О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 07.03.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3752 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 252 от 7.06.2018 год. по гр. д. № 305/2018 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.03.2018 год. по гр. д. № 1584/2017 год. на Русенския районен съд и вместо това отхвърлил иска на „Холдинг евро мултигруп” ЕООД за признаване за установено по отношение на К. О. Т. от [населено място], че дружеството е собственик на млечна доилна система с четири доилни колектора и дължина на млекопровода 53 м., с пневматична пулсационна система, марка SEZER, както и за осъждане на К. О. Т. да му предаде владението върху вещта, като осъдил ищеца да заплати направените от ответника разноски в размер на сумата 1 600 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от „Холдинг евро мултигруп” ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя му Л. Л., чрез пълномощника му адв. Г. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че релевантните за извода на съда процесуалноправни въпроси, касаещи най-общо задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, разпределението на доказателствената тежест между страните при възражение на ответника, че намерената в имота вещ не е претендираната от ищеца и произнасянето по иска по чл. 108 ЗС, вкл. и с оглед приложение на чл. 176, ал. 3 ГПК са произнесени от съда в противоречие със сочената задължителна съдебна практика – Р № 609 от 15.01.2009 год. по т. д. № 323/2008 год., ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, т. 2А, Р № 152 от 13.09.2011 год. по т. д. № 950/2009 год. Поставени са и материалноправни въпроси относно придобиване на вещта от несобственик, в контекста на релевираното от ответника основание да държи вещта след продажбата й на трето лице, както и дали индивидуално или родово определена вещ представлява млечна доилна система, при описанието й и с оглед изработването по специален проект с оглед монтирането й в конкретен имот.
В изложението касаторът поддържа и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновавайки това основание с липсата на произнасяне на въззивния съд по алтернативно съединения иск по чл. 521, ал. 1 ГПК, както и с игнориране на събраните доказателства при направения извод за неоснователност на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба – К. О. Т. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявения от касатора ревандикационен иск срещу ответника К. Т. за спорната млечна доилна система, и вместо това да постанови друго решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд приел за безспорно установено, че ищецът, сега касатор, е станал собственик на описаната млечна доилна система, марка SEZER, но съгласно разпределената му доказателствена тежест не е установил, че тази вещ е била монтирана в имота на ответника в [населено място]. Представеният приемно-предавателен протокол от 1.04.2015 год. към договора от 17.03.2015 год. не съдържа подпис за „приел”, а и от показанията на свидетелката Г. Т. не се установява горния факт. При ангажираните от ответника гласни доказателства /св. Т./ се установява, че към края на 2014 год. фермата в имота на ответника била оборудвана с техника, в резултат на съвместната му дейност с бащата на ответника. Представеният договор за покупко-продажба от 29.12.2016 год. установява направеното от ответника възражение, че находящото се в имота му в [населено място] оборудване за млечна доилна система, със същото описание като претендираната от ищеца, е собственост на трето лице – Тр. Ч., и същото оборудване се съхранява и стопанисва от ответника, продавач до предаването му на купувача. Тъй като ответникът е установил основанието, на което държи описаната вещ в имота си, а ищецът не е доказал твърдението си, че това е собствената му доилна система, искът му за собственост е отхвърлен като неоснователен.
Произнасянето във въззивното решение относно липсата на предпоставките за основателност на иска по чл. 108 ЗС обхваща произнасянето на съда по въпроса за определеността на процесната доилна система като родово определена вещ, доколкото е прието, с оглед данните по делото за оборудване на фермата с техника преди изработването на претендираната от ищеца доилна система, че намерената такава в имота на ответника не е тази на ищеца. Поради това настоящият състав счита, че въпросът: Индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот, е обуславящ и за отговора на формулираните от касатора процесуалноправни въпроси относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК. С оглед на това по тези правни въпроси следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на посочена съдебна практика.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 252 от 7.06.2018 год. по гр. д. № 305/2018 год. на Русенския окръжен съд.
Указва на касатора „Холдинг евро мултигруп” ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя му Л. Л., чрез пълномощника му адв. Г. П., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: