Решение №193 от 2.7.2015 по гр. дело №902/902 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

гр. София 02.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 139/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от процесуалния представител на ответника Н. Й. Б. – адв. Ек. Д. от САК за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., по който въпрос съдът е пропуснал да се произнесе в определението си, въпреки молбата от 5.01.2015 год.
Ответникът по молбата Р. С. И., чрез адв. Ал. Д. от САК, в писмения си отговор поддържа становище за недопустимост на подадената молба поради просрочие.
Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, намира следното:
С постановеното на 17.02.2015 год. определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното определение от 29.09.2014 год. по ч. гр. д. № 6915/2014 год. на Софийски градски съд по подадената от Р. С. И. частна касационна жалба против него. Не е налице произнасяне по искане за разноски на другата страна, поради което настоящата молба представлява искане за допълване на определението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с твърдение, че искане за присъждане на разноски е направено с допълнителна молба от 5.01.2015 год., по която съдът не се е произнесъл.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, постъпило в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл. 274, ал. 3 ГПК е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и искането за допълване или изменението му следва да се направи в предвидения преклузивен срок, който в случая е пропуснат – същото е постановено на 17.02.2015 год., срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 17.03.2015 год. /вторник/, а молбата е подадена на 16.04.2015 год.
Неспазването на предвидения в закона срок обосновава процесуалната недопустимост на подадената молба, поради което и същата следва да се остави без разглеждане.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. Й. Б. от [населено място], чрез адв. Ек. Д., за допълване на определението от 17.02.2015 год. по ч. гр. д. № 139/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. с присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като просрочена.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top