О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1261 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К., С. И. К., Н. И. К. и К. Х. П. чрез адвокат Р. М. от АК – В. против въззивно решение № 382 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.№ 533/2018 г. на ОС – Враца, с което (в резултат от потвърждаването на решение № 249 от 29.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 1615/2017 г. на РС – Козлодуй) по претенция, предявена от Н. К. К. срещу касаторите и останалите ответници е признато за установено, че ищцата, а не ответниците, е собственик на дворно място от 1 506 кв.м., което е 1506/3012 ид.ч. от цялото от 3 012 кв.м., находящо се в строителните граници на [населено място] и представляващо част от УПИ **, кв. * по плана на [населено място], обл. В., ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда /гараж/ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м., както и „че същият имот не подлежи на публична продан в производството по изп.д.№ 500/2016 г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, тъй като е собственост на лице извън кръга на съделителите по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй и на изпълнението по цитираното изпълнително дело”.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, след което производството да бъде прекратено. Евентуалното искане е решението да бъде отменено поради наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация Н. К. К. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат М. Д. от АК – В., като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
Ответниците по касация Ц. М. Ц., В. М. З. и В. Ц. А. не са подали отговори на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
В рамките на производството е установено, че УПИ **, кв. * по плана на [населено място], обл. В. е придобит по давност от В. Ц. А. и П. Ц. П. при равни права (по 1/2 ид.ч.), в удостоверение на което са съставени КНА № 51 от 27.06.1991 г. (в полза на В. Ц. А.) и КНА № 40 от 26.03.1991 г. (в полза на П. Ц. П.). Претенция за поделяне на имота е разгледана в производството по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй, в рамките на което са постановени и влезли в сила решение по допускане на делбата и решение по извършване на делбата (№ 37 от 29.03.2006 г.), с което имотът е възложен в дял на съделителя Ц. Ц. А.. Последната не изплатила присъдените в уравнение суми в 6-месечен срок и с Решение № 269 от 31.10.2016 г. е прогласено обезсилването по право на извършеното с Решение № 37 от 29.03.2006 г. възлагане, като е постановено изнасяне на имота на публична продан. За извършването й е образувано изп.д.№ 500/2016 г. по описа на СИС при РС – Козлодуй.
Междувременно, с НА № 158 от 02.09.2016 г. В. Ц. А. дарил на Н. К. К. притежаваните от него 1506/3012 ид.ч. (т.е. 1/2 ид.ч.) от УПИ **, кв. * по плана на [населено място].
С искова молба, въз основа на която било образувано гр.д.№ 1664/2016 г. по описа на РС – Козлодуй, Н. К. К. предявила отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че К. И. К., С. И. К., Н. И. К., К. Х. П., Ц. М. Ц., В. М. З. и В. Ц. А. (страните по делбеното дело) не са съсобственици на 1506/3012 ид.ч. от УПИ **, кв. * по плана на [населено място] и построените в него сгради, обект на публичната продан по изп.д.№ 500/2016 г. по описа на СИС при РС – Козлодуй. Производството по така предявения отрицателен установителен иск е прекратено с определение на РС – Козлодуй от 22.02.2017 г., потвърдено с определение № 368 от 17.05.2017 г. на ОС – Враца, срещу което не е допуснато касационно обжалване с определение № 207 от 23.10.2017 г., постановено от ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№ 3986/2017 г. Прекратяването на производството е мотивирано с възприетото становище за липса на специфичните предпоставки за допустимост на този иск, предвидени в закона, една от които е искът да е предявен от трето лице – такова, спрямо което съдебното решение, послужило като основание за издаване на изпълнителното основание, да няма сила на пресъдено нещо. С прекратителното определение е прието, че ищцата е придобила имота в хода на делото за делба и като такава (съгласно чл. 226 ГПК) е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението на делбения съд за изнасяне на имота на публична продан (тоест, не е трето лице по смисъла на чл. 440 ГПК, чиито права върху имота да изключват правата на длъжника). Прието е, че отсъства и друга специфична предпоставка за допустимост на иска, тъй като изпълнителното дело не е образувано за принудително изпълнение на парично вземане на длъжника, а за изпълнение на решение за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан, по което изпълнително дело съделителите нямат обособено качество на взискател или длъжник (в някои случаи се приравняват по правно положение на взискателя, а в други – на правното положение на длъжника).
В рамките на настоящото гражданско дело, с депозирания от К. Х. П. отговор на исковата молба, е заявен отвод за недопустимост на претенцията, обоснован с наличието на влязлото в сила решение по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй по допускане на делбата, с което са определени квотите в съсобствеността на процесния имот. Позовал се е и на актовете, постановени по гр.д.№ 1664/2016 г. на РС – Козлодуй, с които е отречена допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК. Поискано е производството по настоящото гражданско дело да бъде прекратено на основание чл. 297 и сл. от ГПК. С проекто-доклада районният съд е намерил отвода за неоснователен по съображения, че „легитимацията на страните съответства на твърдяното правоотношение”. С първоинстанционното решение е прието, че иска е основателен, като ищцата Н. К. К. се явява „трето по отношение на изпълнението лице”, което не е обхванато от субективните предели на изпълнението по изп.д.№ 500/2016 г. на СИС при РС – Козлодуй.
Въззивният съд е приложил чл. 272 ГПК и е потвърдил решението на РС, като собственото си разбиране по допустимостта на процеса е обективирал така: „От своя страна ищеца Н. К. не е участвала в делбеното производство и има право да си заяви нейното право на собственост, което обосновава и правния й интерес и допустимост на предявения иск.”.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
(1) „Допустим ли е положителен установителен иск за собственост на закупени и придобити наследствени идеални части от недвижим имот след влизане в сила на съдебно решение за делба на същия имот, предявен от лицето, което е придобило идеалните части от делбения имот от съделител, участвал в делбеното производство преди извършването на публична продан на имота в изпълнение на решението за извършване на съдебната делба ?” – по съображения, че т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК не дава отговор на точно такава хипотеза;
(2) „Ако трето лице замести праводателя си след влизане в сила на решението във втората фаза на делбата и преди извършване на публичната продан на делбения имот, влязлото в сила решение има ли действие за него като правоприемник съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК ?”
Касаторите считат, че е налице и недопустимост на съдебния акт – основание за допускане на обжалването, предвидено с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на атакувания акт. Първата част на постановения диспозитив (при отчитане, че същият е реципрочен на сезирането, обективирано в петитума на исковата молба) повдига въпроса с какъв иск е бил сезиран, респ. – по какъв иск се е произнесъл въззивният съд: положителен установителен иск за правото на собственост, отрицателен установителен иск за правото на собственост или и двете едновременно, като при това изложените съображения в подкрепа на допустимостта на така заявената претенция не дават отговор на заявения от настоящия касатор К. Х. П. отвод. На следващо място, втората част на постановения диспозитив повдига съмнението за произнасяне по иск, с който се търси материално-правна защита срещу незаконно принудително изпълнение. Средствата за защита в тази насока са регламентирани с раздел ІІ от глава ХХІХ на ГПК и между тях иск от вида на разгледания не присъства. Последното само по себе си поставя под съмнение допустимостта на въззивния акт, без да се коментира вероятността да е разгледан иск по чл. 440 ГПК, допустимостта на който е отречена с постановените в рамките на гр.д.№ 1664/2016 г. на РС – Козлодуй актове, без при това във въззивното решение (и потвърденото с него при условията на чл. 272 ГПК първоинстанционно) изобщо да са изложени аргументи защо следва да се приеме друго становище по допустимостта на такава претенция.
Наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза втора ГПК прави ненужно обсъждането на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна по размер на таксата, заплатена в полза на въззивния съд и възлиза на сумата 72 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.№ 533/2018 г. на ОС – Враца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2020 година от 9 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите К. И. К., С. И. К., Н. И. К. и К. Х. П. чрез адвокат Р. М. от АК – В. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 72 (седемдесет и два) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: