O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 07.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
Ч.гр.дело № 3097 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.250 ГПК.
С молба вх. Nо 8959/ 06.08.2015 год. на Р. Б. Й. чрез адв. Н. Н.- САК е поискано допълване на Определение Nо 213 от 10.07.2015 година, постановено по ч.гр.д. Nо 3097/2015 година на ВКС-II г.о по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
С посоченото определение , настоящият състав на касационния съд в правомощията на селектиращ частна касационна жалба съд , е приел, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. от [населено място], заявена и поддържана чрез адв.Н. Н. – САК срещу Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София , с което потвърдено Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими, по релевираните доводи и сочени основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С молбата си по чл. 250 ГПК защитата на касатора излага довод , че с определението на съда няма произнасяне „по въпрос No 4“ , въпрос разрешен при липса на съдебна практика-основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се , че въпрос 4“ може ли при направено възражение за размера на разноските направено в открито заседание , съдът да откаже и потвърди техния размер под предлог, че не са направени по отношение на определение в закрито заседание , без дадена възможност за становище по тях“ , следва да има произнасяне , тъй като в ТР на ВКС този въпрос не е уреден изрично, а конкретния размер на хонорара е изключително голям.
В срока по чл. 250 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , по направеното искане , намира:
Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна .
Съдебното исково производство е образувано по иска на Р. Б. Й. , заявен срещу Ц. Кр. П.- П. и Г. К. Н. и Л. Ив. Н. като след уточнение е посочено, че искът е един – по чл. 108 ЗС , тъй като двете ответници владеят заедно имота , предмет на ревандикационния иск, а твърденията за симулация на сделката по НА 20/2010 год. се релевира чрез възражението за нищожност.
С протоколно определение от 15.11.2012 година , Софийският градски съд е прекратил иск срещу ответника Ц. П. на основание чл. 299 ал.1 ГПК, като определението е влязло в сила.
С определение постановено по реда на чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че искът на Р. Й. срещу Г. К. Н. и Л. И. Н. е процесуално недопустим , тъй като съгласно разпоредбата на чл. 298 ал.2 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на частните правоприемници на страните и след като правото на собственост на Р. Й. е отречено по отношение на прехвърлителката – продавач по сделката, легитимираща ответниците като собственици, то и по отношение на тях искът е недопустим.
С обжалваното Определение No 121, апелативният съд , в правомощията си на втората инстанция , е потвърдил това определение като правилно и законосъобразно.
С Определение Nо 213 от 10.07.2015 година, постановено по ч.гр.д. Nо 3097/2015 година на ВКС-II г.о по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС не е допуснал касационното обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. срещу Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София и потвърденото Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими, приемайки , че релевираните като основание за допускане на обжалването правни въпроси не само „са неточно формулирани , но и не касаят пряко критериите за прекратяване на производството“ .
Разпоредбата на чл. 250 ГПК сочи, че всяка страна в съдебния исков процес може да иска допълване на решението си , когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
За да бъде реализирано установеното от законодателя процесуално право, следва 1./ да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет и 2./ като всяко процесуално правото страната да го упражни в срока, указан от закона – а именно едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила.
При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя , че липсва произнасяне по един от поставените- а именно въпрос Nо 4, след като този въпрос е извън контекста на предмета на обжалване.
Правна природа на определението по чл. 288 ГПК, макар и постановено в частното касационно производство , като правораздавателен акт на Върховния касационен съд , се отличава от тази на познатите определения по отменения ГПК. Това определение, израз на „селекцията на касационните жалби ” , се постановява от състав на ВКС по правилата на чл. 280- 288 ГПК . Постановяването му изисква мотивирана преценка , ограничена САМО в рамките на преценката на съда за наличие на предпоставките на закона за постановяване на позитивен от гл.т. на касатора резултат – т.е. определение по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Молбите за „допълване” по реда на чл. 250 ГПК определение по чл. 288 ГПК касаят хипотези, когато касаторът счита , че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане – т.е. по всички въведени от него основания за допускане на касационното обжалване, искания и възражения. Няма съмнения относно допустимостта на производството по чл. 250 ГПК, но само и доколкото може да бъде констатирано непроизнасяне по всички доводи и възражения , имащи отношение към предмета на делото , разбиран като предмет на производството по селекция за допускане на касационното обжалване.
При данните по конкретното дело и мотива за недопускане на касационното обжалване по делото , не може да се сподели тезата на частния касационен жалбоподател , че има непроизнасяне по някой от въпросите, пряко касаещи предмета на обжалване- а именно законосъобразността на определението за прекратяване на съдебния исков процес на основание чл. 130 ГПК.
Въпрос No 4 е неотносим въпрос към мотивите на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на иска на Р. Й. , тъй като е свързан единствено с въпроса за дължимите разноски.
Макар и лаконични мотивите за недопускане на касационното обжалване не могат да касаят преценката на решаващия/ апелативен / съд по присъждане на разноски , тъй като производството по обжалването на съдебното решение в частта на разноските по принцип , както и по конкретно дело, макар и съпътстващо производството по същинския спор за защита на накърнено материално право, са предмет на самостоятелна уредба , която не е в предмета на обжалване на съдебния акт по същество. Правният проблем , обусловил прекратяване на делото е бил този за допустимостта на заявения иск , поради което въпросът за дължимостта и размера на присъдените разноски не може да бъде обуславящ изхода на спора по същество и съответно да е в преметната рамка на произнасянето на настоящият състав по недопускане на касационно обжалване на съдебния акт на апелативния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. Nо 8959/ 06.08.2015 год. на Р. Б. Й., заявена чрез адв. Н. Н.- САК по искането за допълване на Определение Nо 213 от 10.07.2015 година, постановено по ч.гр.д. Nо 3097/2015 година на ВКС-II г.о по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: