О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 23.06.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1801 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 2109 от 17.12.2015 год. по гр. д. № 2223/2015 год. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение от 10.06.2015 год. по гр. д. № 8316/2014 год. на Варненския районен съд в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на дворно място- ПИ с идентификатор 10135.1504.184 по КККР на [населено място] от 2008 год., с площ 359 кв. м. по скица и е отхвърлен иска на И. Г. И., действащ в лично качество и като [фирма] и Й. Т. И. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за делба на построената в този имот сграда с идентификатор 10135.1504.184.3 по КККР, със застроена площ 48 кв. м., на един етаж, с предназначение за хангар, депо, гараж.
Въззивното решение е обжалвано в срок от И. Г. И., за себе си и като [фирма] и Й. Т. И., чрез пълномощника им адв. Кр. М., с оплаквания за неговата недопустимост и неправилност поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за неговата отмяна.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като считат, че произнасянето на въззивния съд по допускане на съдебната делба на имота противоречи на цитираната и приложена съдебна практика, в която въпросът за допускане на делбата на имот, в който има повече от една съсобствена или с различни собственици сгради, не отговаря на строителните правила за обособяване в отделни парцели и/или липсват документите по чл. 201 ЗУТ за това, е разрешен в обратен смисъл. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса-незаконно построена от държавата сграда поради отреждане при строителството на мястото за друга цел е ли индивидуална държавна собственост след реституцията на идеални части от парцела, в който тя се намира, на основание суперфициарна индивидуална собственост, по който касаторите считат да не е налице съдебна практика.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез гл. юрисконсулт В. К., оспорва в писмения отговор наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, евентуално оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на дворното място и не е допусната такава по отношение на една от постройките в него, представляваща гараж, въззивният съд е отчел отчуждаването на имота, бивша собственост на С. Х. К. и С. Л. К., в съотношение 55% за първата и 45% за втората, отмяната на отчуждаването на имота за 55% ид. ч. и продажбата на този дял на настоящите касатори с нот. акт № 32/1999 год. С оглед на тези обстоятелства между страните е налице съсобственост в дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда, с прилежащите й таванско и избено помещения. По отношение на построения в него гараж съдът приел, че не е налице съсобственост при горните квоти, тъй като същият е построен от държавата след отчуждаването на имота от бившите собственици, поради което и не е предмет на реституцията на част от него. Държавата е изключителен собственик на тази сграда, като е без значение законността на строителството й.
При това положение поставеният от касаторите въпрос за статута на дворното място като обща част, обуславящ недопустимостта на делбата му между съсобствениците, притежаващи това качество по отношение само на една от построените в него сгради, а другата – в индивидуална собственост на единия от тях, е релевантен за изхода на спора по предявения иск за допускане на съдебна делба на дворното място. Произнасянето в обжалваното решение за допускане на делбата му е в противоречие с цитираното от касаторите решение № 229 от 30.11.15 год. по гр. д. № 1755/15 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че правилото на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗС се прилага и при т. н. „хоризонтална етажна собственост”, при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици, в който случай дворното място представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са и ППВС № 4/64 год., ППВС № 2/82 год.
Поради тези съображения е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по отношение делбата на дворното място. В останалата му част – по отношение построената в него сграда с идентификатор 10135.1504.184.3 по КККР касационното обжалване не следва да се допуска поради липсата на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед наличието на задължителна съдебна практика, вкл. цитираната от въззивния съд в обжалваното решение, с която произнасянето по поставения въпрос за собствеността на построена от държавата в имота след отчуждаването и преди реституцията сграда е съобразено.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2109 от 17.12.2015 год. по гр. д. № 2223/2015 год. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната от И. Г. И., лично и в качеството му на [фирма] и Й. Т. И., чрез пълномощника им адв. Кр. М. част, с която е допусната съдебна делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1504.184 по КККР на [населено място] от 2008 год.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представят вносния документ за това в същия срок.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение по подадената от И. Г. И., лично и в качеството му на [фирма] и Й. Т. И., чрез пълномощника им адв. Кр. М., в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: