О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 30.04.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4421 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2186 от 14.06.2018 г., подадена от П. В. М., З. А. М., А. А. М. и Т. А. М. чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б. против въззивно решение № 2133 от 02.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 46/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, г.о., първи въззивен състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация М. С. М. е подала отговор чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б., с който заявява, че не оспорва касационната жалба и моли да се допусне обжалването, както и да се постанови отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касация И. В. М. и Н. И. М. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат А. А.-Т. от АК – Б., като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответниците по касация В. В. С., Д. Й. Д. и Д. Й. Д. не са подали отговор на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение са обезсилени решение № 9434 от 06.12.2016 г. и допълнително решение № 5819 от 10.07.2017 г., постановени по гр.д.№ 2530/2015 г. на Районен съд – Благоевград, г.о., ІV състав, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният съд е констатирал, че с предявената от П. В. М., М. С. М., З. А. М., А. А. М. и Т. А. М. искова молба е заявено искане за делба на 5 самостоятелни обекта на първо ниво от сграда, находяща се в [населено място], [улица], притежаващи идентификатори съответно : *****, *****, *****, ***** и *****, произнасянето по което се съдържа в основното решение № 9434 от 06.12.2016 г. по гр.д.№ 2530/2015 г. на РС – Благоевград. Констатирал е още, че в отговор на заявеното от И. В. М. и Н. И. М. искане по реда на чл. 250 ГПК, с допълнителното решение № 5819 от 10.07.2017 г. са отхвърлени както самото искане по чл. 250 ГПК, така и искане за допускане на делба досежно 6 жилища – самостоятелни обекти в същата сграда, находяща се в [населено място], [улица], а именно №№ *****, *****, *****, *****, ***** и ***** (по съображение, че И. и Н. М. не са доказали да притежават право на собственост върху тези обекти), както и досежно обекта с идентификатор ***** – по съображение, че по отношение на този имот е налице произнасяне с основното решение № 9434 от 06.12.2016 г.
Въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на тезата, че като страни в производството по конститутивния иск за делба следва да участват всички съсобственици, тъй като същите са задължителни необходими другари и в това отношение съдебната практика не е променена и след приемането на ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК. По тази причина е пристъпил към служебна проверка за конституирането на всички участници в имуществената общност. Според въззивния съд ищците (сега – касатори) са поддържали, че са съсобственици „в качеството им на наследници на В. И. М.”, с оглед което като отправна точка при преценката по въпроса за надлежните страни в процеса е послужило удостоверението за наследниците на В. И. М.. Обсъдени са още доказателствата за сключените от братята П., И. и А. М. и сестра им В. В. С. граждански бракове; за наследниците на съпруга на В. В. С. – Й. Д. С. и нотариални актове № 102 от 2009 г. (като при това е съобразено само разпореждането по т. 1 А и е пропуснато да се констатира разпореждането по т. 4) и № 161 от 2003 г. Въз основа установените от тези документи обстоятелства е прието, че не са конституирани всички участници в съсобствеността (а именно: В. Й. Д. – син на Й. Д. С., В. П. М. и С. В. Г., както и евентуалните съпруги на последните двама, както и евентуалните съпрузи на децата на А. М. – Т. А. М. и А. А. М.). По съображения, че констатираните пороци не подлежат на отстраняване в рамките на въззивното производство, въззивният съд е постановил обезсилване на двете решения, постановени от първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане с дадени указания в 4 пункта.
Без да навлиза в обсъждане на събраните по делото доказателства (каквото не е и допустимо в рамките на фазата по селекция), касационната инстанция на първо място констатира, че въззивният съд е приел да е сезиран с иск за делба на наследство, а това не кореспондира с данните по делото. Действително, страните са посочили, че братята П., И. и А. М. и сестра им В. В. С. са наследници на В. И. М., но прочита както на исковата молба, така и на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК (инкорпорирана в съвместно депозирания от И. и Н. М. отговор на исковата молба) сочи на релевирано друго придобивно основание за обектите, намиращи се в сградата с идентификатор ****, а именно – суперфициарна собственост в резултат от упражнено през 90-те години на ХХ век право на строеж, отстъпено на П., И. и А. М. от баща им В. И. М. с н.а.№ 58 от 18.05.1966 г. С исковата молба е заявено още, че строежът е извършен в отклонение от одобрените строителни книжа, което е наложило допълнително узаконяване с Актове №№ 316 и 317 от 04.12.2002 г., а с Разрешение за строеж № 124 от 16.03.2006 г. (издадено на името на всичките четирима наследници на В. М.) е разрешено извършването на допълващо застрояване от 1 етаж – магазин за хранителни стоки. По отношение на допълващото застрояване никоя от страните не е поддържала да е обхванато от учреденото през 1966 г. право на строеж, което навежда на имплицитно твърдение за придобивно основание, различно от това по чл. 63 ЗС по отношение на един от обектите, предмет на исковата молба.
Изложеното означава, че (съобразно твърденията на страните) в разглеждания случай са налице две групи делбено имущество според придобивното основание. Това е налагало на първо място да се подложи на изследване въпросът кои от заявените за делба обекти са изградени в резултат от отстъпеното право на строеж и съществува ли обект (обекти) с характеристиките на самостоятелна вещ, който не е обхванат от това придобивно основание. Изясняването на този въпрос има основополагащо значение за преценката кои са участниците в съсобствеността, като такава не може да бъде извършена при отсъствието на обективни данни, въз основа на които да се прецени на какво основание е възникнала съсобственост по отношение на всяка една от вещите поотделно. Изследване в тази насока изобщо отсъства по делото като нито районния, нито въззивния съд са обърнали каквото и да е внимание на този въпрос. По тази причина касационната инстанция намира, че в случая е налице очевидна неправилност на въззивния акт – основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза трета на чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК прави ненужно обсъждането дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на държавна такса, която в случая е в размер на по 50 лв. за всеки един от тях, т.е. общо 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2133 от 02.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 46/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, г.о., първи въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………. 2019 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касаторите, чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 200 (двеста) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: