О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 10.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4048 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.03.2014 год. по гр. д. № 31/2014 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 4.11.2013 год. по гр. д. № 14430/2012 год. на Варненския районен съд в частта, с която е прието по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на дворното място с площ 214 кв. м., а по скица от 245 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот № 1583 в кв. 47 по плана на 8-ми подрайон на града, с идентификатор по кадастралната карта 10135.1507.623 с площ 242 кв. м., на основание възлагане с постановление на Варненския окръжен съд от 18.04.2001 год. по гр. д. № 790/1996 год., издадено в производство по несъстоятелност на [фирма] и производството в тази част е прекратено, като е постановено решение по евентуалния иск за установяване между същите страни, че [фирма] е собственик на горния имот на основание придобивна давност в резултат на добросъвестно владение от 4.05.2001 год. до предявяването на иска на 9.10.2012 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответника [фирма], чрез адв. Б. Г., в частта, с която е уважен предявения евентуален иск за собственост, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и вместо това предявеният иск за собственост бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като счита, че по поставените материалноправни въпроси, свързани с владението – период на осъществяването му при установен начален момент и липса на доказателства за отнемането му, характера на упражняваната фактическа власт, прекъсване на давността при предявяване на иск от собственика срещу владелеца, значението на фактическите действия на собственика по отношение осъществяване на спокойно и явно владение, за добросъвестността на владение, осъществявано на основание признато за несъществуващо придобивно основание, произнасянето на въззивния съд в обжалваната част от решението му противоречи на съдебната практика, приложена към изложението. Поставени са и процесуалноправни въпроси, свързани с доказателствената стойност на обяснение от страната в друго производство и представлява ли то извънсъдебно признание, подлежащо на преценка с оглед останалите доказателства, обсъждането им в тяхната съвкупност, значението на съдебен акт за прекратяване на друго производство по отношение установяване на относими към спора по делото факти, като касаторът се позовава на противоречие в произнасянето по тях с представената съдебна практика. По част от правните въпроси се релевира и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано от касатора със значението им за точното прилагане на закона, тъй като касаят обосноваността на въззивното решение.
Ищецът [фирма], чрез адв. П. С., в писмен отговор оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да уважи предявения иск за собственост на евентуално предявеното основание придобивна давност, въззивният съд приел, че към момента на въвода в имота на основание постановлението за възлагане е налице добросъвестност у ищцата, с оглед предпоставките по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС, и доколкото нейното владение след това не е смущавано чрез предявяване на претенции за връщане на имота то не е променило характера си. Точно обратното – ищцата е инициирала действия по защита на правото си на собственост чрез водените през годините съдебни спорове. Съдът счел за приложима и презупцията по чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, което приел за установено с оглед направената преценка на писмените и гласни доказателства за установено владение върху дворното място от момента на въвода в него с установените фактически действия по предприемане мерки за ограничаване достъпа до имота и декларирането му, както и плащане на данъците за него. Обстоятелството за наличните спорове, по които ищцата е водила и съдебни дела, подавала е жалби до полицията и прокуратурата, не се отразява на добросъвестността на владението, тъй като липсват данни за действия за прекъсване или отнемане на владението от други лица. Всички съдебни производства са завеждани от нея в защита на нейните права, поради което и съдът приел, че от въвода в имота до предявяването на настоящия иск против дружеството ответник, едноличният търговец е упражнявал постоянно, явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което е налице евентуалното придобивно основание – давностно владение.
Въззивният съд намерил за неоснователни възраженията на ответното дружество за осъществявана от него фактическа власт върху имота, като приел поставянето на табела с надпис наименованието му за недостатъчно да установи осъществяване на владение върху имота, както и предприемане на действия по изработване на проект за ПУП, вписване в кадастралната карта и регистър. Не е кредитирал и позоваването на дружеството на решението по гр. д. № 1889/2005 год. в прекратителната му част относно твърдението му за установяване на фактическа власт върху имота, тъй като то не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на фактите, подлежащи на установяване в настоящето производство. Не са налице доказателства за установяване на владение от страна и на неговите праводатели, поради което и доводът за присъединяване на владението им съдът намерил също за неоснователно.
Следователно, решаващото съображение за основателността на предявения иск е наличието на упражнявано постоянно, явно, спокойно и непрекъснато владение от момента на осъществения на основание възлагателното постановление въвод в имота на едноличния търговец, като споровете във връзка със собствеността не са се отразили при осъществяването на придобивния способ по чл. 79, ал. 2 ЗС, нито установените фактически действия от ответника по поставянето на табела и катинар на имота.
В тази връзка формулираният от касатора въпрос за прекъсване на давността при отхвърлен иск от собственика срещу владелеца е неотносим, тъй като въззивният съд не е обосновал извода си с произнасяне в този смисъл. Позоваването на представеното решение № 170 от 11.04.12 год. по гр. д. № 961/2011 год. на ВКС, І г. о. е неотносимо, а и некоректно, тъй като в него е разглеждана съвсем различна хипотеза – прекъсва ли се давността с предявяването против владелеца на иск за нищожност на придобивното му основание, като е прието, че същият не прекъсва давността, с оглед на това, че не попада в предвидените в закона действия /чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116 ЗЗД/. В настоящият спор не е разглеждан изобщо въпрос за предявен срещу ищеца /ЕТ/ иск, който евентуално да породи въпрос за прекъсване на релевираното от него евентуално придобивно основание, съображенията на въззивния съд касаят предявените от него искове за защита на правото му на собственост против различни ответници, вкл. и против праводателите на ответното дружество /както се сочи и в изложението/, което изключва възможността да се обсъжда въпрос за прекъсване на давността, още по-малко той да е обуславящ изхода на спора. По същите съображения се явява неотносимо и позоваването на решение № 99 от 10.05.13 год. по гр. д. № 681/12 год., ВКС, І г. о., в което се приема, че прекъсването на давността се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. Ищецът не може да прекъсне собствената си придобивна давност, както всъщност по същество е прието и в обжалваното въззивно решение.
С оглед решаващите съображения на въззивния съд за основателност на придобивното основание по давностно владение въпросите, свързани с фактическите действия на касатора в имота и значението им относно приетото необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на владелеца, произнасянето е в противоречие с представеното решение № 5 от 25.01.10 год. по гр. д. № 2728/2008 год. ІІ г. о. на ВКС. В него е прието, макар и в хипотеза на упражнявана от един от сънаследниците фактическа власт, че владението може да бъде обезпокоено, смутено, респ. прекъснато, чрез фактическо въздействие върху самия имот. В обжалваното решение е прието, че действията на ответното дружество по поставянето на табела на имота и катинар не установяват владение върху имота, поради което и ги е приел за ирелевантни обстоятелства по отношение давностното владение, претендирано от едноличния търговец. Доколкото горният въпрос има отношение към извода за наличие на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение в необходимия по закон срок, то касационното обжалване на решението в обжалваната му част следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос, като останалите поставени въпроси не следва да се обсъждат на този етап на производството.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 389 от 14.03.2014 год. по гр. д. № 31/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната му с касационната жалба на [фирма], чрез адв. Б. Г., част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 95.12 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: