О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 27.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3406/2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 4300/04.06.2018 година подадена от В. К. чрез адв. А. П. – САК против въззивно Решение № 78 от 12.04.2018 г. по В.гр. дело № 515/2017 г. на ОС – Кюстендил.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е обезсилил Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11, срещу В. К., иск за заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно ползване на сграда № 1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], общ.Д. и връща делото в тази част на Районен съд-Дупница за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда. Със същото решение отменя Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година, в частта, с която е бил отхвърлен, като неоснователен, предявен от „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК: 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11 срещу В. К., иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на сграда, с идентификационен № **** представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], при съседи на имота: : имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както и, в частта за разноските и вместо това постановява решение, с което признава за установено, в отношенията между „Агро МГ 1“ ЕООД и В. К., че „Агро МГ 1“ ЕООД е собственик по силата на правна сделка – покупко – продажба, сключена във формата на нотариален акт №47, том II, дело № 188/ 2013 г. по описа на нотариус с рег. № * по Регистъра на НК, с район на действие РС – Дупница на сграда с идентификатор ****,, по КККР, одобрени със заповед №300 – 5 – 55/30.07.2004 г. на изп.д на АГКК, находяща се в [населено място], община Д., обл.К., разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 517 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** и осъжда В. К., с посочени по-горе адрес, да отстъпи на „Агро МГ 1“ ЕООД, с посочени по-горе данни, собствеността върху описания имот и предаде владението върху същия.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради нарушение на процесуалния закон и въззивния съд при постановяване на решението си не е бил съобразил с съдебната практика на ВКС обективирана в Решение №166/31.10.2011 г. по т.д. №742/2010 г. ВКС- ТК, II отд. и ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост досежно уважения ревандикационен иск, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 от ГПК.
От изложението към касационната жалба са налице достатъчно наведени доводи за да се приеме , че касаторът поддържа искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за допустимостта при обективно съединяване на искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД , същите да бъдат разгледани в едно производство и да бъде постановен валиден съдебен акт и по двата иска? Считайки, че същият е произнесен в противоречие с Решение No 166 от 31.10.2011 година по т.д. No 742/2010 година на ВКС, ТК- II отд., както и в противоречие с разясненията по ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В изложението в още 9 пункта се поддържат доводи, касаещи за неточна квалификация на заявения облигационен иск, предвид на субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД и за последиците при неправилно предявените искове в конктекста на Решение No 70 от 31.05.2017 година по т.д. No 60037/2016 година на ВКС, ГК- 3 г.о. Навените доводи се поддържат по въпросите за допустимостта на спор за собственост относно правния интерес за защита правото на собственост при наличие на нотариални актове , сочещи други лица за собственици на процесния недвижим имот и наличие на висящ спор за собственост между ищеца и тези трети лица , и спор , между страните по делото, при правоотношение по договор за наем относно дължимостта на претендираните суми от незаплатен наем, за допустимостта въззивният съд да приеме друга правна квалификация на заявения облигационен иск и да върне делото на първата инстанция, без да е нарушен принципа на диспозитивното начало, обратно на даденото разрешение с Решение No 627 от 15.10. 2010 година по гр.д. No 1620/2009 година на ВКС, ГК- 3 г.о и да е присъдено нещо, извън поисканото от ищеца .
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от защитата на ответната страна по касацията „Агро МГ 1“ ЕООД, чрез „Адвокатско дружество „Д. и Д.“ , представлявано от адв. Г. Д. – САК, с изразено в него становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски по делото в размер на 800 лв.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост и иск за парично вземане с цена над 5000 лв., поради което се явява процесуално допустима и в двете и части.
След преценка на изискванията на чл.280 ,ал.1, т.1 – 3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, съобразно изложените доводи от касатора, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.2 предл. второ ГПК поради констатацията за евентуална процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. Разгледани са искове – вещен и облигационни при заявени възражения по фактите и правото, без да е налице без ясно очертана рамка на предмета на спора по всеки един от тях.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 193.20 лв. ( сто деветдесет и три и 0.20 лв. ) вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 4300/ 04.06.2018 година подадена от В. Д. К. чрез адв. А. П. – САК против въззивно Решение № 78 от 12.04.2018 г. по В.гр. дело № 515/2017 г. на ОС – Кюстендил.
УКАЗВА на касатора В. Д. К. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 193.20 лв. / сто деветдесет и три и 0.20 лв./ вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез процесуалния му представител адв. А. П. – САК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :