Определение №23 от 2.2.2017 по търг. дело №2061/2061 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

гр. София, 02.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 164 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 9251 от 02.09.2016 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) чрез Д.М. – ст.инспектор – юрист срещу определение № 431 от 24.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1419 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 1485/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството.
Наведени са оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правния въпрос Обвързано ли е правото на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ с наличието на висящ наказателен процес извън момента на започване на проверката – чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ и по материално-правния въпрос В производството по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ необходимо ли е установяване на връзка между придобитото имущество и неправомерно поведение на проверяваното лице – чл. 77, ал. 4, т. 2 ЗОПДНПИ, по отношение на които се поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Постъпил е отговор от Т. К. Т. чрез адвокат Г. Н. от АК – Б., в който поддържа, че атакуваното определение е законосъобразно.
Ответницата по иска и по жалбата Т. Г. С. – Т. не е депозирала отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима от гледна точка разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С атакуваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че производството пред окръжния съд е образувано по предявен от КОНПИ срещу Т. К. Т. и Т. Г. С. – Т. иск по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В хода на делото е представено влязло в сила постановление на Окръжна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за участие на Т. К. Т. в извършване на деянието, за което е бил обвинен – престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ЗОПДНПИ. Изложени са мотиви, че за разлика от отменения ЗОПДИППД, при който се изискваше производството по отнемане на имущество пред съда да започне въз основа на влязла в сила осъдителна присъда, с новия ЗОПДНПИ това условие е отпаднало, като е предвидено провеждането му независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице. Тази възможност не означава, че наказателното производство е ирелевантно за производството по специалния ЗОПДНПИ. С разпоредбата на чл. 2 от закона за паралелно образуване и движение на двете производства, независимо едно от друго, се цели скъсяване на сроковете за приключване на гражданското производство, без да се изчаква приключването на наказателния процес, което ще препятства продължителното ограничаване правото на собственост на проверяваното лице. Текстът на чл. 2 от закона следва да се разглежда взаимосвързано с останалите законови разпоредби, които уреждат основанията за започване на производството по специалния закон. Съгласно чл. 22 – чл. 24 ЗОПДНПИ проверката по закона може да започне само, когато лицето е привлечено като обвиняем за съответно престъпление или са налице изрично посочените в цитираните норми обстоятелства. Процесният случай, в който наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление, безспорно не попада в нито една от законовите хипотези, обосноваващи право на държавата да започне процедура, водеща до иск за отнемане на незаконно придобито имущество. По действащия ЗОПДНПИ също е необходимо установяване на връзка между неправомерно поведение от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. Освен това в хода на исковия процес по чл. 74 от закона, разпоредбата на чл. 77, ал. 4, т. 2 изисква установяване на обстоятелствата по чл. 22 – чл. 24 ЗОПДНПИ. Образуваното против Т. наказателно производство е прекратено поради основание извън предвидените в чл. 22 – чл. 24 от закона такива за започване на производство по отнемане на незаконно имущество, което е пречка за продължаване на производството и същото правилно е прекратено от първоинстанционния съд.
Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че формулирания от касатора правен въпрос Обвързано ли е правото на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ с наличието на висящ наказателен процес извън момента на започване на проверката – чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Съдебната практика в тази връзка е противоречива, което е наложило образуването на тълкувателно дело № 4/2016 г. на ВКС, ОСГК по въпроса „Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ”. Очевидна е идентичността между обуславящия крайния изход на спора въпрос и този, поставен на вниманието на ОСГК. Предвид това обстоятелство, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага произнасянето по селектирането на касационната частна жалба да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2016 г. на ВКС, ОСГК.
По изложените съображения и на основание чл.292 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч.гр.д.№ 164/2017 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2016 г. на ВКС, ОСГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top