О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 05.01.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2334 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 13.01.2017 год. по гр. д. № 4304/2016 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 8.07.2016 год. по гр. д. № 645/2014 год. на Софийския окръжен съд и прекратил производството по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищеца [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Ив. М., с оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия за произнасяне по същество на спора.
Ответникът по касационната жалба и по предявения иск – М. Ц. М. не е взел становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на касатора въз основа данните по делото и предмета на настоящето производство, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което предявеният от настоящия касатор ревандикационен иск срещу М. М. е бил уважен и последният е осъден да му предаде владението върху спорния недвижим имот в [населено място], въззивният съд приел, че същото е постановено по недопустим иск в хипотезата на чл. 299 ГПК. Спорът между страните за правото на собственост на същия имот при същото правно основание е решен с влязло в сила на 11.07.2003 год. решение по гр. д. № 3/2000 год. на Ботевградския районен съд и нито неосъщественото принудително изпълнение за предаване на владението въз основа на това приключило производство, нито постановеното решение, с което е уважен владелческия иск на ответника М. М. и позоваването му на придобивна давност са обстоятелства, обуславящи правен интерес от повторен ревандикационен иск. Съдът изложил съображения за възможността ищецът да се снабди с дубликат от изгубения изпълнителен лист по приключилото производство, като постановения отказ не се ползва със сила на присъдено нещо, а позоваването на ответника на придобивна давност след влизане в сила на решението по ревандикационния иск срещу него обуславя правен интерес от предявяване на иск от него, но не и от страна на ищеца, сега касатор. И на последно място въззивният съд се позовал на отсъствие на хипотезата на чл. 409, ал. 5 ГПК, което изключва допустимостта на повторното предявяване на ревандикационния иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ по следния формулиран от него процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по същество на спора, когато правният интерес на ищеца произтича от претенцията му да е титуляр на правото на собственост, което ответникът отрича, при наличието на нови юридически факти, които застрашават правото му на собственост” с позоваване на противоречие в произнасянето по него със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 8/27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение № 113 по гр. д. № 5835/2014 год. І г. о., решение № 109 по гр. д. № 7420/2014 год. І г. о. и решение № 85 по гр. д. № 2/2015 год. на І г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Поставеният въпрос за произнасяне по същество по иска за собствеността при обосноваване на правния интерес на ищеца от търсената защита е относим към изводите във въззивното решение за недопустимост на същия, тъй като съображенията на съда касаят наличието на решен с влязло в сила съдебно решение спор между същите страни за правото на собственост на същия имот, предявен на същото правно основание, т. е. относно непререшаемостта на спора, съгласно чл. 299 ГПК. Приемайки, че изложените от ищеца, сега касатор, съображения за неосъществено от него принудително изпълнение по приключилото в негова полза производство по предявен иск по чл. 108 ЗС, постановено в полза на ответника М. М. решение по владелчески иск и позоваването на последния на придобивна давност не представляват обстоятелства, обуславящи правен интерес от повторен ревандикационен иск, след като спорът е разрешен с влязло в сила решение, всъщност съдът е приел, че е изключен правния интерес от предявяването на настоящия иск за ищеца поради наличието на влязлото в сила решение по спора за собствеността. Изложените съображения обосновават произнасянето по поставения от касатора правен въпрос в контекста на приложението на забраната за непререшаемост на спора за собственост, съгласно чл. 299 ГПК в хипотеза на уважен владелечески иск на ответника по него, като с оглед правомощията си по т. 1 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС касационната инстанция конкретизира същия в смисъл: Налице ли е правен интерес в горната хипотеза от предявяване на иск за собственост въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност? в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция до изм. с. ДВ бр. 86/2017 год./ с оглед произнасяне в противоречие с разрешенията относно правния интерес в представената към изложението задължителната съдебна практика.
Поради тези съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като касаторът дължи заплащане на пропорционална държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 353.72 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На същия следва да се укаже изпълнението на горното задължение, както и представяне на оригинала на приложеното на л. 25 от касационното производство фотокопие на пощенски плик за удостоверяване факта на подаване на касационната жалба по пощата в срок, съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 126 от 13.01.2017 год. по гр. д. № 4304/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд по подадената от [фирма], чрез адвокат И. М., касационна жалба против него.
Указва на [фирма], чрез адв. И. М. от САК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 353.72 лв., както и оригинала на приложеното на л. 25 от касационното производство фотокопие на пощенски плик, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: