О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 01.10.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 2272 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 890 / 40856 от 27.02.2015 г., подадена от Я. Х. Д. от [населено място] и приподписана от адвокат Б. И. от АК – М., която е насочена против решение от 27.01.2015 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по в.гр.д. № 349/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, предвид неоценяемостта на иска.
Ответницата по касация П. Х. Г. чрез пълномощник Р. Б. Б. – А. е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който възразява срещу допустимостта, срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ г.о, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – чл.273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решението от 27.10.2014 г. на Районен съд – Берковица, постановено по гр.д.№ 72/2014 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Я. Х. Д. срещу П. Х. Г. иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН за заплащане на сумата 6 000 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съгласно чл.12, ал.2 ЗН сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Прието е за установено по делото, че външното измазване на цялата сграда е предприето от касатора по повод извършеното от него надстрояване на делбения имот с втори етаж – негова собственост, като при извършването на тези дейности е подпомаган от своите родители с труд и средства. По тази причина съдът приел, че не е установено външното измазване на делбения имот конкретно да е направено единствено от касатора с негови средства и труд. Доколкото е строил собствения си втори етаж, включително и гаража в имота, то от представените по делото фактури за закупуване на строителни материали в този период, не може да се направи извод, че установяват лични разноски, направени единствено за измазването на делбения имот. Прието е още, че претендираните като подобрения дейности не са довели до увеличаване стойността на имота предвид вида му – четири стаи без кухня, сервизни помещения и ВиК инсталация, с достъп от вътрешно стълбище, което го прави негоден за самостоятелно ползване като жилище. Пазарната стойност на имота без външната мазилка е дадена от вещото лице като от определената му пазарна стойност е приспадната стойността на разходите за извършените дейности по външното му измазване, остойностени към датата на експертизата, от което не може да се направи извод налице ли е реално увеличение пазарната стойност на делбения имот, съответно реализиран ли е актив на наследството. Изложено е, че при определяне размера на увеличението от значение е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество. Реално имотът с оглед вида му е непродаваем и не може да се ползва самостоятелно. От друга страна, дори и да се приеме, че външното измазване е извършено единствено с труд и средства на касатора и с това е увеличена стойността на имота, то този съделител е бил възнаграден за евентуалния си принос чрез учредяване право на надстрояване и пристрояване и право да построи гараж, като същевременно е ползвал делбения имот след смъртта на своя баща през 2005 г. до предявяване на иска за делба. Съдът е обобщил, че не са установени предпоставките на чл.12, ал.2 ЗН.
В представеното изложение са формулирани три групи въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационното обжалване, а именно:
І. (1) Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; (2) Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника; (3) Длъжен ли е съдът в производството по сметки във втора фаза на делбата при предявени искове от съделителите да изпълни процедурата по чл.146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Ако това не е сторено от първоинстанционния съд, може ли да се извърши от въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ІІ. (1) Служебно задължение ли е на съда разпределението на доказателствената тежест и представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът това да се направи или ако е неправилно разпределена до каква степен опорочава правилността на съдебното решение; (2) Служебно задължение ли е на съда да постави задачи на ВЛ относно увеличението стойността на наследявания имот, допуснат до делба и характера на същото – дали е довършителна строителна дейност и като такава е безусловно необходима или е подобрение. Необходимо ли е за правилното решаване на делото посочването и изчисляването количеството вложени материали, след като в представените документи има данни за измазване на цялата къща, а се извършва делба само на първия етаж. Касаторът поддържа, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
ІІІ. (1) Кога следва да е настъпило възмездяването – преди или след увеличаването на наследството, за да се приеме, че това възмездяване изключва основателността на претенцията за присъждане на увеличението на наследството с правно основание чл.12, ал.2 ЗН. Касаторът поддържа, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпросите от първите две групи. Този по т.І.1. съставлява оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, което може да бъде обсъждано едва при постановяване на акт по съществото на касационната жалба, но не може едновременно с това да обоснове и допускане на самото обжалване. Въпросът по т.І.2. е изцяло неотносим, доколкото в случая въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК. Необуславящи са и въпросите по т.І.3. и ІІ.1., доколкото във въззивната си жалба до Окръжен съд – Монтана Я. Х. Д. не е заявил оплакване за отсъствие, непълнота или неточност на доклада и указанията по чл.146 ГПК, което да обоснове извършването на процесуални действия от въззивния съд в изпълнение на правомощията му, разяснени с т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По отношение на въпроса по т.ІІ.2. не е доказано наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е представена цитираната от касатора в изложението незадължителна съдебна практика, което (съобразно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) препятства допускането на обжалването в цитираната хипотеза.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по последния от поставените въпроси – Кога следва да е настъпило възмездяването – преди или след увеличаването на наследството, за да се приеме, че това възмездяване изключва основателността на претенцията за присъждане на увеличението на наследството с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, който е обусловил решаващата воля на съда и по отношение на който е налице допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 30 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 890 / 40856 от 27.02.2015 г., подадена от Я. Х. Д. от [населено място] и приподписана от адвокат Б. И. от АК – М., която е насочена против решение от 27.01.2015 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по в.гр.д. № 349/2014 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………………. …………….. година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Я. Х. Д. [населено място] – лично – да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: