О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 15.06.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5557 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4970 от 10.11.2016 г., подадена от С. Е. Х. чрез адвокат К. А. от АК – В. Т. против въззивно решение № 226 от 11.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 387/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответницата по касация Л. Д. Й. чрез адвокат Й. М. от АК – В. Т. е подала писмен отговор, в който подържа, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение; евентуално – поддържа, че жалбата е неоснователна по същество.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Апелативен съд – Велико Търново е отменил решение № 229 от 06.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 678/2015 г. на ОС – Велико Търново в частта, в която Л. Д. Й. е осъдена да заплати на С. Е. Х. сумата 11 381,83 лв. – стойност на извършени подобрения, като вместо това е отхвърлил иска за подобрения.
Въззивният съд е посочил, че съгласно ППВС № 6/1974 г. вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, изоставянето на имота или предявяването на ревандикационен иск. Прието е, че в случая С. Х. не е доказала настъпването на обстоятелство от вида на изброените, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането за подобрения, а в такива случаи исковете подлежат на отхвърляне.
Допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпрос „При влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него (в качеството му на собственик) подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането ?” , както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос „При липса на релевирани доводи в отговора на исковата молба и бланкетно формулирани доводи във въззивната жалба, оправомощена ли е въззивната инстанция да обоснове решението си на нерелевирани факти и възражения по същество, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти относно това дали се дължи доказване и сочат ли се доказателства ?”.
По отношение на първия поставен въпрос са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като питането има обуславящо значение за изхода на спора и даденият с атакуваното решение отговор се намира в противоречие с възприетото в друг съдебен акт – влязлото в сила и представено от касаторката Р № 1906 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 11558/2010 г. на РС – Русе. Налага се произнасяне с акт по реда на чл. 290 ГПК с оглед уеднаквяване на противоречивата практика. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по втория въпрос, който обобщава оплакванията на касаторката за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, по основателността на които ВКС ще се произнесе с решението по съществото на спора.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 227,64 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 11.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 387/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора С. Е. Х., чрез процесуалния й представител адвокат К. А. от АК – Велико Търново, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 227,64 (двеста двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева, като я предупреждава, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора С. Е. Х. в насроченото открито съдебно заседание да представи за констатация своя документ за самоличност (или при невъзможност за лично явяване – заверен препис от него) с оглед отстраняване на неяснотата относно фамилното й име – Х. (по титулната част на исковата молба) или Х. (по титулната част на касационната жалба).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: