О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София,18.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 2801 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. П. П. от [населено място], чрез адвокат А. Ш. и е насочена против решение № 166 от 24.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в.гр.д. № 3184/2013 г.
Жалбата е подадена по пощата в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация [община] и „Тенис клуб – А.” – сдружение с нестопанска цел, са депозирали отговори на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, както и срещу основателността й.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение № 166 от 24.01.2014 г. на ПОС по в.гр.д. № 3184/2013 г. е потвърдено решение № 259 от 29.07.2013 г. на Районен съд – Асеновград, трети състав, постановено по гр.д.№ 1490/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Й. П. П. срещу [община] и сдружение с нестопанска цел „Тенис клуб – А.” искове, а именно: иск за признаване за установено, че ищцата, като наследник на К. Я. Б., е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.24.236, намиращ се в [населено място], обл.П., по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: местност „Баира”, площ: 1 308 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, стар идентификатор: няма, при съседи: 00702.24.156, 00702.511.296, 00702.511.234 и 00702.24.163, както и иск за осъждането на ответниците да освободят и предадат владението върху реална част от гореописания имот с площ 840 кв. м., която попада в тенис кортове и паркова площ, прилежаща озеленена част към тенис кортове, при граници на владяната от ответниците част – от северозапад и югоизток – останалата част от тенис корта, от югозапад – южната част на гореописания имот, от североизток – поземлен имот 234, както и иск за осъждането на ответниците да заплатят солидарно обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване без основание на 1/6 идеална част от така описаната реална част от имота, в размер на 6 993,83 лв. за период от 60 месеца – от 15.09.2005 г. до 15.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2010 г. до окончателното изплащане. Видно от удостоверение за данъчна оценка (л.7 от гр.д.№ 429/2011 г. на ПОС) данъчната оценка на целия описан имот е 43,60 лв.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В настоящия случай в първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 43,60 лв., която не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина касационната жалба в частта й, с която се атакува произнасянето по установителния и осъдителния искове за собственост, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
На същото основание – чл.280, ал.2 ГПК – касационната жалба се явява процесуално недопустима и в частта й, с която се атакува произнасянето по искането за присъждането на сумата 6 993,83 лв. на основание чл.59 ЗЗД. В случая не са заявени обстоятелства, които по принцип да са годни да обосноват извод за наличие на солидарна отговорност между [община] и сдружение с нестопанска цел „Тенис клуб – А.” във връзка с ползването на имота, за който ищцата е претендирала да е неин. Ето защо се налага извода, че сме изправени пред два субективно съединени иска с правно основание чл.59 ЗЗД, всеки от които е с цена в размер на половината от претендираната сума от 6 993,83 лв., т.е. с цена в размер на по 3 496,92 лв., която сума също не надхвърля 5 000 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 6887 от 10.03.2014 г., подадена от Й. П. П. от [населено място], чрез адвокат А. Ш. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в.гр.д. № 3184/2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2801/2014 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: