O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 06.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2885/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8527/09.05.2018 год. на „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София , ул.Патриарх Евтимий“ 55 , представлявано от Х. Т. и заявена чрез процесуалния представител адв. Н. В. –САК срещу въззивно Решение No 507 от 01.03.2018 година по гр. възз.д. Nо 5388/2017 година на АС- София.
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло Решение Nо 3743 от 10.07.2017 год. по гр.д. Nо 131/2015 год. на ОС- Благоевград по отхвърлените искове на „Пиринстройинженеринг“ ООД като е постановил ново решение , с която : 1./ е признал за установено по отношение на „ХИВИС“ ООД гр.София , че търговско дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД е собственик на следните движими вещи, съставляващи елементи на трошачно- сортировъчна инсталация ( ТИС): 1./ Челюстна трошачка ОМ №35, инв.№IV-957 /нов инв.№40957/, с ел. двигател 75 KW, 2./ Каменотрошачка конусна инв.№IV-10129 /нов инв.№41012/, състояща се от конусна трошачка Ф1200, маслена система комплект, маслен резервоар, автоматика и ел.двигател 75KW, 3./ Питателпластинчат ОМ-51 инв.№IV-975 /нов инв.№40975/, състоящ се от двигател 10 KW с редуктор, и лента от метални пластини, 4./ Лента транспортна ЛТС – 1 бр., инв.№IV-978 /нов инв.№40978/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, 5./ Лента транспортна ЛТС – 2 бр., с инв.№IV-944 /нов инв.№40944/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан, двигателни механизми – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, 6./ Лента транспортна ЛТС – 2 бр., с инв.№IV-941 /нов инв.№40941/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан, двигателни механизми – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, и 7./ Лента транспортна ЛТС – 1 бр., инв.№ IV-950 /нов инв.№40950/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан; както и 2 / е осъдил търговско дружество „ХИВИС“ ООД да заплати на дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД , на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 08.06.2015 г. до окончателното плащане.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с доводи , че по въпроса : следва ли въззивният съд да допуска събирането на доказателства на основание чл. 266, ал.3 ГПК при положение , че същите са били известни и налични у страната, но не са били посочени и представени от нея в първоинстанционното производство, въпреки изрично дадените и указания и възможност за това? въззивното решение е произнесено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение No 155 от 08.05.2013 год. по гр.д. No 1152/2012 година на ВКС- IV г.о. и Решение No 556 от 10.01.2011 год. по гр.д. No 1019/2009 година на ВКС- II г.о.; по въпроса : следва ли в мотивите си акта по същество , въззивният съд да обсъди всички своевременно направени твърдения и възражения на страните, произнесен в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 156 от 24.11.2016 год. по т.д. No 1214/2015 година на ВКС, ТК- II и Решение No 443 от 25.11.2011 год. по гр.д. No 166/ 2011 година на ВКС- IV г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса : в достатъчна степен ли е индивидуализирана движима вещ, предмет на иска по чл. 108 ЗС, описана единствено посредством вид и година на заприходяване в счетоводството на ищеца ? решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по Решение No 1451 от 29.12.2008 год. по гр.д. No 136/2008 година на ВКС- V г.о., а по въпроса: за вида и характера на апорта като сделка ? – в противоречие с Решение No 122 от 21.07.2016 год. по т.д. No 3484/2014 година на ВКС, ТК – II отд.
Искането да се допусне касационно обжалване в частта по уважения ревандикационен иск се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по материално – правните въпроси : възможно ли е владелецът да не държи вещта като своя, въпреки че липсват доказателства, че я държи за другиго? Представлява ли владение по см. на чл. 68 ЗС извършването на действия по опазване, ремонт и поддържане на вещта ?, произнесени в смисъл , противоречащ на практиката на ВКС по Решение Nо 876 от 20.12.2010 год. по гр.д. Nо 218/2010 год. на ВКС-I г.о.; Решение Nо 445 от 02.11.2011 год. по гр.д. Nо 1733/2010 год. на ВКС-IV г.о.; Решение Nо 77 от 25.02.2010 год. по гр.д. Nо 506/2009 год. на ВКС-II г.о. , както и Решение No 91 от 02.07.2010 год. по т.д. No 713/2009 година на ВКС, ТК – II отд.; Решение No 287 от 27.05.2010 год. по гр.д. No 2181/2009 година на ВКС– II г.о. и Решение No 108 от 10.04.2012 год. по гр.д. No 1063/2010 година на ВКС- II г.о.
В частта досежно уважения от въззивния съд осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите : дължи ли се обезщетение за ползване на чужда вещ на основание чл. 59 ЗЗД , когато тази вещ не е била в състояние, годно за ползване и извличане на плодове от нея? Произнесен в противоречие с практиката на ВКС по Решение No 88 от 28.08.2017 год. по т.д. No 834/ 2016 година на ВКС, ТК- II отд.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация –дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД гр.Благоевград чрез процесуалните представители – адв. Г. Б. – Я. и адв. Б. Ю., и двете от АК Б., с който отговор се излагат съображения и се поддържат обстойни доводи за липсата на законови предпоставки за допускане на касационното обжалване , както и доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Претендират е разноски за производството.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК и на чл. 280, ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед вещния характер на разгледаната претенция по чл. 108 ЗС и цената на облигационен иск по чл. 59 ЗЗД над 5000 лв.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите , свързани с решението на въззивния съд в частта по уважения ревандикационен иск.
Поставеният въпрос: за начина и степента на индивидуализация на движима вещ , предмет на иска по чл. 108 ЗС, описана единствено посредством вид и година на заприходяване в счетоводството на ищеца не може да бъде възприет като обуславящ изхода на делото, доколкото –видно от диспозитива на въззивното решение вещите , елементи на процесната ТСИ, са подробно описани и индивидуализирани в достатъчна степен , а и са налице данни , че в рамките на изпълнително производство същите са във владение на дружеството-ищец без да са обжалвани действията на съдия изпълнителя.
Въпросът за вида и характера на апорта като сделка ? също няма характера на обуславящ изхода на спора за собственост на процесните движими вещи доколкото не са предмет на произнасяне правоотношенията между апортиралото вещите дружество и ответника по иска, поради което и евентуалното наличие на противоречива съдебна практика не може да обуслови допускане на касационното обжалване в настоящата хипотеза.
Материално – правните въпроси : възможно ли е владелецът да не държи вещта като своя, въпреки че липсват доказателства , че я държи за другиго ? Представлява ли владение по см. на чл. 68 ЗС извършването на действия по опазване , ремонт и поддържане на вещта ?,са въпроси зададени извън контекста на произнесеното от въззивния съд решение и като такива не могат да бъдат база за селекция и допускане на касационно обжалване. Правният въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да касае правен проблем , разрешен с обжалваното решение т.е. правен проблем в рамките на предмета на спора по който има конкретно произнасяне от въззивния съд . Само ако може да се извърши съпоставка на изложените мотиви, обусловили изводите на съда и мотивите по аналогичен правен въпрос, обективирани в практиката на ВКС на състави или задължителна практика, произнесена с ТР на ОСГК,ОСТК, ОСГТК, то, при констатация на противоречие , исканото касационно обжалване може и следва да бъде допуснато.
В настоящият случай касационното обжалване следва да се допусне на въззивното решение , в частта с която е уважен осъдителния иск на „Пиринстройинженеринг“ ООД с правно основание чл. 59 ЗЗД и касатора е осъден да заплати обезщетение за ползване на процесните движими вещи без правно основание.
Касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса : дължи ли се обезщетение за ползване на чужда вещ на основание чл. 59 ЗЗД , когато тази вещ не е била в състояние, годно за ползване и извличане на плодове от нея? произнесен в противоречие с практиката на ВКС по Решение No 88 от 28.08.2017 год. по т.д. No 834/ 2016 година на ВКС, ТК- II отд., с което решение постановено по чл. 290 ГПК се приема , че в хипотеза на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД „ обстоятелството, че ответникът реално не е използвал чуждата вещ или не е реализирал приходи от същата е правнорелевантно за успешното провеждане на иска за неоснователно обогатяване“, защото разпоредбата на чл. 59 ЗЗД търси да намери баланса между интересите на обогатилото се лице и това лице, което е обедняло , но само ако има несъмнени доказателства за настъпилото корелативно разместване на имущества между техните правни сфери.
Въпросите за правомощията на въззивната инстанция и процесуалните действия , който същата следва да извърши като инстанция по същество – а именно: следва ли да допуска събирането на доказателства на основание чл. 266, ал.3 ГПК при положение , че същите са били известни и налични у страната, но не са били посочени и представени от нея в първоинстанционното производство, въпреки изрично дадените и указания и възможност за това ? и следва ли в мотивите си акта по същество , въззивният съд да обсъди всички своевременно направени твърдения и възражения на страните, по естеството си са доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Доколкото за точното им и еднакво приложение има приета задължителна съдебна практика с ТР 1 /2013 година на ОСГТК на ВКС, то противоречието с отделни съдебни решения на съставите на ВКС не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Възприети като доводи за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение , същите следва да получат отговор при разглеждане на касационната жалба по същество.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното решение , доколкото съдът е приел наличие на друго, конкретно основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалването.
При допускане на касационното обжалване , страната касатор дължи заплащане и на пропорционална ДТ , съставляваща 2 % от обжалваемия интерес – чиито размер в случая е 504 лв. / петстотин и четири лева / , вносими по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне на определената ДТ, делото ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8527/ 09.05.2018 година на дружество „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Патриарх Евтимий“ 55, представлявано от Х. Т. и заявена чрез процесуалния представител адв. Н. В. –САК на въззивно Решение No 507 от 01.03.2018 година по гр. възз.д. Nо 5388/2017 година на АС- София, в ЧАСТТА, с която е отменено Решение Nо 3743 от 10.07.2017 год. по гр.д. Nо 131/2015 год. на ОС- Благоевград по отхвърления иск на „Пиринстройинженеринг“ ООД по чл. 59 ЗЗД и вместо него е постановено ново решение, с което „ХИВИС“ ООД София е осъдено да заплати на „Пиринстройинженеринг“ ЕАД, на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 08.06.2015 г. до окончателното плащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8527/09.05.2018 год. на „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Патриарх Евтимий“ 55, представлявано от Х. Т. и заявена чрез процесуалния представител адв. Н. В. –САК срещу въззивно Решение No 507 от 01.03.2018 година по гр. възз.д. Nо 5388/2017 година на АС- София, в частта, с която е отменено Решение Nо 3743 от 10.07.2017 год. по гр.д. Nо 131/2015 год. на ОС- Благоевград по отхвърления ревандикационен иск на „Пиринстройинженеринг“ ООД и вместо него е постановено ново решение, с която въззивният съд е признал за установено по отношение на „ХИВИС“ ООД гр.София, че дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД е собственик на подробно описаните движими вещи, съставляващи елементи на трошачно- сортировъчна инсталация ( ТИС), като е осъдил „ХИВИС“ ООД София да предаде владението им.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………… 2019 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора – търговско дружество „ХИВИС“ ООД чрез лицата, които го представляват, задължението за заплащане на дължимата пропорционална ДТ в размер на 504 лв. ( петстотин и четири лв.) , вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне на определената ДТ , касационното производство подлежи на прекратяване.
Дадените указания да се съобщят на касатора и неговия процесуален представител , като се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: