О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 20.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1091/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 8255 / 30.12.2015 година на търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от Ж. Ж. и заявена чрез адв.И. И. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 199 от 01. 12.2015 година по В.гр. д. Nо 450/ 2015 год. на АС-Варна.
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон , процесуалните правила и е необосновано , основания за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по изведени общо 21 въпроса от материално-правен характер и процесуално –правен, които са детайлизирани и подчинен на основния , обусловил изхода на делото въпрос за условията , основанията и правната рамка на защита на правото на собственост от лице –длъжник по отношение на собствен недвижим имот ,изнесен и възложен на публична продан за парично задължение, признато със съдебно решение , отменено по реда на извънредните способи след влизане в сила на възлагателното постановление, по отношение на лице, придобило собствеността на същия имот от купувача по публичната продан, преди отмяната на изпълнителното основание. Поддържат се доводи за необходимостта от произнасяне на ВКС с цел еднаквото и точно прилагане на закона, както и поради неточното интерпретиране от страна на въззивния съд на задължителната съдебна практика- Определени No 81 от 20.02.2012 година по ч.гр.д. No 498/2011 год. на ВКС, ГК-I-г.о.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Р. Д. Я. чрез адв. П. С. -САК , с който отговор се оспорва обстоятелствено искането за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета делото на гражданското дело – вещни искове за собственост , същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция с което е отхвърлени исковете за собственост на Р. Я. от [населено място] да се признае за установено по отношение на ответника- търговско дружество , че е собственик на следните недвижими имоти в [населено място]: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2 представляващ АТЕЛИЕ разположен на първия партерен етаж/ по документи ателие с гараж No1 с предназначение за социални и здравни нужди/ с площ от 41.40 кв.м., при посочените граници , ведно с 3.6523 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и съответно 10 кв.м. от мястото , върху което е построена сградата- ПИ с идентификатор 10135.1502.152 по КК на ГР.В. , целият с площ от 192 кв.м. по акт за собственост, 200 кв.м. по карта, с трайно предназначение урбанизирана територия, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА 109/2007 год. и ПИ с идентификатор 101135.2564.1529, с площ по акт за собственост от 1186 кв.м., а по карта – 1061 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия при посочените граници , както и постройки / по акта за собственост/-стая , навес, клозет и гараж, без посочена площ, отразени по КК като сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.1 и сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.2, придобити на основание алеаторен договор по НА 116/1993 год. и ответника да бъде осъден да предаде владението на същите, като е постановено ново решение , с което обективно съединените искове за собственост на основание чл. 108 ЗС са уважени изцяло.
За да уважи исковете за собственост , решаващият- въззивен съд е приел, че придобитите от на купувача по публична продан право на собственост на процесните недвижими имоти са непротивопоставими на собственика на недвижимия имот- ищеца Р. Я. предвид на отмяна на съдебното решение , въз основа на което е издаден изпълнителния титул и в резултат на успешно проведената материално-правна защита срещу изпълнителното основание е преодоляна и формалната процесуална сила на възлагателното постановление, поради което на собственика на имота са непротивопоставими и правата на третото лице/ ответника [фирма]/ , приобретател по сделка с купувача от проданта.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по уточнения в контекста на въведените доводи въпрос No 5 за противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание/ отменено осъдително решение / спрямо трети лица , приобретатели на купувача по публична продан , закупили имота преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнението, основано на отменено осъдителното решение на съда и относно/ въпрос 12/ възможността без проведено производство по чл. 496 ал.3 ГПК, стабилитета на публичната продан , в рамките на спор за собственост между длъжника и приобретател на купувача от публичната продан, да се отрече с аргумент за недействителност, различен от преценката на предпоставките в закона- че длъжникът не е собственик или че не е внесена цената , предвид значимостта за еднаквото и точно прилагане на закона и по конкретно на последиците при отменено изпълнително основание.
Изведените въпроси 1-4 и 8-14 / включ./ не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване тъй като се явяват неотносими, макар и близки до предмета на спора , но без да са част от него.
При допускане на касационното обжалван , страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ размер на 2% върху цената на иска- респ. обжалваемия пред ВКС интерес, която в конкретния случай е в размер на 765.50 лв. / седемстотин шестдесет и пет лв. и 0.50 лева/. Държавната такса следва да бъде внесен по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението до страната, като на съда съответно бъде представено копие от вносния документ.При неизпълнение на задължението делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 8255 / 30.12.2015 година на търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от Ж. Ж. и заявена чрез адв.И. И. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 199 от 01. 12.2015 година по В.гр. д. Nо 450/ 2015 год. на АС-Варна.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място] да внесе дължимата пропорционална ДТ от 765.50 лв. / седемстотин шестдесет и пет лв. и 0.50 лева/. по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението и представи на съда копие от вносния документ.При неизпълнение на дадените указания касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК , като на касатора чрез Управителя на дружеството и чрез адв. И. И. – АК В. се изпрати копие от настоящото определение с дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: