Определение №31 от 22.1.2016 по тър. дело №1675/1675 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 22.01.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 61/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх.Nо 127896 / 21.10.2015 година на Н. К. Н. от [населено място] , представляван от адв.Ц. Т.- САК срещу въззивно Решение Nо 6370 от 11.09.2015 година по гр. възз. д. Nо 1498 / 2015 год. на Софийския градски съд , в частта по сметки – чл. 346 ГПК във вр. с уважения иск на К. К. –Н. по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за сумите от 64 866 лв. за периода 03.02.2005 година до 20.11.2012 година и за сумата 30 249.42 лв. изтекли лихви за същия период от време.

С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по извършване на делбата на апартамент , ателие и гараж ,в [населено място] между страните – бивши съпрузи и е постановила ново решение, с което делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция в обжалваните от Н. Н. части – досежно уважения иск на К. К. –Н. по сметки, за присъдено обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за изтекла мораторна лихва и досежно отхвърления иск на Н. Н. срещу К. Н. по чл. 61 ал.2 ЗЗД за разликата над сумата 3 079.55 лв. до предявения размер от 46 052 лв.

За да уважи иска по сметки чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС, решаващият съд е приел, че делбените обекти- апартамент , ателие и гараж са ползвани само от ответника Н. Н. и недопускане на ищцата К. К. да ги ползва; че са реализирани в правния мир и доказани в процеса всички правно релевантни факти пораждащи притезателното право на обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС в полза на съсобственика К. К.- Н. и че ответникът в отговор на отправена нотариална покана от дата 14.02.20105 година е изразил съгласие да заплаща обезщетение но не и да предостави реалното ползване на съсобствеността в обема на притежаваната ? идеална част, като позовавайки се на разясненията по приложение на закона , дадени с ТР 7/2012 година на ОСГК на ВКС същият е осъден за заплати съответно сума от 64 866 лв. на основание чл. 31 ал.2 ЗС и сума от 30 249.42 лв. на основание чл. 86 ЗЗД касаещи времето 03.02.2005 година – 20.11.2012 година ..

С касационната жалба се поддържа се в частта досежно уважения иск по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД с довод, че обжалваното решение в тази му част е неправилно като постановено при непълно и неточно анализиране на фактите и тяхното съотнасяне към правната норма на чл. 31 ал.2 ЗС , основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правни въпроси от значение за правото, по които липсва съдебна практика , а именно : 1./ липсата на доказване на някоя от визираните в закона предпоставки води ли до недопустимост на иска по чл. 31 ал.2 ЗС? 2./ При наличие на алтернативни искания от страна на неползващия съсобственик, изпълнението на едно от тях погасява ли задължението за изпълнение на другото? 3./ Изявлението за готовност за плащане на обезщетение с конкретно предложение прекъсва ли състоянието на дължимост? 4./ Тече ли погасителна давност по чл. 115 ал.1 б.“б“ ЗЗД при исковете по чл. 31 ал.2 ЗС , когато страни по отношението са съпрузи във фактическа раздяла ?

По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. К.- Н. чрез адв. М. М. и адв.Е. П. – САК , с който отговор обстойно и мотивирано се оспорва искането за допускане на касационното обжалване – липса на конкретно формулиран и относим към предмета на спора въпрос по т.1 и т.4, липса на връзка на искането по т.2 и т.3 с предпоставките на закона по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , както и е приложена писмена защита срещу основателността на доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета делото на гражданското дело- заявените във втората фаза на делбата осъдителни искове по сметки с цена, значително надвишаваща минималния праг от 5000 лв. , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по поставените въпроси 2 и 3.
Въпреки съществуващата задължителна съдебна практика , на която се е позовал и решаващия съд- ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал.2 ЗС , въпросите при наличие на алтернативни искания от страна на неползващия съсобственик, изпълнението на едно от тях погасява ли задължението за изпълнение на другото и какво е правното значение на изявлението за готовност за плащане на обезщетение с конкретно предложение прекъсва ли състоянието на дължимост респ. от кой момент в тези хипотези би било изискуемо задължението по чл. 32 ал.1 ЗС нямат отговор , поради което при липсата на съдебна практика и имайки предвид , че същите са поставени в предметната рамка на спора , поради което настоящият състав на ВКС намира искането за допускане на касационно обжалване за обосновано.

Изведеният въпрос 1 за липсата на доказване на някоя от визираните в закона предпоставки води ли до недопустимост на иска по чл. 31 ал.2 ЗС , не е нито обуславящ , нито поставя правен проблем , който може да бъде определен като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което същият не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. По делото липсват каквито и да са индиции за спор относно допустимостта на иска по чл. 31 ал.2 ЗС, а въпросът за доказване на всички правно-релевантни към възникване респ. съществуване на спорното материално право при постановяване на съдебното решение и възможността искът да бъде уважен или отхвърлен, винаги са считани от теорията и юриспруденцията за въпроси , касаещи основателността на търсената защита.

Изведеният въпрос 4 не е коментиран в рамките на спора , поради което същият се явява неотносим и като такъв н може да обоснове извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
При допускане на касационното обжалван , страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ размер на 2% върху цената на иска- респ. обжалваемия пред ВКС интерес, която в конкретния случай е в размер на 2102.30 лв. / две хиляди сто и два лв. и 0.30 лева/.Държавната такса следва да бъде внесен по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението до страната, като на съда съответно бъде представено копие от вносния документ.При неизпълнение на задължението делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 127896 / 21.10.2015 година на Н. К. Н. от [населено място] , представляван от адв. Ц. Т.- САК срещу въззивно Решение Nо 6370 от 11.09.2015 година по гр. възз. д. Nо 1498 / 2015 год. на Софийския градски съд , в частта по сметки – чл. 346 ГПК във вр. с уважения иск на К. К. –Н. срещу Н. Н. по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за сумите от 64 866 лв. за периода 03.02.2005 година до 20.11.2012 година и за сумата 30 249.42 лв. изтекли лихви за същия период от време.
УКАЗВА на касатора Н. Н. да внесе дължимата пропорционална ДТ от 2102.30 лв. / две хиляди сто и два лв. и 0.30 лева/ по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението и представи на съда копие от вносния документ.При неизпълнение на дадените указания касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК , като на касатора лично и чрез адв. Цв.Т. – САК се изпрати копие от настоящото определение с дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top