4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 26.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.дело № 60268 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9672/ 01.07.2016 год. на „Ф. ЗА Е. И Е. И./ Ф./“ А., със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв.М. Г. П.- САК срещу въззивно Решение No 1019 от 17.05.2016 година, постановено по т. В.д. Nо 141 / 2016 год. на АС-София, по отхвърлените искове заявени на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат в насока на допуснати нарушение на процесуалните правила- несъобразяване на въззивното решение с дадените задължителни указания с отменителното решение на ВКС-ТК, несъобразяване с указанията за произнасяне по направените при условията на евентуалност възражения за погасителна давност, с несъобразеното правното действие на Споразумение от 21.12. 2017 година между цесионера Ф.- А. и длъжника- [община]. Поддържат се доводи за допуснато нарушение по приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 42а ЗОП /ДВ. бр.40/2014 год. / във вр. с парагр. 115 ал.3 ПЗР на ЗИЗОП/ ДВ. бр.40/2014 год. / досежно действието на договора за цесия.Поддържат се доводи за необоснованост на съдебното решение като е потвърден диспозитив на съдебния акт , несъобразен с практиката на ВКС по приложение на чл. 43 ал.1 ЗОП.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите допустимо ли е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд , последният да не обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства за съществуването на спорното право , относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на ищеца в процеса и да постанови, че е безпредметно обсъждането на дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона , като задължителни за съда, на който е върнато делото ? като произнесени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение Nо 18 от 22.07.2014 година по т.д. Nо 25/ 2013 год. на ВКС,ТК- II т.о. ; Решение Nо 246 от 15.01.2014 год. по гр.д. Nо 3417/ 2013 год. на ВКС, ГК-II г.о.; Решение Nо 115 от 30.04.2013 година по т.д. Nо 805/ 2011 год. на ВКС,ТК- II т.о. и др.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса, свързан с точното прилагане на закона , а именно : Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД, то от обстоятелството , че са събрани надлежни доказателства в хода на процеса , че длъжникът е престирал чрез плащане на част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие след датата на договора за цесия и на цесионера без противопоставяне , че не му е съобщено , следва ли да се приеме , че е налице надлежно уведомяване на длъжника по см. на чл. 99 ал.4 ЗЗД и че цесията има действие и спрямо длъжника при тези обстоятелства ?
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [община],чрез адв.Б. Т.- САК с който се оспорва касационната жалба на Ф.-А. като процесуално недопустима и неоснователна.
Недопустимостта на касационното обжалване се поддържа с теза , че заявеното вземане на Ф.- А. съставлява обективно съединяване на 16 главни иска , всеки един от тях с цена от 5 171.62 лв. и 18 акцесорни иска, с правно основание чл. 92 ЗЗД и с цена на всеки един от тях от 413.73 лв. , поради което същите не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 т.1 ГПК. Поддържа се и довод , че в изложението липсват обосновани основания за допускане на касационното обжалване, тъй като посочените въпроси не са в противоречие с ангажираната съдебна практика. По съществото на касационната жалба се поддържат доводи , че обжалваното решение е законосъобразно , при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила нито на материалния закон. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи и на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
С посоченото решение , апелативният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на въззивна инстанция ,е потвърдил решение на окръжен съд В., с което са отхвърлени заявените от Ф.- А. обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал.1 във вр. с 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен договор за изработка по реда на ЗОП от 06.04.2006 година, съответно за сумите 82 745.92 лв. и 7 447.14 лв. , поради нищожност на договора за продажба на вземане Д.- 053 от 25. 09.2006 година , съгласно който [фирма] прехвърля вземането си по Договора за продажба на вземане ЗСО-054 от 05.10.2006 година, съгласно който [фирма] цедира същото вземане на Ф.-А. .
Касационната жалба е процесуално допустима , тъй като се касае до обжалване на въззивно решение по търговски спор с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД за вземане, породен от частично и забавено изпълнение на парично задължение за месечно погасяване на поетото задължение общо от 90 193.06 лв., за сума от 82 745.92 лв. т.е. касае до претенция за сума , резултат на забавеното и то отчасти изпълнение на поетото задължение, а н се претендират суми , които се погасяват периодично в рамките на действащия договор.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,насочена срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв. и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за допустимостта в рамката на повторното разглеждане на делото от въззивния съд , последният да не съобрази процесуалното си поведение с дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона , като задължителни за съда, на който е върнато делото т.е. да не обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства за съществуването на спорното право , относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на ищеца в процеса и да постанови, че е безпредметно обсъждането с оглед на приета теза , различна от тази по отмененото въззивно решение като произнесени в противоречие Решение Nо 18 от 22.07.2014 година по т.д. Nо 25/ 2013 год. на ВКС,ТК- II т.о., Решение Nо 246 от 15.01.2014 год. по гр.д. Nо 3417/ 2013 год. на ВКС, ГК-II г.о. и Решение Nо 115 от 30.04.2013 година по т.д. Nо 805/ 2011 год. на ВКС,ТК- II т.о. и др.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по материално – правния въпрос за приложение чл. 99 ал.4 ЗЗД относно начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД, и за значението на факта, е длъжникът е престирал чрез плащане на част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие /след датата на договора за цесия/ и на цесионера без противопоставяне , че не му е съобщено ,че е извършена цесия, при липса на изрично уведомление.
При допускане на касационно обжалване , касаторът дължи да заплати пропорционална ДТ , изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер, равен на този за въззивно обжалване , а именно за сумата 1 803.86 лв./ хиляда осемстотин и три и о.86 лв. / , вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната- касатор. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в определения от съда срок по сметка на ВКС, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9672/ 01.07.2016 год. на „Ф. ЗА Е. И Е. И. /Ф./ “ А., със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв.М. Г. П.- САК срещу въззивно Решение No 1019 от 17.05.2016 година, постановено по т. В.д. Nо 141 / 2016 год. на АС-София, по отхвърлените искове заявени на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на касатора Ф. “ А. задължението да заплати дължимата при допускане на касационно обжалване пропорционална ДТ за сумата 1 803.86 лв./ хиляда осемстотин и три и о.86 лв. / , вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната- касатор. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в определения от съда срок по сметка на ВКС, касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.
На касатора да се изпрати препис от настоящото определение за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: