О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 02.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 336 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3829 от 22.10.2018 г., подадена от Й. П. Щ. чрез адвокат Б. В. от САК против въззивно решение № 4013 от 30.08.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 397/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация С. К. П. е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат К. А. от АК – Б..
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 352 от 11.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 420/2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. К. П. иск да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на МПС – лек автомобил „Audi А4 Cabriolet 2.0 TFSI, 147 kW, multitronic, номер на рама W. (оригинален) и с български рег. [рег.номер на МПС] , иззет като веществено доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП – Петрич.
Въззивният съд е споделил съображенията на РС, че въз основа на представените писмени доказателства не се установява кой е собственик на лизинговата вещ, както и за прехвърляне на собствеността при условията на заплатени лизингови вноски. Като приложимо право относно установяването на правото на собственост (съобразно чл. 65, ал. 1 КМЧП) е преценено действащото към момента на сключване на сделката германско законодателство. В хода на съдебното дирене както в първата, така и във въззивната инстанция, не са извършени процесуални действия за установяване на това законодателство с участие на страните, а е прието, че съдът следва да съобрази нормите от действащия BGB (Граждански кодекс) в популярен български превод, както и немски Закон за движение по пътищата (ЗДвП). По аргумент от § 25, абз. 4, 1 ЗДвП талонът на превозното средство не съставлява доказателство за собственост по смисъла на §§ 903, 929 BGB, в който смисъл въззивният съд е посочил, че е налице произнасяне от немски съдилища. Цитираните актове на последните не са събрани в хода на съдебното дирене с участие на страните. Като неоснователно е преценено оплакването за допуснати процесуални нарушения във връзка с установяването на идентичност на процесната вещ посредством съдебно-техническа експертиза, искането за назначаването на каквото от въззивния съд е било оставено без уважение.
В представеното от касатора изложение на касационните основания са формулирани правни въпроси, като този относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка има обуславящо значение за изхода на спора в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по същество, т.е. представлява общо основание за допускане на касационното обжалване. По отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото произнасянето на ОС е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 74/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д.№ 3428/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 205 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 412/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., според които чл. 43 КМЧП разпорежда, че съдът трябва да установи служебно съдържанието на чуждото право съгласно способите, предвидени в КМЧП, респективно в Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Останалите питания представляват обобщение на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, по които съдът дължи произнасяне с решението по делото.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса. В случая същата възлиза на сумата 140 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4013 от 30.08.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 397/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………….……………………… 2019 година от ………… часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Й. П. Щ. чрез адвокат Б. В. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 140 (сто и четиридесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: