О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 110
София, 15.03.2017 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 4283 /2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 83133/ 17.06.2016 год. от С. С. К. от С., чрез адв. А. Д.- САК срещу въззивно Решение No 2984 от 13.04.2016 год. по гр. възз. д. Nо 10530/2014 год. на Софийския градски съд.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменил решението на районния съд , с което са били уважени обективно съединените искове на С. К. срещу [фирма] С. по чл. 108 ЗС да се признае за установено, че първият е собственик на основание Договор за покупко-продажба по НА No 84/2004 година на апартамент в [населено място],[жк] като се осъди ответника да му предаде владението на имота и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползата от която е бил лишен за времето 27. 07.2007 година – 13.07.2012 година и е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
За да приеме , че исковете са неоснователни, въззивният съд е приел, че влялото в сила решение по чл. 152 ЗЗД, постановено по гр.д. 399/2008 год.на СРС 32 с-в , по силата на което е прогласена нищожността на сделката покупко-продажба по НА 13/2004 година е непротивопоставимо на правата , придобити от ответното дружество по сделката по НА No 162/ 10. 05. 2007 година и въвод в имота от 27.07.2007 година поради факта , че вещното право на собственост е придобито от дружеството ответник преди датата на вписване на исковата молба по посоченото гр.д. за прогласяване нищожността на първата разпоредителна сделка от 29. 12. 2004 год., позовавайки се на разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД и защитното действие на вписването, предвидено с чл. 112 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради незачитане силата на пресъдено нещо между страните по гр.д.No 399/2008 год.на СРС-32с. , респ. неправилно, поради нарушение на материалния закон- неправилно приложена разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД, процесуалните правила за преценка на доказателствата по делото и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се мотивира с довод, че въпросът „длъжен ли е съдът при съобразяването си с влязло в сила решение по въпрос, решен между същите страни, да съобрази както диспозитива , така и мотивите на съдебния акт , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с задължителна практика на ВКС, обектвирана с Решение No 281 от 14. 07. 2011 година по гр.д. No 87/2011 год.на ВКС, ГК- I отд.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се мотивира с довод, че и въпросът „следва ли да е доказано от страната твърдението за добросъвестност, или е достатъчно да се е позовала на нея, за да приеме съдът този факт за установен? Длъжен ли е въззивният съд да даде възможност на насрещната страна да обори презумпцията за добросъвестност ?, е произнесъл в противоречие с задължителна практика на ВКС, обектвирана с Решение No 94 от 31. 03. 2014 година по гр.д. No 579/2014 год.на ВКС, ГК- IV отд.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се мотивира с довод, че материално-правният въпрос „основателно ли е позоваването на чл. 17 ал.2 ЗЗД от последния приобретател на имот , за който имот предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ? се разрешава противоречиво от съдилищата, позовавайки се на Решение No 530 от 22. 10. 2015 год. по гр.В.д. No 669/2015 год. на ОС-Велико Търново и Решение No 69/ 15.01.1969 год. по гр.д. No2060/1968 год. на ВС, I г.о., както и въззивният съд се е произнесъл в противоречие с задължителна практика на ВКС, обектвирана с Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. и Определение No 282 по гр.д. No 268/2016 година на ВКС, ГК – III г.о.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса : може ли последващ собственик на недвижим имот да противопостави на първия собственик с потвърдени от съда права последващ титул за собственост, който няма вещно транслативен ефект? Каква е правната последица на обявяване на нищожността на сделка по прехвърляне на недвижим имот , като касатора се позовава на Решение от 23.01.2013 година по гр.в.д No 450/2012 година на ОС-Ямбол.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт –въззивно решение по вещен иск, поради което същата се явява процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 ал.1 и 2 ГПК по въпроса „допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17 ал.2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ? приемайки , че е налице противоречиво разрешения от съдилищата, в разрез и с практика по чл. 290 ГПК, видно от представените Решение No 530 от 22. 10. 2015 год. по гр.В.д. No 669/2015 год. на ОС-Велико Търново и Решение No 69/ 15.01.1969 год. по гр.д. No2060/1968 год. на ВС, I г.о., Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд.
Въпросът , така както е формулиран с изложението към касационната жалба отчасти е некоректно зададен доколкото дали един правен довод е основателен или не , е въпрос по съществото на спора и не може да бъде дадено етапа на селекция за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, тъй като обратното би означавало да не се съблюдава обема на правораздавателна власт на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, поради което настоящият състав намира , че изведеният правен въпрос е обусловил изхода на спора при корекцията, че питането касае принципно възможността на решаващия / респ. проверяващия/ съд/ да даде различно виждане по квалификация и правни последици на правен спор , разрешен с влязло в сила решение. За да приема наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът съобрази и тезата на съда по Решение No 132 от 15.05.2003 го. по гр.д. No 43/2002 год. на IV г.о. , а именно „когато с договор за продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора за вземането т.е. по начин различен от предвидения в закона , привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка, поради недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга на продавача“ и по Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. е възприета по различна теза от тази по цитираното решение и сочи на промяна на виждането на съдилищата , че в хипотезите на сключен договор с който се уговоря начин на удовлетворяване на кредитора различен от предвидения в закона , този договор е нищожен на основания чл. 26 ал.1 ЗЗД.В тази насока настоящият състав намира , че обулавящ изхода на спора е въпроса може ли последващ собственик на недвижим имот да противопостави на първия собственик с потвърдени от съда права последващ титул за собственост, който няма вещно транслативен ефект? Каква е правната последица на обявяване на нищожността на сделка по прехвърляне на недвижим имот , предвид на застъпената теза по Решение от 23.01.2013 година по гр.в.д No 450/2012 година на ОС-Ямбол.
Останалите поставени въпроси не могат да обусловят исканото произнасяне по реда на чл. 291 ГПК, тъй като не може да бъде направен извод , че въпросът „длъжен ли е съдът при съобразяването си с влязло в сила решение по въпрос, решен между същите страни, да съобрази както диспозитива , така и мотивите на съдебния акт е произнесен в противоречие с Решение No 281 от 14. 07. 2011 година по гр.д. No 87/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. Предложената за съпоставка съдебна практика е неотносима, защото незачитането на силата на пресъдено нещо в настоящия случай е въз основа на извода на съда за непротивопоставимост на придобити права , макар и от несобственик , по време преди вписване на исковата молба за прогласяване нищожността на сделката от 29.12.2004 година. С отговорът на въпроса за субективните пределите на действие на влязлото в сила решение, касационният съд е посочил, че същото може да има обвързваща сила спрямо трети лица само и доколкото същите не противопоставят собствени права, какъвто не е настоящия случай.
Въпросът „следва ли да е доказано от страната твърдението за добросъвестност, или е достатъчно да се е позовала на нея, за да приеме съдът този факт за установен? Длъжен ли е въззивният съд да даде възможност на насрещната страна да обори презумпцията за добросъвестност ?, няма качеството на обуславящ изхода на делото, тъй като защитна теза на ответника за придобити права на основание чл. 79 ал.2 ЗС изрично заявена няма и такава не е разгледана , няма произнасяне, поради което и не може да се приеме , че поставеният въпрос за добросъвестността и за възможността да бъде опровергана не е обусловил извода на решаващия съд да зачете правата на ответника по отношение на спорния недвижим имот.
При допускане на касационно обжалване , касаторът дължи да заплати пропорционална държавна такса , определена на база оценяемия правен интерес , която в случая е равна на тази, платена за въззивно обжалване – в размер на 307.12 лв. / триста и седем и 0.12 лв./ .Сумата следва да бъде внесена в седмичен срок от датата на съобщението по сметка на ВКС, като се представи и документ за заплатената ДТ. При неизпълнение в срок на дадените указания , касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 83133/ 17.06.2016 год. заявена от С. С. К. от С., чрез адв. А. Д.- САК срещу въззивно Решение No 2984 от 13.04.2016 год. по гр. възз. д. Nо 10530/2014 год. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора С. С. К. , че следва да заплати по сметка на ВКС дължимата пропорционална държавна такса в размер на 307.12 лв. / триста и седем и 0.12 лв./, която сума следва да бъде внесена в седмичен срок от датата на съобщението по сметка на ВКС, като се представи и документ за заплатената ДТ. При неизпълнение в срок на дадените указания касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ………………………. 2017 година .Призоваването на страните да се извърши по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора и защитата му и се съобщят дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: