О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 1357 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 335 от 02.02.2016 г., подадена от В. Е. Н. чрез адвокат Л. И. от АК – В. и насочена срещу решение № 142 от 22.12.2015 г. на Окръжен съд – Видин по в.гр.д. № 380/2015 г.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация Е. Т. А. и В. Е. А. не са депозирали отговор на касационната жалба.
Преценявайки предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 299 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 2218/2014 г. по описа на Районен съд – Видин, което е било обжалвано от В. Е. Н. в частта, в която е отхвърлена част от предявения от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС и тя е осъдена да заплати разноски по делото. В. Е. Н. е поддържала, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съдебно заседание от 18.05.2015 г. е заявила изменение на иска чрез намаляване на претендираните за ревандикиране площи от собствениците на двата съседни недвижими имота, по което искане съдът не се произнесъл – нито го уважил, нито го отхвърлил. В случай на произнасяне, би било налице съответствие между претенцията и диспозитива на решението в неговата осъдителна част. Съответно – искът е щял да бъде уважен изцяло – без отхвърлена част, поради което и ищцата не би понесла отговорност за разноските за първоинстанционното производство. Във въззивната жалба В. Е. Н. е заявила и искане въззивният съд да се произнесе по искането по чл. 214, ал. 1 ГПК, което не е било уважено, видно от протокола от о.с.з.25.11.2015 г. В мотивите на въззивното решение е прието, че изменението на иска става по реда и при условията на чл. 214 ГПК, като съдът е длъжен да постанови определение, с което да допусне или да не допусне изменение на иска. Липсва ли такова определение, следва да се приеме, че въпреки направеното от ищцовата страна искане, на практика няма изменение на иска. Съответно – съдът е длъжен да се произнесе по петитума, формулиран в исковата молба, а не по петитума, формулиран в молбата за изменение на иска. Видинският районен съд е процедирал по този начин и е постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Изложеното налага извода, че поставения от касатора в изложението към касационната жалба въпрос (обединяващ втория и третия въпроси и уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията й по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК) относно правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска има обуславящо значение за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият от поставените въпроси – Следва ли въззивният съд да осъществява контрол върху определенията на първоинстанционния съд по чл. 214, ал. 1 ГПК – няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото в случая е безспорно, че първоинстанционният съд изобщо не е постановил определение в отговор на искането от 18.05.2015 г. за изменение на иска, което да е било възможно да бъде обект на контрол от страна на въззивния съд.
При допускане на касационното обжалване страната касатор дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 22.12.2015 г. на Окръжен съд – Видин по в.гр.д. № 380/2015 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………. 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора В. Е. Н. чрез адвокат Л. И. от АК – В. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25 (двадесет и пет) лева. При неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: