О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 21.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4046 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1093 от 30.05.2016 год. по възз. гр. д. № 2380/2015 год. на Софийския апелативен съд е отменено постановеното първоинстанционно решение № 435 от 11.03.2015 год. по т. д. № 8749/2012 год. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав и вместо това са отхвърлени предявените от „Д. к. г.“ К. срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от „Д. к. г.“ К. – [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. К. Д., с оплаквания за неговата нищожност поради постановяването му от незаконен състав, респ. неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Доводите на касатора се свеждат до предметната рамка на отрицателния установителен иск по 440, ал. 1 ГПК във връзка с релевираните правоизключващи възражения на ответника – взискател за поредността на вписаните възбрани върху процесните имоти. Иска се прогласяване на нищожността на решението, респ. неговата отмяна, вместо това се постанови друго, с което предявените обективно, пасивно субективно съединени искове бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд относно предмета на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС, прилагайки решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. В тази връзка поставя уточненият от настоящия състав, при условията на т. 1 от ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос за предмета на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК и дали същият следва да се отхвърли като неоснователен, при извод за непротивопоставимост на разпоредителна сделка с имот в полза на трето лице, извършена след като върху имота е вписана възбрана.
Ответникът по касацията и взискател по изпълнението – [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представляван от адвокат М. А., в подадения отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Ответникът по касацията [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] – длъжник, представляван от управителя Ю. А., също подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа основателност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – въззивно решение, което отговаря на критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените обективно, субективно пасивно съединени искове по чл. 440, ал. 1 ГПК въззивният съд приел, че на взискателя, по аргумент от чл. 453 ГПК, не могат да бъдат противопоставени извършените разпоредителни сделки с процесните три имота – два апартамента и един офис, находящи се в [населено място], върху които е насочено изпълнение на парични вземания по образуваните две изпълнителни производства. Съдът е изложил, че изводите на първата инстанция за това, че длъжникът не е собственик на имотите са правилни и законосъобразни. Правото на собственост е преминало в полза на ищеца на основание чл. 73 ТЗ с апортирането на имотите от длъжника в патримониума на дружеството ищец. Приел исковете за допустими, тъй като интерес от провеждането на иска по чл. 440, ал.1 ГПК има трето лице, което твърди, че е собственик на имущество, върху което е насочено изпълнението, освен ако вещите се намират в негова фактическа власт. В този случай последният би могъл да защити правата си по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител и при това положение искът по чл. 440, ал. 1 ГПК би бил недопустим. В случая предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като извършените разпоредителни сделки са относително недействителни спрямо взискателя. Вписването в търговския регистър има конститутивно действие и поражда вещноправни последици, но те не могат да бъдат противопоставени на взискателя с оглед вписаните по-рано възбрани върху имотите, чиято цел е да обезпечи успешно провеждане на изпълнението на паричното вземане на взискателя върху недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, като ги запази като принадлежност към имуществото на длъжника. Именно тази непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, на взискателя и на присъединените кредитори, регламентирана в чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд приел за решаващото съображение за неоснователността на предявените искове по чл. 440, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, от исковата молба е видно, че ищецът е поддържал обстоятелства за придобито в негова полза право на собственост върху процесните имоти. Последният не е посочил датата, на която и дали въобще е осъществено вписване на съответния титул за собственост в имотния регистър към Агенцията по вписванията, считайки, че това обстоятелство не е от значение за допустимостта и основателността на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че ответникът не е собственик на процесните имоти и въпреки това е отхвърлила предявените отрицателни установителни искове.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне поради съмнения за недопустимост на въззивното решение по обуславящия изхода на делото въпрос за предмета на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, респ. за правния интерес от провеждането на този иск от лице, придобило права от длъжника в изпълнителното производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1093 от 30.05.2016 год. по възз. гр. д. № 2380/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора „Д. к. г.” К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 983.40 лв. /шест хиляди деветстотин осемдесет и три и 40 ст./ и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: