къщата в имота през 1986 г. не се отразява на собствеността на обслужващите постройки, тъй като те вече са били признати за принадлежност към първия етаж с нотариалния акт от 05.03.1985 г., а принадлежността следва собствеността на главната вещ (чл. 98 ЗС). Съгласно приетото за автентично и като така – валидно саморъчно завещание от 14.09.1989 г., И. С. Т. е завещал на ищеца И. А. И. (негов внук) цялото дворно място, което е предмет на разгледания иск за делба, заедно с 1/2 ид.ч. от първия етаж на сградата, гаража и бараката, построени в дворното място. Като заявено при условията на отменения ГПК, възражението за намаляване на завета, направен със завещанието на И. С. Т. от 14.09.1989 г., е преценено като процесуално допустимо, но по същество – неоснователно, тъй като е погасено по давност. Съответно – със смъртта на И. С. Т. неговото завещание е произвело действие по отношение на имотите – предмет на делбата, като собствената му 1/2 ид.ч. от къщата, двойния гараж и стопанската постройка в дворното място е преминала в собственост на И. А. И., а А. И. С. и С. И. С. са останали собственици на по 1/4 от тези имоти. След смъртта на А. И. С. на 25.01.2006 г. той е наследен от децата си – ищеца и И. А. М., с което се е увеличил вече придобития от ищеца дял от 1/2 от процесните постройки. След смъртта на С. И. С. на 15.02.2014 г. негови наследници са съпругата Т. К. С. и двете дъщери К. С. М. и В. С. Г.. Ето защо постройките – предмет на делбата: двоен гараж в северозападната част на дворното място, първи етаж от двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка южно от гаража, намиращи се в дворното място с адрес [населено място],[жк], [улица], са допуснати до делба при квоти: 15/24 ид.ч. за И. А. И., 3/24 ид.ч. за И. А. М. и по 2/24 ид.ч. за Т. К. С., В. С. Г. и К. С. М.. По делото не са събрани доказателства за съществуване на тоалетна в дворното място, поради което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за делба на тази постройка е отхвърлен.
В представеното от касатора изложение на касационните основания вх. № 37878 от 16.03.2018 г. е направен довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без формулирани правни въпроси, както и довод за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Допълнително е представено от касатора изложение на касационните основания вх.№ 95941 от 11.07.2018 г. („писмено становище по касационна жалба”), което е депозирано извън сроковете за касационно обжалване по чл. 283 ГПК и за отстраняване на нередовности, констатирани с разпореждане № 7537 от 01.03.2018 г., като се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (отново без формулирани правни въпроси), както и отмененото основание „противоречие с практиката на съдилищата“ по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г., с позоваване на практика на ВКС, както и на Решение № 65 от 15.05.2014 г. на РС-Пирдоп по гр.д.№ 244/2013 г.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид отсъствието на конкретно поставен въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание за допускане на обжалването съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. При липсата на общо основание, безпредметно е обсъждането за наличие на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Съображенията, съдържащи се в изложението с вх.№ 95941 от 11.07.2018 г. не следва да бъдат обсъждани при формиране на извод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото депозирането на материализиращата ги молба е процесуално недопустимо действие – извън сроковете по чл. 283 ГПК и чл. 285, ал. 1 ГПК.
Същевременно, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г.) независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За наличието на тези предпоставки касационната инстанция следи и служебно. В упражнение на тези си правомощия, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне, за да се провери допустимостта на въззивния акт в две негови части. На първо място – изложеното в исковата молба и в молбата от 30.12.2010 г. за уточнение на исковата молба поставят под съмнение по делото изобщо да е предявен иск за делба по отношение на дворното място. Наред с това произнасянето на въззивния съд посредством определяне на процентно съотношение относно принадлежащи към процесния първи етаж идеални части от общи части разкрива отклонение от обхвата на сезирането, доколкото предмет на делото не е претенция по чл. 40 ЗС. Ето защо, на основание чл. 280, ал. 2, хипотеза втора ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение частите от въззивното решение, в които е постановено, че към процесния първи етаж принадлежат 39,63 ид.части от общите части на сградата, както и (посредством потвърждаване на първоинстанционното решение) е отхвърлен иск за делба на дворното място.
Касационната инстанция не констатира по отношение на останалите части от решението да е налице поддържаното от касатора касационно основание „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. Употребеният от законодателя термин визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” е характеризирана степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок, който може да бъде констатиран от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая, както бе установено, предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице. Същевременно, произнасянето на въззивния съд – извън частта, по отношение на която се констатира основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза втора ГПК, не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводът, че процесните гараж и барака са съсобствени на страните по делото е обоснован със съдържанието на допустимо събрано доказателство – нотариален акт № 144, том I, дело № 93/1985 г. от 05.03.1985 г. Отсъствието на произнасяне по отношение на втория етаж от сградата и таванско помещение нито се дължи на допуснато от съда нарушение, нито съставлява пропуск по смисъла на чл. 193 ГПК (отм.), доколкото такива обекти не са включвани в делбата с исковата молба или по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.).
При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 28148 от 26.02.2018 г., подадена от И. А. И. чрез адвокат Н. И. от САК в частта й, която е насочена против въззивно решение № 416 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4611/2009 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав (поправено с решение № 493 от 23.01.2018 г. и с решение № 3293 от 23.05.2018 г. по същото дело) в частта му, с която е потвърдено Решение от 28.07.2003 г. по гр.д. № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на дворното място с идентификатор *** и площ според данните от кадастралната карта 749 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], което представлява УПИ ** от кв. 52 по плана на [населено място], кв. К., със съседи: от север – поземлен имот с идентификатор ***, от изток – поземлен имот с идентификатор ***, от юг – [улица], и от запад-улица, както и в частта му, с която след частичното отменяване на Решение от 28.07.2003 г. по гр.д. № 909/1997 г. на Софийския районен съд, 58 състав и допускане на делба на самостоятелен обект от сграда – жилище на първия етаж с площ около 100 квадратни метра с идентификатор ***** от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 126 квадратни метра, е постановено, че към процесния първи етаж принадлежат 39,63 ид.части от общите части на сградата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………….. 2019 година от ……….. часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора И. А. И., чрез процесуалния му представител адвокат Н. И. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4611/2009 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав (поправено с решение № 493 от 23.01.2018 г. и с решение № 3293 от 23.05.2018 г. по същото дело) в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: