О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 878 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 124083 от 15.10.2015 г., подадена от Н. Б. Т. и Н. Г. Т. чрез адвокат Й. Ц. от САК против въззивно решение № 5379 от 20.07.2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 14293/2012 г.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Ответниците по касация В. И. Т., Т. Н. М. и В. Б. Т. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 28326/2008 г. на Софийски районен съд, 66 с-в, в частта, в която всяка от ответниците по иска Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. поотделно е осъдена да заплати на всяка от ищците В. И. Т. и Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН сумите от по над 4 572,97 лв. до 5 462,67 лв., представляващи стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която (1) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на В. И. Т. в размер на 5/24 от наследството на Н. Т. Т., като е намалено с 16388,01/55990 ид.ч. дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от имот, представляващ дворно място от 1 025 кв. м., съставляващо парцел VIII – 508 в кв. 3, м. Н. по плана на [населено място], заедно с едноетажна жилищна сграда, застроена на около 70 кв. м. от две стаи, вестибюл, кухня с мазе под вестибюла; гараж към улицата, застроен на 18 кв. м. до самата жилищна сграда и лятна кухня в дъното на двора, застроена на около 15 кв. м. с актуалния регулационен статут – ПИ пл. номер 899, попадащ в УПИ VIII – 111 и VII – 111 за жилищно строителство в кв. 3 от РП и дворищна регулация, утвърдена с Решение 34 по протокол 32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед РД – 09 – 185 от 13.07.2006 г. на кмета на район Нови Искър, като е постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН наследниците на Б. Н. Т. и ответници по делото Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. да задържат дарената на наследодателя им Б. Н. Т. 1/2 идеална част от описания имот; (2) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на Т. Н. М. в размер на 5/24 от наследството на Н. Т. Т., като е намалено с 16388,01/55990 ид.ч. дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. на описания по-горе недвижим имот, като е постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН наследниците на Б. Н. Т. и ответници по делото Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. да задържат дарената на наследодателя им Б. Н. Т. 1/2 идеална част от описания имот; (3) в частта, в която всяка от ответниците Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. е осъдена да заплати на В. И. Т. и Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН сумата от по 4 572,97 лв., представляваща стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г. и (4) в частта, в която е отхвърлен предявения от В. И. Т., Т. Н. М. и Р. Н. Ц. против Н. Г. Т., В. Б. Т. и Н. Б. Т. иск за делба на описания по-горе недвижим имот, предмет на договора за дарение от 1984 г.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По отношение на първия и четвъртия от поставените въпроси – „Представлява ли пасивната легитимация по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН част от наследството на облагодетелстваното (надарено) лице по принцип и в частност представлява ли пасивната легитимация по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН част от наследството на облагодетелстваното (надарено) лице в хипотезата, в която то е починало преди дарителя – наследодател ?” и „Пасивната легитимация по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е ли наследимо имуществено задължение на надарения и ако да – кога възниква това задължение ? Въобще пасивна легитимация по конститутивен иск, предявен като реализация на потестативно (преобразуващо) право наследима ли е, доколкото отговарянето по такъв иск е процесуално задължение, а задължението да се претърпи правната промяна намира израз едва след влизане в сила на решението по чл. 30 ЗН ?” – не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, защото с Р № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е формирана задължителна съдебна практика, споделяна от настоящия състав на съда и кореспондираща с въззивното решение, съгласно която наследниците на починалото облагодетелствувано лице са материално-правно легитимирани да отговарят по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН – както в хипотеза, когато то е преживяло дарителя, така и в хипотеза, когато е починало преди дарителя.
По отношение на втория поставен въпрос, уточнен и обобщен от ВКС – „Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване ?” – е налице както общото, така и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Р № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
Основание за допускане на касационното обжалване представлява и третият поставен въпрос (уточнен и обобщен от ВКС) – „В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, има ли право преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на покойния му съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение ?” , като се констатира наличието на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като дадения с обжалваното решение отговор е в противоречие с възприетото с Р от 04.05.1996 г. по гр.д.№ 2185/1992 г. на СГС, ІІ „а” г.о. (неподлежало на обжалване и без данни да е било отменено по някой от извънредните способи за контрол при действието на ГПК преди реформата от 1997 г.)
При допускане на касационното обжалване, страните касатори дължат внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата от по 183 лв. за всяка една от касаторките.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 124083 от 15.10.2015 г., подадена от Н. Б. Т. и Н. Г. Т. чрез адвокат Й. Ц. от САК на въззивно решение № 5379 от 20.07.2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 14293/2012 г. в обжалваните от касаторките части, с които е потвърдено решението от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 28326/2008 г. на Софийски районен съд, 66 с-в в частите му, в които (1) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на В. И. Т. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. и Н. Б. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г.; (2) на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на Т. Н. М. по предявения от нея срещу Н. Г. Т. и Н. Б. Т. иск за намаление на дарението, извършено от наследодателя Н. Т. Т. в полза на наследодателя на ответниците Б. Н. Т. и обективирано в нотариален акт № 52 от 22.05.1984 г., том XIII, нот. д. № 2056/1984 г. и (3) в частта, в която ответниците Н. Г. Т. и Н. Б. Т. са осъдени всяка една от тях да заплати на всяка от ищците В. И. Т. и на Т. Н. М. на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН суми от по 4 572,97 лв., представляващи стойността, необходима за допълване на запазените части на В. И. Т. и Т. Н. М. от наследството на Н. Т. Т., починал на 01.08.2007 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Н. Б. Т. и Н. Г. Т. чрез адвокат Й. Ц. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на по 183 (сто осемдесет и три) лева от всяка една от двете, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: