О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 480
София, 20.12.2016 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 3352/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 13 441/ 10.05.2016 год. на Я. С. Г. и Н. С. К., заявена чрез процесуалния представител адв. Д. А. – АК В. срещу въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е 1./ потвърдил решението на първата инстанция , с което заявеният от С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. на основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване , че са собственици на недвижим имот – ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година на селищно образование „Т.“ [населено място] обл. В. , при посочените граници на основание замяна по ЗТПС/ отм./ от 1958 година е отхвърлен като неоснователен . Със същото решение окръжният съд е 2./ отменил решението на първата инстанция по отношение на отхвърления при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на придобивно основание –придбивна давност и е постановил ново решение , с което искът е уважен на това основание, като е признал ищците за собственици на спорния недвижим имот, приемайки че е ищците в хипотеза на присъеденено и осъществено владение на техния праводател и лично за времето от 2000 година до завеждане на иска през 2014 година са придобили собствеността при осъществен и доказан фактически състав на чл. 79 ал.1 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираните доводи касаят изводите на въззивния съд , че Решение No 8121/ 26.06.1996 година на ПК-А. по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, издадено при действащата редакция на ЗСПЗЗ има конститутивно действие , с влизането му в сила процеса на реституция е приключил и от този момент тече срокът на придобивната давност за ищците, без да е съобразен факта , че към момента на постановяването му за местността няма помощен кадастрален / или друг /план на бившата местност „ М.“ въз основа на който да се извърши индивидуализацията на възстановената собственост, въведени са доводи , че прилагане на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ може да намери приложение само и доколкото се касае до недвижим имот , чиято реституционна процедура е завършила.Релевират се доводи за допуснати нарушения на процесуални правила- игнориране на доказателства и липса на коментар по тях като Решение No 8121 от 26.05. 2000 година на ПК-А. и Заповед на Кмета на [община] No 163/ 12.08.2014 година по чл. парагр. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, обсъждане на факта , че възстановената собственост се намира в терен по паргф.4 ЗСПЗЗ.
Касационното обжалване се иска в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите// отчасти доформулирани / кога се проявява конститутивно действие Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституираният собственик да бъде индивидуализиран номер, площ и граници, когато в решението са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица и и какво би било е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен П. /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик , произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на практиката на ВКС по Решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о., Решение No 809 от 14.01.2011 година по гр.д. No 1889/2009 год. на ВКС- I г.о., Решение No 185 от 25.06.2013 година по гр.д. No 2066/2013 год. на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса може ли да се направи извод , че едно лице владее даден имот , ако имотът е видимо изостанал от дълго време, разграден е , обрасъл е с дървета и храсти, превърнал се е в хавра? с довод , че с произнасянето ВКС ще уеднакви съдебната практика.
С втора самостоятелна касационна жалба вх.No 14579/19.05.2016 година на Н. С. К. от [населено място] , чрез процесуалния си представител адв.Д. П.- АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС при съответните права на всеки един от тях в собствеността.
С касационната жалба на Н. К. се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Наведените доводи за незаконосъобразност касаят несъобразяване от въззивния съд на обстоятелствата , че спорният недвижим имот- ПИ No 100.1538 по ПНИ от 2013 година се намира в терен по прагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответниците се легитимират като собственици на възстановената земеделска земя на основание решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ и Заповед на Кмета на общината по парг. 4к ал.7 от ЗПР на ЗСПЗЗ и направените правни изводи за момента на проявление на конститутивното действие на административния акт за възстановяване на собствеността на процесния недвижим имот.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 61 от 14.02.2012 година по гр.д. No 562/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 373 от 21.05.2019 година по гр.д. No 396/2009 год. на ВКС- I г.о. и конкретно в хипотезите ,когато имота , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, позовавайки се на несъобразената от въззивния съд практика по Решение No 204 от 15.07.2011 година по гр.д. No 99/2011 год. на ВКС- II г.о.;Решение No 112 от 05.03.2010 година по гр.д. No 981/2009 год. на ВКС- II г.о. ;Решение No 469 от 21.05.2013 година по гр.д. No 905/2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 584 от 25.09.2009 година по гр.д. No 29492008 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 547 от 12.01.2011 година по гр.д. No 660/2010 год. на ВКС- II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. чрез адв. Б. Ж. – АК В. с довод , че касационното обжалване не следва да се допуска а касационната жалба е неоснователна. С развити доводи по отношение на всеки един от въпросите по двете касационни жалби и с анализ на всяко едно от цитираните решения а ВКС , се поддържа , че при липсата на основание да се допусне обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като не е посочено в какво точно се състои противоречието, нито на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, се обосновава тезата за недопускане на касационното обжалване. Развити са и доводи за неоснователността на релевираните основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК за нарушения на материалния закон и процесуалните правила за преценка на доказателствата. Претендират се разноски в размер на 1600 лв..
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1-2 ГПК , намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , с които е разрешен вещен гражданско – правен спор и е процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпросите /по двете касационни жалби / 1./ кога се проявява конститутивно действие Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници,а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен П. /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик , произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на практиката на ВКС по Решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о., Решение No 809 от 14.01.2011 година по гр.д. No 1889/2009 год. на ВКС- I г.о., Решение No 185 от 25.06.2013 година по гр.д. No 2066/2013 год. на ВКС- I г.о. и 2./ за момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 61 от 14.02.2012 година по гр.д. No 562/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 373 от 21.05.2019 година по гр.д. No 396/2009 год. на ВКС- I г.о. и конкретно в хипотезите ,когато имота , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, позовавайки се на несъобразената от въззивния съд практика по Решение No 204 от 15.07.2011 година по гр.д. No 99/2011 год. на ВКС- II г.о.;Решение No 112 от 05.03.2010 година по гр.д. No 981/2009 год. на ВКС- II г.о. ;Решение No 469 от 21.05.2013 година по гр.д. No 905/2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 584 от 25.09.2009 година по гр.д. No 29492008 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 547 от 12.01.2011 година по гр.д. No 660/2010 год. на ВКС- II г.о.
Поставеният въпрос с касационната жалба на Я. Г. „ може ли да се направи извод , че едно лице владее даден имот , ако имотът е видимо изостанал от дълго време, разграден е , обрасъл е с дървета и храсти, превърнал се е в хавра“ изисква конкретен анализ на факти и конкретен отговор , какъвто може да даде решаващия съд по съществото на спора с съдебния си акт, а не по принцип от гл.т. приложението на чл. 68 ЗС , поради което въпросът не може да бъде квалифициран като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Поставените въпроси с касационната жалба на Н. К., свързани с индивидуализацията на имотите , които възстановяват в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК засягат фактически обстоятелства, които винаги следва да се отнесе към конкретно приложим закон , поради което не може да се даде обобщен отговор , в насоката на заявеното искането.
При допускане на касационно обжалване , страната – касатор, в случая двамата касатори общо, дължат внасянето на пропорционална ДТ от 2 % върху цената на иска , равняваща се на ДТ платена за въззивно обжалване , която в случая е 67.33 лв. / шестдесет и седем и 0.33 лв. / в седмичен срок от съобщението за задължението. В случай на неизпълнение в срок , касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 13 441/ 10.05.2016 год. на Я. С. Г. и Н. С. К., заявена чрез адв. Д. А. – АК В. срещу въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС и по самостоятелна касационна жалба вх.No 14579/19.05.2016 година на Н. С. К. от [населено място] , чрез процесуалния си представител адв.Д. П.- АК В. срещу въззивно Решение No 447 от 06.04.2016 год. по гр.възз.д.Nо 174/2016 год. на ОС-Варна , в частта , с която заявеният , при условията на евентуалност положителен установителен иска за собственост на С. И. Й. , В. Г. Г. , И. Г. И. и Б. П. Е. е уважен на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС при съответните права на всеки един от тях в собствеността.
УКАЗВА на касаторите Я. С. Г. и Н. С. К. задължението за заплащане на дължимата за касационното обжалване пропорционална държавна такса , дължима общо от двамата , в размер на 67.33 лв. / шестдесет и седем и 0.33 лв. / , която следва да се заплати по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението за задължението. В случай на неизпълнение в срок , касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………2017 год. , за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
На касаторите да се изпрати препис от настоящото определение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: