O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 04.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4683/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 23753 / 30.08.2016 год. на Е. П. В. и В. Д. В. , заявена чрез адв. В. Ц.- АК В. срещу въззивно Решение No 1051 от 28.07.2016 година по В.гр..д.Nо 548/2016 год. на ОС- Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владение на избено помещение.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , както и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на неправилно интерпретиране на доказателствата по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е довод ,че оспорваното съдебно решение противоречи на практиката на ВКС относно извода на съда , че“ не е достатъчно само твърдения за собственост , а същите трябва да бъдат доказани по иска с правно основание чл. 108 ЗС“ с тези по Решение No 137 от 17.06.2014 година по гр.д.No 6868/2013 год. на ВКС-I.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с тезата , че по въпроса за допустимостта да се отмени един нотариален акт и да не са зачете материалната му доказателствена сила е налице противоречиво разрешение , обосновавайки се с приложената съдебна практика – Решение No 82 от 04. 07.2014 година по гр.д.No 6798/2013 год. на ВКС-II и решението на въззивния съд/ доколкото има несъобразяване на обжалваното въззивно решение с решение на ВКС , постановено по чл. 290 ГПК по конкретен правен въпрос.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: има ли злоупотреба и накърняване на собствеността в случай , в които е установено, че собствеността е била частна или друга придобита с нотариален акт с покупко-продажба , може ли някое друго лице , било то физическо лице управител на етажната собственост , да отнеме собствеността като представи документи които не са минали през охранително производство, нотариална сделка и не са вписани в агенцията по вписванията?
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника В. А. Ж. чрез адв.С. Х., както по доводите за касационно обжалване по чл. 281 ГПК , така и на релевираните с изложението към касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване. И с двата отговора се взема становище по тяхната неоснователност като обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск – за собственост на недвижим имот , настоящият състав приема същата за процесуално допустима.
С посоченото решение , Варненския окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иск на Е. П. В. и В. Д. В. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владение на избено помещение, намиращо се в сграда, в режим на етажна собственост.
За да приеме , че искът е недоказан , решаващият съд е приел, че от страна на ищците не е доказано , че именно това избено помещение което ревандикират и за което твърдят , че им е продадено заедно с жилище в сградата. Прието е , че въпреки направените оспорвания от страна на ответника , че в спорното помещение е монтирана инсталация/ бойлер/ за топла вода на всички обекти в сградата , ищците не са ангажирали доказателства за да установят пълно и пряко твърденията си , че са собственици на избеното помещение.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси .
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма.
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК въз основа на довод ,че оспорваното съдебно решение противоречи на практиката на ВКС относно извода на съда , че“ не е достатъчно само твърдения за собственост , а същите трябва да бъдат доказани по иска с правно основание чл. 108 ЗС“ с изводите на съда по Решение No 137 от 17.06.2014 година по гр.д.No 6868/2013 год. на ВКС-I , не може да бъде уважено.
Релевираният довод не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а оплакване за незаконосъобразност. С цитираното решение на ВКС се приема , че „тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателствата, а въпрос за последиците от недоказването, доказателствената тежест се състои в правото и задължението да се приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.“ В мотивите на обжалваното решение е приета именно тезата , че не може да се приеме за доказан факт, който не е подкрепен с доказателства. Диспозитивната част на конститутивния нотариален акт като частен документ, включващ волеизявление на договарящите относно предмета на договора , не е доказателство за съществуването на фактическите компоненти на изявлението. В този смисъл и приетото от решаващия съд , че има твърдения , но не и доказателства за тях , тъй като няма представен легитимиращ акт за собственост на праводателите им , не противоречи дори по смисъл на ангажираната съдебна практика. По същество следва да се приеме , че няма конкретен въпрос, който да послужи за база за селекция , а само два извода на съдилищата относно необходимостта , освен твърдения в исковата молба , страната да има доказателства за тях,ангажирани по делото , и за това как следва да се ценят доказаните респ. недоказаните факти по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК също не може да бъде уважено. Въпросът за допустимостта да се отмени един нотариален акт и да не са зачете материалната му доказателствена сила не може да се приеме , че се решава противоречиво от съдилищата предвид на ангажираните Решение No 82 от 04. 07.2014 година по гр.д.No 6798/2013 год. на ВКС-II и решението на въззивния съд по съображения , че доколкото има несъобразяване на обжалваното въззивно решение с решение на ВКС по чл. 290 ГПК по конкретен правен въпрос, то искането за допускане на касационно обжалване се покрива от установеното в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК основание, а не съставлява противоречиво разрешаване на съдилища. Но дори и при преквалификация, касационното обжалване в случая не може да се допусне , тъй като съдебната практика по въпроса е обобщена и приложението на закона и уеднаквено с ТР 3/2012 год. на ОСГК на ВКС и ТР 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, на които страната не се позовава , че не са приложение съобразно дадените по тях разяснения.
Не може да бъде уважено и искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросите има ли злоупотреба и накърняване на собствеността в случай , в които е установено, че собствеността е била частна или друга придобита с нотариален акт с покупко-продажба , може ли някое друго лице , било то физическо лице управител на етажната собственост , да отнеме собствеността като представи документи които не са минали през охранително производство, нотариална сделка и не са вписани в агенцията по вписванията? не могат да бъдат приети за такива по чл. 280 ал.1 ГПК , при дадените в тази насока разяснения по ТР No 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите в случая предполагат преценка на факти, а не принципно приложение на правен институт или норма. Законодателят не е предвидил правна защита на собствеността в хипотезите на „злоупотреба „ и „отнемане“ на собственост въз основа на документи. Спорът по делото е спор дали ищците касатори са носители на правото на собственост на процесното избено помещение в сграда- в режим на етажна собственост и в рамките на този спор всяка от страните/ ищци и ответник/ е ангажирала доказателства в подкрепа на тезата си кой е собственик на спорния обект на правото на собственост. Преценката на тези доказателства е извършена от решаващия въззивен съд. В правомощията на касационната инстанция , в етапа на чл. 288 ГПК, по повод селекцията за допускане на касационно обжалване , е недопустимо преценка на факти доказателства по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 23753 / 30.08.2016 год. на Е. П. В. и В. Д. В. , заявена чрез адв. В. Ц.- АК В. срещу въззивно Решение No 1051 от 28.07.2016 година по В.гр..д.Nо 548/2016 год. на ОС- Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владение на избено помещение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: