О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 18.02.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1170 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 114497 от 04.09.2017 г., подадена от А. М. Х. чрез адвокат С. Б. от САК и по касационна жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г., подадена от А. М. Х. и М. К. К. чрез адвокат Р. П., и двете – насочени против въззивно решение № 5550 от 26.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 7350/2010 г. по описа на СГС, IV-б състав.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК. В жалбата на А. М. Х. се съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде разрешен по същество, а в жалбата на А. М. Х. и М. К. К. искането е решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация В. М. Ж., действащ чрез процесуалния му представител адвокат А. М., е подал отговор както на касационната жалба с вх.№ 114497 от 04.09.2017 г., подадена от А. М. Х., чрез адвокат С. Б., така и на касационната жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г., подадена от А. М. Х. и М. К. К. чрез адвокат Р. П.. Възразява, че жалбата, подадена чрез адв. Б. е нередовна, отделно счита не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Е. А. К. също е подал писмен отговор на касационната жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г., подадена от А. М. Х. и М. К. К., в който поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, а атакуваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново произнасяне.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), е потвърдено решение от 01.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 9073/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Е. А. К., М. К. К. и А. М. Х. против В. М. Ж. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в приземния и надземния етажи на сграда с административен адрес [населено място], [улица], с площ на търговското помещение в приземната част 60 кв.м., галерия от 28 кв.м., при съседи на етажа: [улица], магазин на Е. Т. и С. М. Х., жилище на Ц. и К. Т., вътрешен двор и имот на К. Р. Б., две тоалетни с умивални и търговско помещение с обща площ от 60 кв.м., при съседи: [улица], Е. Т., С. М. Х., коридор и Г. и А. Д. и имот на К. Р. Б., заедно с прилежащите 7,77 % ид.ч. от общите части на сградата и 7,35 % ид.ч. от дворното място, съставляващо имот с пл.№ *, кв. 536 по плана на [населено място], м. „Ц.”, целият с площ от 1 066 кв.м. при съседи: К. Б., А. К., наследници на д-р Г. С. и улица.
Твърдението на ищците по конститутивния иск е, че съсобствеността между тях и ответника върху процесния недвижим имот е възникнала по силата на чл. 95, ал. 2 ЗС – чрез присъединяване на мазето, прилежащо към апартаментите им, към магазина, собственост на ответника. От събраните писмени доказателства (нотариални актове, АДС, договори за продажба от 1965 г. и от 1969 г.) съдът е установил, че четириетажната сграда на [улица], [населено място] със сутерен, партерен етаж и три жилищни етажа, е била собственост на Б. В. Г.. Впоследствие, през 1949 г. по реда на ЗОЕПГНС, сградата била отчуждена от 5 физически лица с изключение на първи и втори жилищни етажи. След одържавяването му апартаментът на четвъртия етаж (състоящ се от пет стаи, с прилежащо мазе и таван) бил продаден от държавата като два отделни двустайни апартамента – съответно на К. В. през 1969 г. и на М. А. Х. през 1965 г. През 2004 г. наследницата на първата (Е. И. И.) се разпоредила с притежания от нея апартамент с договор за покупко-продажба, по силата на който Е. А. К. и М. К. К. го придобили при условията на СИО. М. А. Х. и съпругата му В. Х. са починали, като единствен техен наследник е ищецът А. М. Х.. Следователно ищците се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в сградата. Пред първата и въззивна инстанция са изслушани множество основни, допълнителни и повторни експертизи, включително и такива в разширен – тричленен състав, чиито заключения СГС подробно е изследвал. Достигнал е до извод, че мазето, находящо се в югоизтичния ъгъл на сутерена, което по проект от 1988 г. е било предвидено за абонатна станция, е било прилежащо към апартаментите на ищците, находящи се на четвъртия етаж на сградата. Останалите мазета в сутерена са били прилежащи към други самостоятелни имоти в сградата. Този извод на съда е направен при позоваване и на събраните писмени доказателства, а именно – актовете за отчуждаване от 1949 г., както и от показанията на изслушаната свидетелка Е. И. относно местоположението на мазето (кредитирани от съда като достоверни и отговарящи на данните от събраните писмени доказателства).
Процесният магазин се намира в източната част на сградата на [улица] към момента се състои от три нива: подземно в сутерена, приземно на партера и галерия, разположена над част от приземното ниво. Мазето в югоизточния ъгъл на сутерена е част от подземното ниво на магазина и като такова то е част от проекта от 23.10.1995 г. за заснемане и узаконяване на строежа. Подземният етаж на магазина включва избено помещение, което е под фурната и пещта и е съществувало още към 1949 г., и избеното помещение в югоизточния ъгъл.
При тези данни съдът е приел, че мазето, което е било прилежащо към апартаментите на ет. 4, е било приобщено към източния магазин в сградата. Това обстоятелство, обаче, не е счетено за годно да обоснове извод за възникнала съсобственост между страните върху магазина. Изводът е обоснован с естеството на преустройството. Липсва присъединяване на чужда вещ като част от главна вещ, премахването на което да е невъзможно без съществени увреждания. По делото е установено, че мазето е функционално свързано с магазина чрез премахване на преградна стена, което реално е премахнало една от границите на двете мазета – общата им стена. Не е доказано да е налице невъзможност за отделяне на мазето, прилежащо към апартаментите на четвъртия етаж. Обстоятелството относно зазиждането на вратата на мазето не е годно да обуслови извод за необратимост на приобщаването. Предназначението на присъединеното мазе не е променено – то продължава да служи като складово помещение. Съдът е добавил и че избеното помещение е функционално свързано с главната вещ – магазин, като служи за склад, поради което и предвид разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ГПК не би могло да се приеме, че не може да се определи коя от вещите е главна. Не се доказва, че връщането в предишното състояние на мазето в югоизточната част на сутерена е невъзможно, без да се разруши или увреди съществено магазинът. Не се установява всяко от помещенията (мазето на ищците и магазинът на ответника) да са загубили своето предишно значение и станали част от един нов обект. Изрично е посочено, че функционалното свързване на помещения, както и промени свързани с функционалното им предназначение сами по себе си не водят до създаване на нова вещ, поради което не може да се обоснове извод за съсобственост, възникнала по чл. 95, ал. 2 ЗС. Взето е предвид и че, актът за узаконяване е административен акт, той представлява заснемане на извършения строеж, но нито прехвърля вещни права, нито създава съсобственост. В допълнение, макар и да не се е осъществило процесуалното условие за разглеждането му, съдът се е произнесъл и по направеното възражение за придобиване право на собственост върху югоизточното мазе въз основа на придобивна давност, като е приел, че същото е неоснователно.
В представеното от касатора А. М. Х. чрез адвокат С. Б. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на решение № 471 от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 308/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д.№ 4175/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 1163/01.12.2011 г. по гр.д.№ 1378/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 40/06.03.2009 г. по гр.д.№ 5798/2007 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 10/15.02.2006 г. по гр.д. 725/2005 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 131/18.03.2003 г. по гр.д.№ 41/2002 г. по описа на ВКС, IV г.о., т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС:
(1) „Каква е правната фигура от вещноправна гледна точка на случаите, когато в резултат на преустройство собственикът на един магазин с мазе в сутеренното помещение приобщава към него съседното мазе, собственост на друго лице? Как се урежда въпросът за собствеността на магазина като цяло, вкл. и присъединеното мазе, възниква ли съсобственост между собственика на магазина преди преустройството и собственика на присъединеното мазе или присъединеното мазе, ако може да се отдели без съществено увреждане, се запазва като отделен обект на собственост ?”
(2) „Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и правомощието му сам да назначи съдебна експертиза, когато е необходимо и да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като правилно определи преди това и неговия предмет /правна квалификация/ и обстоятелствата, подлежащи на доказване ?”.
В представеното от касаторите А. М. Х. и М. К. С. чрез адвокат Р. П. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на решение № 712 от 04.02.2012 г. по гр.д.№ 371/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 92 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 4446/2016 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 114/20.11.2017 г. по гр.д.№ 711/2017 г. по описа на ВКС, II г.о., т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
(1) „Загубва ли своята самостоятелност обслужващото зимнично помещение, което е било присъединено и интегрирано в обема на функциониращ търговски обект и възниква ли съсобственост от това присъединяване ?”
(2) „Длъжен ли е съдът да допусне съдебно-оценителна експертиза, с която да се определят квотите на съделителите съобразно действителната стойност на бившите имоти, от които е образуван нововъзникналият самостоятелен обект ?”
Касаторите считат, че атакуваното решение е и очевидно неправилно.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите въпроси в двете изложения, тъй като те не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и указанията за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С повдигнатите питания се иска от касационната инстанция да даде различно разрешение по отношение на претендираните права или различна правна квалификация на способа, по силата на който са възникнали правата в претендираната съсобственост. Такива действия не могат да бъдат извършени в процеса на селектиране на касационните жалби, а единствено при разглеждането по същество на вече допусната касационна жалба. Следва да се посочи още, че въззивното решение не се намира в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС по приложението на чл. 95, ал. 2 ЗС, съгласно която статутът на обект следва да се възприема въз основа на фактическото му състояние към настоящия момент. Не би съществувал самостоятелен обект на собственост, а е възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 ЗС, когато новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи по начин, при който всяка от присъединените вещи губи своето реално обособено значение и става част от цялото (в този смисъл решение № 471 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 308/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 114 от 20.11.2017 г. по гр.д.№ 711/2017 г. на ВКС, II г.о. и решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д.№ 4175/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Складовите помещения (мазета, тавани) нямат самостоятелно предназначение, защото макар и да са физически обособени от главната вещ в сградата, тяхната функция е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й използване от собственика. По тази причина те не представляват самостоятелни вещи, по отношение на които приложение да намери способа по чл. 95, ал. 2 ЗС. При съобразяване на твърденията на ищците и установените факти, въззивният съд е обсъдил дали в случая са осъществени елементите от фактическия състав по чл. 95, ал. 2 ЗС и като е констатирал отсъствието на доказателства, че връщане в предишното състояние е невъзможно без да се разруши или съществено увреди магазина, в съответствие с практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е отрекъл наличието на съсобственост между страните. Противно на поддържаното от касатора Х., при обосноваване на своите изводи СГС не е изследвал и мотивирал изключващото съсобствеността основание по чл. 97 ЗС.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по отношение на вторите въпроси в двете изложения, които практически обобщават оплакванията на касаторите за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при събирането и обсъждане на събраните по делото доказателства, а не съставляват правни питания по смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването.
Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна“ се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали допускането на касационното обжалване е предпоставено от обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид постановения с настоящото определение резултат и при условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените разноски, възлизащи на суми от по 2 000 лв., представляващи възнаграждения за един адвокат за изготвянето на отговор срещу всяка една от двете жалби. Последните са договорени с ДПЗС от л. 34 и л. 41 от делото, като е удостовереното, че заплащането им е извършено в брой.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5550 от 26.07.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 7350/2010 г. по описа на СГС, IV-б състав.
ОСЪЖДА А. М. Х. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Ж. сумата 2 000 (две хиляди) лева – разноски за защитата му срещу касационна жалба с вх.№ 114497 от 04.09.2017 г.
ОСЪЖДА А. М. Х. и М. К. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. М. Ж. сумата 2 000 (две хиляди) лева – разноски за защитата му срещу касационна жалба с вх.№ 123680 от 28.09.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: