О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 28.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4623 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби, съответно :
* с вх. № 21935 от 10.07.2015 г. на К. П. Р. против определение № 2341 от 29.06.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав – в частта му, с която е прието за неоснователно искането за присъждане на разноски по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. за разликата над сумата 200 лева и
* с вх. № 22330 от 14.07.2015 г. на Д. П. Р. против същото определение на Варненски окръжен съд – в частта му, с която е прието за основателно искането на К. П. Р. за присъждане на разноски по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. и тя е осъдена да му заплати сумата 200 лева.
В качеството й на ответник по частната жалба, депозирана от К. П. Р., Д. П. Р. е подала писмен отговор, с който поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира присъждането на всички разноски пред всички инстанции, направени до момента в хода на първоинстанционното гр.д.№ 13894/2010 г. на РС – Варна.
Писмен отговор е постъпил и от Д. Т. Д. – Р., която чрез процесуалния си представител в лицето на дъщеря й Д. П. Р. изразява становище за неоснователност на частната жалба на К. П. Р. и претендира разноски за настоящото производство и пред всички инстанции, направени до момента в хода на първоинстанционното гр.д.№ 13894/2010 г. на РС – Варна.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и са процесуално допустими, като по съществото им съдът намира следното:
С определение № 2341 от 29.06.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 1434/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, пети състав, е допълнено определение № 1586 от 18.05.2015 г., постановено по същото в.ч.гр.д., като Д. П. Р. е осъдена да заплати на К. П. Р. разноски в размер на 200 лева – заплатено възнаграждение на един адвокат, след прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. С по-рано постановеното определение № 1586 от 18.05.2015 г. Варненският окръжен съд е потвърдил протоколно определение от с. з. на 11.03.2015 г. по гр. д. № 13894/2010 г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлено искането на Д. П. Р. за конституирането й като главно встъпило лице срещу ищеца К. П. Р. и ответницата Д. Т. Д. – Р.. С определение по ч.гр.д.№ 4622/2015 г. по описа на ВКС, Второ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 1586 от 18.05.2015 г.
Изложеното сочи, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 3 в рамките на въззивното производство, като на Д. П. Р. се възложи отговорността за направените от насрещната страна разноски за възнаграждение на един адвокат. В случая, видно от Договор за правна защита и съдействие № 0000270394 (имащ и характер на разписка), К. П. Р. е заплатил на адвокат Ф. Т. Д. сумата 400 лева за защита в рамките на въззивното производство. При размяната на книжа във връзка с искането по чл. 248 ГПК Д. П. Р. е заявила възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Това възражение е намерено за основателно от въззивния съд, който е приел, че база за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение е сумата 3 078 лева – 1/8 част от данъчната оценка на вещното право на ползване върху недвижимите имоти (апартамент и офис).
Така формирания от въззивния съд е необоснован, което е довело до неправилност на постановения акт по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК вр.чл. 7, ал. 1, т. 7 НМРАВ.
Видно от текста на искова молба от 26.02.2015 г., депозирана по реда на чл. 225 ГПК в рамките на производството по гр. д. № 13894/2010 г. по описа на РС – Варна, Д. П. Р. е заявила следните искания срещу ищеца по делото К. П. Р. : 1/ да бъде признато за установено по отношение на К. П. Р., че спрямо Д. П. Р. спорното ограничено вещно право на ползване върху процесните по делото апартамент и офис е валидно запазено (пожизнено и безвъзмездно) за Д. Т. Д. – Р., 2/ да се признае за установено, че най-късно през декември 2006 г. предназначението на процесния по делото апартамент е възстановено в жилище на основание чл. 38, ал. 6 ЗУТ и 3/ за обявяване нищожността на Акт за узаконяване № 141 от 05.07.1999 г. и Разрешение за ползване № 578 от 21.07.1999 г. Първата от претенциите касае ограниченото вещно право на ползване върху два самостоятелни обекта В НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ, като по делото са налице данни за данъчните оценки на ОВП за всеки един от обектите поотделно, а сборът им възлиза на сумата 24 624,20 лева. На основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК именно последната представлява цена на първия от исковете, предявени срещу К. П. Р. по реда на чл. 225 ГПК, а следващото се в тази връзка минимално възнаграждение за защитата на К. П. Р. в рамките на въззивното частно гражданско дело възлиза на сумата 422,90 лева. Наред с това са предявени и две неоценяеми претенции, във връзка с което и на основание чл. 11 НМРАВ се следва минимално възнаграждение за защитата на К. П. Р. в размер на още 400 лева (2 х 200 лева). При полагащо се минимално възнаграждение за защитата срещу депозираната от Д. П. Р. въззивна частна жалба срещу протоколно определение от с. з. на 11.03.2015 г. по гр. д. № 13894/2010 г. по описа на Варненски районен съд в размер на 822,90 лева, заплатеното от К. П. Р. възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно, не е подлежало на намаляване и отговорността за репариране на така направените разноски следва да се понесе от Д. П. Р. в пълен размер.
Изложеното сочи на основателност на депозираната от К. П. Р. частна жалба и съответно – неоснователност на депозираната от Д. П. Р. частна жалба. Всички заявени с последната искания извън това за отмяна на атакуваното определение в неговата осъдителна част се явяват такива извън предмета на настоящото произнасяне и не подлежат на обсъждане с постановеното от ВКС определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Д. П. Р. ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Р. сумата 200 (двеста) лева – разлика над присъдените с определение № 1586 от 18.05.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав, разноски за защита по същото в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1586 от 18.05.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав в частта, с която Д. П. Р. е осъдена да заплати на К. П. Р. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защита по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: