О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 11.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1131/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 1141/12.01.2018 год. от Х. З. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. Е.- АК-П. срещу въззивно Решение Nо 1534 от 04.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1542/2017 год. на ОС-Пловдив, постановено в производство по съдебна делба във фазата по извършване , В ЧАСТТА по сметки , с която е потвърдено Решение Nо 915/2017 г. на РС-Пловдив с което Х. З. К. е осъден да заплати на В. А. С. , на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 18 002 лв., представляваща припадаща се стойност на заплатените от нея средства за извършените подобрения в съсобствения на страните имот в [населено място], общ. Р., обл. П., с идентификатор 47295.125.57 , за периода 2010 г. – 2016 г. , както И В ЧАСТТА , с която със същото решение , е отхвърлена претенцията на Х. К. срещу В. С. за заплащане на сумата от 8 310 лв., представляваща стойността на вложените от него за подобрения на същия недвижим имот собствени средства.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваните части въззивното решение в неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила при допускане и събиране на доказателствата, постановено при непълен и незадълбочен анализ на доказателствения материал и необсъждане на направени от касатора като въззивник в производството пред втората инстанция възражения, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи и че изводите на съда са необосновани съобразно представените доказателства, квалификацията на част от ремонтните дейност като подобрения е в нарушение на материалния закон.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод , че по въпросите: длъжен ли е съдът да се произнесе по всички събрани доказателства, както и да посочи мотиви защо приема или отхвърля същите; длъжен ли е да обсъди всички наведени във въззивната жалба възражения и да изложи мотиви спрямо всяко едно от тях; допустимо ли е съдът да игнорира напълно част от събраните доказателства, а да основава решението си само на доказателства, които не противоречат на възприетата от него теза, въззивното решението противоречи на решения на ВКС- Решение No 24 от 28.01.2010 година по гр. дело № 4744/2008 год. на ВКС- I г.о. и на Решение No 34 от 22.02.2012 година по гр. дело № 652/2011 год. на ВКС –I г.о.;
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод , че въпросите : как следва да процедира съда при липса на писмени доказателства за извършени плащания на подобрения, касаещи извършени ремонтни дейности, и може ли да се приеме, че лицето, което е сключило като възложител договорите за съответните дейности априори е и лицето заплатило същите със собствени средства ,без да анализира детайлно произхода и размера на вложените средства на всеки от съсобственик при липата на конкретни писмени доказателства за размера на отделните плащания на ремонтните дейности, произнесен в смисъл противоречащ на Решение № 95 от 27.01.2016 година. по т. дело № 1280/2015 год. ТК- I т.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че въпросите : могат ли да се квалифицират като подобрения или не дейности като монтиране на осветителни тела, корнизи, изработки на дървени скари и табли за спални легла, грундиране и лакиране, изработка на гардероб от гипсокартон и подлежат ли същите на заплащане от съсобственика, който не е дал съгласието си за извършването им, разрешен в противоречие с р. II на ППВС 6 -1974 г. и Решение № 520 от 22.06.2010 година по гр. дело № 496/2010 г. на IV г.о. на ВКС,
Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с довод за необходимостта от отговор на въпроса: как следва да процедира съдът при липса на писмени доказателства за плащания от всяка от страните, но без възможност за конкретизация на размерите на отделните плащания , който би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, с довод за очевидна неправилност на въззивното решение, в обжалваните части.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация В. А. С., чрез процесуалните й представители адв. Ж. Г. и адв. М. С.– АК- П., с аргументи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като решението на въззивния съд не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика, същата е неотносима към процесния случай,а изведените правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, респ. решението е правилно. Претендират се разноски в размер на 1 000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1, т. 3 и ал. 2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.3 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваем съдебен акт , с които са разрешени облигационни спорове във втората фаза на делбения процес по сметки, с цена на иска над 5 000 лв. и е процесуално допустима.
С посоченото решение, в обжалваните му части – по отношение на заявените от страните претенции за подобрения на делбения недвижим имот в [населено място], [община], окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е приел за основателна и доказана претенцията на съсобственика В. С. за заплащане на извършените от нея подобрения в съсобствения на страните имот , с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за времето на фактическо съжителство до м. 10.2013 г., а след това за времето до 2016 година , съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като е потвърдил решението на първата инстанция по сметки , до размер на заявения иск – за сумата 18 002 лв. / осемнадесет хиляди и два лева/.
Прието е, че с извършените в имота ремонтни дейности стойността на ПИ в [населено място]- дворно място с вилна сграда и гараж се е увеличила, същите съставляват подобрения по смисъла на закона, поради което следва да бъдат възмездени разходите , изцяло направени от съделителя В. С. , до размера на притежаваната от ответника част .
Като е приел, че от страна на Х. К. не е проведено пълно и главно доказване на претенцията му за финансиране на подобренията през периода до 2013 година , с негови лични средства чрез възлагане или установени плащания на предприетите строително-монтажни работи, респ. че получените от паричен заем суми да са вложени в подобряването на имота, искът му заплащане от страна на В. С. на сумата от 8 300 лв., представляващи средствата, които е вложил в повече от дължимите от него съобразно дела му съсобствеността за извършените в процесния период подобрения, е отхвърлен като неоснователен.
След преценка на изведените процесуално-правни въпроси в контекста на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , искането за основателно.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване , в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правните въпроси : за задълженията на въззивния съд като инстанция по същество на спора да се произнесе съдебно решение мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени във въззивната жалба и възражения и недопустимостта да се игнорират напълно или част от събраните доказателства като решението почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза, поради констатирано противоречие на въззивното решение на посочената съдебната практика на ВКС- Решение No 24 от 28.01.2010 година по гр. дело № 4744/2008 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 34 от 22.02.2012 година по гр. дело № 652/2011 год. на ВКС –I г.о.; и по обобщения материално-правен въпрос за квалификацията на извършени ремонтни дейности по един недвижим имот ( вилна или жилищна сграда) като подобрения и конкретно дейности като монтиране на осветителни тела, корнизи, изработки на дървени скари и табли за спални легла, грундиране и лакиране, изработка на гардероб от гипсокартон по см. на чл. 72-74 ЗС и тяхното възмездяване при липсата респ. наличие на съгласие от другия съсобственик при констатацията за несъобразяване със задължителна съдебна , обективирана в р. II на ПП ВС 6 -1974 г. и Решение № 520 от 22.06.2010 година по гр. дело № 496/2010 г. на IV г.о. на ВКС,
Търсеният отговор на въпроса: как следва да процедира съдът при липса на писмени доказателства за плащания от всяка от страните, но без възможност за конкретизация на размерите на отделните плащания, не може да се квалифицира като правен въпрос, обусловил изхода на делото , тъй като по естеството си съставлява искане за произнасяне по същество, каквото касационният съд дължи само и доколкото е допуснал касационното обжалване.
Доколкото е налице основание за допускане на касационното обжалване на специалните , изрично установени основание по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК , съставът на ВКС не дължи произнасяне и на довод , че е налице „очевидна неправилност „ на въззивното решение.
При допускане на касационното обжалване , страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 522.64 лв./ петстотин двадесет и два и 0.64 лв. / вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК , състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1141/12.01.2018 год. на Х. З. К. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 8, заявена чрез процесуален представител адв. Д. Е.- АК-П., срещу въззивно Решение Nо 1534 от 04.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1542/2017 год. на ОС-Пловдив, постановено в производство по съдебна делба във фазата по извършване, в частта по сметките с което е потвърдено въззивното решение по уважена претенцията на В. С. за сумата 18 002 лв. , както и в частта по отхвърлена претенция на Х. К. за сумата 8310 лв.
УКАЗВА на касатора Х. З. К. задължение за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 522.64 лв./ петстотин двадесет и два и 0.64 лв. / вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез процесуалния му представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :