О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 4981 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2379 от 24.06.2014 г., подадена от Н. Р. К., представляван от адвокат П. Ц. С. от АК – Г., която е насочена против решение № 118 от 15.05.2014 г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по в.гр.д. № 120/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска.
Ответниците по касация С. Н. П. и П. И. У. – К. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ г.о, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, Окръжен съд – Габрово е потвърдил решение № 47 от 04.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1311/2013 г. на Районен съд – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от Н. Р. К. против С. Н. П. и П. И. У. – К. отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК за признаване за установено по отношение на С. Н. П. и П. И. У. – К., че лек автомобил марка „П.”, модел „P. ХТ”, „S..S.”, цвят: червен, с рег. [рег.номер на МПС] , предмет на публична продан по изп.д.№ 705/2013 г. по описа на З. В., ЧСИ (рег.№ 734 на КЧСИ) не е собственост на П. И. У. – К..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният автомобил е бил предмет на договор за финансов лизинг, който е сключен от касатора на 27.03.2008 г. – преди на 07.11.2009 г. той да сключи брак с П. И. У. – К.. По своето естество договорът за финансов лизинг е договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като законодателят е предоставил възможност на лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му – чл.342 ТЗ. Касаторът е станал собственик на автомобила едва с подписване на договора за продажба от 14.03.2013 г., което е станало по време на брака между него и ответницата П. У. – К. и тъй като не се твърди между съпрузите да е сключен брачен договор, то намират приложение общите разпоредби на СК, т.е. процесният автомобил е станал съпружеска имуществена общност. По отношение твърдението на касатора, че вещта е закупена с лични средства, дарени му от неговите родители, съдът е намерил същото за недоказано. Прието е, че при правилно разпределена доказателствена тежест касаторът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че първата вноска от 2 835,67 евро е заплатена с подарените му средства, а останалите вноски е заплащал с подарени му и със собствени средства от трудови възнаграждения.
В представеното изложение по чл.284, ал.3 ГПК допускането на касационното обжалване се иска в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „Съпругът, който не е страна по договора за финансов лизинг, сключен и изпълняван преди брака, придобива ли право на собственост върху лизинговата вещ, собствеността върху която е придобита от другия съпруг съгласно клаузите на лизинговия договор по време на брака ? Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ? В горните случаи приложима ли е разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК относно принадлежността на правото на собственост ?”.
Съгласно разясненията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да е налице нужда от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по съответния поставен въпрос или формираната неправилна такава. В случая се констатира липсата на съдебна практика по въпроса „Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?”, който има и изискваното обуславящо значение за изхода на спора, съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, поради което касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 160 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 2379 от 24.06.2014 г., подадена от Н. Р. К., представляван от адвокат П. Ц. С. от АК – Г., която е насочена против решение № 118 от 15.05.2014 г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по в.гр.д. № 120/2014 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………. 2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Н. Р. К. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 160 лева. При неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: