О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 29.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1903 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7121 от 06.03.2017 г., подадена от В. Н. Ш., Н. К. Ш., Н. А. Ш., Н. Л. Х., С. Х. К. и Х. Р. К. чрез адвокат Н. Ш. от АК – П. против въззивно решение № 82 от 27.01.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2352/2016 г. на ОС – Пловдив, 5-ти въззивен състав. С него е потвърдено решение № 104 от 25.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 656/2015 г. на РС – Асеновград, 4-ти гр. състав, в частта му, с която е признато за установено по отношение на настоящите касатори, че П. Т. С. и Р. Д. С. са собственици на основание давностно владение на гараж № 1, построен в ПИ 00702.513.162, с административен адрес – [населено място], [улица] площ 24,63 кв.м. Молят решението да бъде отменено и предявеният от П. и Р. С. иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално – частично (за част от гаража с площ 4,14 кв.м.).
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация П. Т. С. и Р. Д. С. са подали отговор на касационната жалба и отговор на изложението към касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е приел, че в резултат от различни сделки страните по делото (с изключение на Н. Л. Х.) са съсобственици на ПИ 00702.513.162 в [населено място]. С Протокол от 30.06.1998 г. (с нотариална заверка на подписите, по съдържанието си – споразумение за разпределяне на ползването на незастроените 72 кв.м. от дворното място) съсобствениците обособили три дяла, както следва: Дял І – на П. и Р. С., Дял ІІ – на В., Н. и Н. Ш. и Дял ІІІ – на В. Д.. С протокола е оформено и съгласие съсобствениците да си построят гаражи с общ покрив и общи външни стени (които са оградата на дворното място) в определените им дялове (от страна на жилищната сграда е оставена пътека за вход към сградата). В документа е нанесена и схема на дяловете. Въззивният съд е посочил, че с констативен нотариален акт № 8 от 19.01.2000 г. П. и Р. С. са признати за собственици на 70/143 ид.ч. от дворното място, на трети и четвърти жилищни етажи ведно с прилежащите им помещения, както и на процесния гараж № 1 със застроена площ от 26 кв.м. Според въззивния съд от датата на снабдяване с КНА (19.01.2000 г.) започва да тече и в полза на П. и Р. С. е изтекла общата придобивна десетгодишна давност за гараж № 1.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени следните въпроси:
(1) Длъжен ли съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи ? – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бл. 86 от 27.10.2017 г.) с позоваване на Р № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Р № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, І г.о., Р № 536 от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 89/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
(2) Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло ? Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот ? – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на въпросите по т. 2 са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като имат обуславящо значение за изхода на спора и не се констатира наличието на задължителна практика по приложението на Закона. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по първия въпрос, който обобщава оплакванията на касаторите за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, по основателността на които ВКС ще се произнесе с решението по съществото на спора.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 44 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82 от 27.01.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2352/2016 г. на ОС – Пловдив, 5-ти въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2018 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите В. Н. Ш., Н. К. Ш., Н. А. Ш., Н. Л. Х., С. Х. К. и Х. Р. К., чрез процесуалния им представител адвокат Н. Ш. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 44 (четиридесет и четири) лева, като ги предупреждава, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: