О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 07.05.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 275 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 10.08.2018 год. по гр. д. № 442/2017 год. на Дуловския районен съд в частите му, с които са отхвърлени исковете за делба и са определени квотите, при които е допусната делба на нивата между двама от съделителите и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба при квоти 1/4 ид. ч. за Р. У. М., 2/4 ид. ч. за С. А. М. и 1/4 ид. ч. за С. У. А. на недвижим имот в [населено място], [община], представляващ УПИ ** кв. 37 по регулационния план на селото от 1987 год., а именно- жилище с площ 113 кв. м., селскостопански обект с площ 20 кв. м., построени в имот частна общинска собственост с площ 1 780 кв. м., същите квоти са определени за същите съделители и по отношение на втория делбен имот № * – нива с площ 14.900 дка в м. „С. н.”, при посочените граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от С. У. А., чрез адв. Ир. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост и искане за отмяната му, като вместо това предявените искове за делба от съделителката С. М. се отхвърлят. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по въпросите, свързани с предпоставките на придобивната давност да противоречи на цитираната съдебна практика, а произнасянето по формулираните въпроси № № 1 и 2, касаещи придобивна давност при липса на субективния елемент и относно имот, изграден преди сключване на брака между наследодателя и ищцата С. М., ще доведе до улеснение решаването на подобни спорове с изработване на съдебна практика по тях. Независимо от това, касаторът се позовава на противоречие с решение № 3 по гр. д. № 2/94 год. на ППВС, решение № 136 от 16.06.2014 год. по гр. д. № 436/2014 год. на I г. о. на ВКС и др. цитирани в изложението, но неприложени решения на ВКС по въпросите за елементите на владението с оглед придобиване по давност при допускане в чужд имот. По въпроса за придобиване на собственост при фактическата раздяла между съпрузите касаторът се позовава на противоречие с цитираната, но също неприложена, съдебна практика на ВКС.
Съделителите Р. У. М. и С. А. М., чрез адв. В. Д., в представения писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да допусне делба на жилищния имот в [населено място] след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд приел, че процесните сгради са построени без строителни книжа в имот, частна общинска собственост, от роднините на наследодателя У. Ч., за нуждите на неговото семейство. С оглед издаденото удостоверение за тяхната търпимост, съдът приел правото на собственост върху тях да е легитимирано, и с оглед периода от построяването на сградите през 1982 год. до прекратяването на брака между С. М. и наследодателя, респ. фактическата им раздяла, е налице придобиване на собствеността им на основание давностно владение, в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът възприел показанията на разпитаните свидетели Р. и А. Ч., братя на наследодателя, установяващи построяването на нова жилищна сграда през 1982 год. с тяхна помощ, както и на техния баща, но за нуждите на семейството на техния брат У.. Ползването на тази сграда по-късно и от родителите на последния не обосновава извод за притежаване на правото на собственост от тях, в какъвто смисъл са показанията на св. А., тяхна дъщеря, останали изолирани от останалите показания. Поради това съдът приел, че до настъпване на фактическата раздяла между съпрузите през 2008 год., същите са придобили по давностно владение в необходимия десетгодишен срок спорните сгради. Допускането на делбата и определяне на квотите между съделителите е обосновано с прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, като първата ищца, бившата съпруга на наследодателя, притежава дял от 1/2 ид. ч. на собствено основание, а останалата 1/2 ид. ч. на наследодателя се дели между децата му в размер на по 1/4 ид. ч.
Въпросите „Възможно ли е придобиване по давност да се реализира при ясно съзнание за правата, с които разполага ползвателя на съответния имот, включително и относно статута и собствеността на въпросния имот” и „Възможно ли е да се прилагат правилата на придобивната давност от единия от съпрузите относно имот, изграден преди сключване на брак от родителите на единия съпруг” не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а обективират оплакването на касатора срещу изводите на въззивния съд за наличие на придобивна давност по време на брака между родителите му върху жилищния им имот в [населено място], обосноваващи извод за наличие на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им. Същият е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на построяването на сградите за нуждите на семейството на наследодателя и владението им в продължение на необходимия за поддържания придобивен способ срок, изтекъл по време на брака. Тези оплаквания на касатора не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като са относими към правилността на решението, нито е налице формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Поради това и не следва да се обсъждат поддържаните специфични предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК относно произнасянето по отношение на жилищния имот, допуснат до делба между тримата съделители при посочените квоти.
По отношение на селскостопанския имот – въззивният съд приел да е придобит по време на брака между първата ищца и наследодателя, на възмездно основание, поради което е налице придобиване в режим на съпружеска имуществена общност. Фактическата раздяла между съпрузите преди прекратяването на брака им през 2012 год. не може да обоснове друг извод, тъй като не е налице позоваване на липса на принос на съпругата в придобиването, а и е установено, че част от цената на имота представлява първоначалното заплащане на наем за имота, което изключва довод за изключителен принос на наследодателя, обосноваващ личната му собственост върху този имот. Произнасянето на въззивния съд обаче касае квотите, при които е допусната делбата между низходящите на наследодателя и вместо това определяне на различни такива, съответстващи на извода за наличие на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, което сочи на наличие на основание за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение в тази му част по предявения иск за делба на земеделския имот. Касационното обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, което изключва обсъждане наличието на останалите такива.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 127 от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. по описа на Силистренския окръжен съд в частта му относно определените квоти в делбата на поземлен имот, представляващ нива с площ 14.900 дка, в м. „С. ниви”, представляващ имот № * в землището на [населено място], [община], по подадената от С. У. А., чрез адв. Ир. Р., касационна жалба против него.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част по същата касационна жалба.
Указва на С. У. А., чрез адв. Ир. Р., с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], № 2, офис № 2, да внесе в седемдневен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационното жалба в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на II г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: