О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 07.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1891 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 26552 от 26.02.2019 г., подадена от С. С. Р. и Б. Й. Р. и приподписана от адвокат П. Т. от САК против решение № 776 от 04.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 8627/2018 г. по описа на СГС, ІV „г” възз.състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация Т. М. А. и А. С. А. са депозирали отговор срещу касационната жалба чрез адвокат Н. Р. от САК, като възразяват срещу допускане на обжалването. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 306233 от 05.01.2018 г. по гр.д.№ 24040/2016 г. на СРС, 24 състав, с което е признато за установено по отношение на настоящите касатори, че ищците Т. М. А. и А. С. А. са собственици на избено помещение № 2 с площ от 3,86 кв.м., при съседи: изток – стълбище, запад – коридор, север – мазе № 3 (държавно), юг – общо помещение, прилежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като касаторите (ответници по иска по чл. 108 ЗС) са осъдени да предадат на ищците владението на избеното помещение.
Въззивният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху апартамент № 38 заедно с описаното в титула им избено помещение № 2 с площ от 3,86 кв.м. при посочените по-горе съседи. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, избеното помещение, описано в исковата молба, е идентично с придобитото съгласно легитимиращия ищците н.а.№ 95, том VII, рег.№ 6479, дело № 1197/2002 г., тъй като отговаря по площ и съседи, като при извършения оглед не е установено наличие на друго мазе, отговарящо на описанието в н.а.№ 95/2002 г. Обсъдено е оплакването на ответниците, че СРС не е следвало да кредитира заключението на вещото лице, което било оспорено от тях. Прието е, че оспорването не е подкрепено с доказателства. Установено е, че процесното избено помещение се ползва именно от ответниците. Съгласно техния титул, обаче, те са собственици на избено помещение № 15, при съседи: изток – коридор, запад – коридор, север – мазе № 16 и юг – мазе № 14, което помещение е прилежащо към ап. 27, находящ се в същия вход на сградата. Във връзка със заявеното възражение за изтекла придобивна давност е прието за ирелевантно обстоятелството, че ответниците фактически ползват процесното помещение от 1978 г. (когато са били наематели), а от 1989 г. са започнали да го владеят (с оглед придобитото от тях право на собственост върху ап. 27), като продължават да го владеят и към настоящия момент (въпреки че от 1997 г. собственик на апартамента е тяхната дъщеря). Съображенията за това се основават на практиката на ВКС по въпроса в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата. Според цитираните от СГС решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556/2013 г. и решение № 26 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 3024/2016 г. – и двете на ВКС, I г.о., избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да бъде придобивано по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова, би противоречало на императивното изискване на закона. В конкретния случай ищците не притежават друго складово помещение като принадлежност към жилището им, т.е. процесното такова е единственото складово помещение към собствения им апартамент № 38, поради което не биха могли да настъпят последиците на придобивната давност. Не е достатъчно владелецът на избеното помещение да притежава в същата сграда свое жилище (ответниците са притежавали такова до 1997 г., когато са се разпоредили с него чрез договор за дарение), а е необходимо заедно с това и собственикът на завладяното избено помещение да има друго складово помещение към своето жилище, каквото положение в случая не е налице.
В изложението на касационните основания е поставен въпросът „Следва ли страната, която не е носител на тежестта на доказване на определени факти от спорния предмет в исковия процес да понесе неблагоприятни последици от отказа да прояви процесуална активност в посока на тяхното установяване ?“ с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите си позовават и на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Поставеният въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По проблема за тежестта на доказване и нейните последици съществува последователна съдебна практика и разглеждането му от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По-същественото е, че въпросът не съставлява общо основание за допускане на обжалването, тъй като не е обсъждан от СГС и съответно – няма обуславящо значение за изхода на спора. Решаващият извод за основателност на претенцията е формиран не като последица от разпределението на доказателствената тежест и не поради пасивно процесуално поведение на ответниците, а в резултат от проведеното пълно главно доказване от страна на ищците. По своя характер развитите от касаторите в изложението съображения не са доводи за наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а представляват оплаквания за допуснато нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата, което при това не намира опора в данните по делото. Кредитираната от съда констатация на експерта за идентичност между претендирано, придобито от ищците и държано от ответниците избено помещение е категорична и обоснована, предвид съвпадението между границите на процесния обект и описанието в н.а.№ 95/2002 г. По делото не са събрани никакви доказателства, които в каквато и да е степен да внасят съмнение в съответствието между съдебно установения и обективния факт на изследваната идентичност с произтичащия от това извод за осъществено придобивно основание в полза на ищците като предпоставка за уважаване на иска.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, доколкото отсъства видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на основни съдопроизводствени правила. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да налага служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответниците по касация разноските за защитата им пред ВКС, т.е. сумата 2 180 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 194238 от 03.05.2019 г. (л. 14).
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 776 от 04.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 8627/2018 г. по описа на СГС, ІV „г” възз.състав.
ОСЪЖДА С. С. Р. и Б. Й. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. М. А. и А. С. А. сумата 2 180 (две хиляди сто и осемдесет) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: