O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 30.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1693 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 159536/ 22.12.2015 год. на Й. С. Ч. и М. С. Ч. –Н., заявена чрез адв. Ж. – САК срещу Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с, в частта досежно начина на извършване на делбата- изнасяне имота на публична продан.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , в частта досежно начина на извършване на делбата на АПАРТАМЕНТ в [населено място] е оставил в сила Решение oт 15.01.2014 година по гр.д. Nо 10638/2004 год. на Софийския РС, 69 с-в. като е оставил без уважение възлагателните претенции на Й. Ч. и неговата сестра- М. Ч.-Н. по чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./
С касационната жалба се поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, относно преценката на доказателствата по делото и материалния закон- избрания способ за извършване на делбата, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , с довод, че по въпроса за материално-правното значение на имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по ТР No 6/2013 год. на ОСГК , Решение No 506/08.07.2005 год. на ВКС, ГК– I.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса за приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ когато комбинираната съсобственост, визирана т.8 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, е възникнала при разпоредителни сделки между сънаследниците , а след завеждане на делото за съдебна делба между съделители- наследници на общия наследодател и трето-лице приобретател, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика- Решение No 148 от 07.04.2010 година по гр.д.No 473/2009 год. на ВКС, ГК-I.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпрос за приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ в хипотези когато , чрез извършена разпоредителна сделка/ дарение/ в полза на трето лице от съделител – наследник е налице злоупотреба с право с цел изнасяне имота, предмет на делбата на публична продан, с довод , че въззивният съд не е съобразил задължителните разяснения по ТР 5/2012 год. на ОСГК на ВКС .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса относно преценката и анализа на всички събрани по делото обстоятелства и доказателства с оглед на избора по какъв начин и принцип да се извърши делбата, произнесен в противоречие с Решение No 661/1995 год. –I, ВС, публ. Бюл. 6/96 г. , установило , че морално-етичните съображения относно възрастта на съделителката , с възлагателна претенции и обстоятелството от кога същата живее в имота , макар и да нямат самостоятелно правно значение, имат тежест следва да се ценят при преценка на нуждата на съделителя от жилище.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК се поддържа и на основание т.3 ГПК по въпроса за принципа за справедливо парично възмездяване чрез уравнение на дяловете при възлагане по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./, разгледан в ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС , и необходимостта от ново тълкуване с оглед на променените икономически отношения през изминалите 10 години.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от М. Б. З. чрез адв.Ал.И.- САК с който се взема становище само по неоснователността на релевираните доводи.
По делото е подадена насрещна касационна жалба от М. Б. З., чрез адв.Ал.И. – САК с вх. No 32538/10.03.2016 год. за отмяна на въззивно Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с , в частта , с която М. З. е осъден на основание чл. 30 ал.3 ЗС да заплати на Й. Ч. сумата 6000 лв. / шест хиляди лева/ и на М. Ч. – Н. сумата 3000 лв. / три хиляди лева/.
С насрещната касационна жалба се поддържа , че решението на въззивния съд , в частта , с която се е произнесъл по претенциите по чл. 30 ал.3 ЗС , е неправилно , необосновано , тъй като не почива на закона , нито на доказателствата по делото.
Касационното обжалване се иска по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за приложение на чл. 235 ал.2 ГПК относно преценката на доказателствата по делото и формиране на съдийското решение, произнесено от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана в Р No 72 / 13.03.2010 год. на ВКС/ без да се сочи No на делото, нито да се представи копие на съдебното решение / , по въпроса за приложение на чл. 30 ал.3 ЗС с довод, че въззивния съд не е съобразил задължителната съдебна практика , обективирана с Р No 99 от 29.02.2012 год. по гр.д. No 1562/ 2010 год. ВКС, ГК – IV г.о., Р No 94/18.04.2012 год. по гр.д. No 160/ 2011 год. ВКС, ГК – I г.о. , Р No 181 от 17.04.2012 год. по гр.д. No 1315/ 2011 год. ВКС, ГК – IV г.о.
В срока за отговор , касаторите Й. Ч. и М. Ч.- Н. са възразили по допустимостта на насрещната касационна жалба тъй като същата е насочена срещу друга част на съдебното решение – а именно решението на въззивния съд по сметки – чл. 286 ГПК / отм./ и срокът за обжалване е изтекъл преди подаване на тази касационна жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба на Й. Ч. и М. Ч.- Н. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е към обжалваем съдебен акт- решението на въззивния съд по конститутивния иск за съдебна делба във фазата по извършването, и е процесуално допустима .
При преценката на поставените въпроси, настоящият състав намира за обуславящ изхода на делото въпроса за приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ когато комбинираната съсобственост, визирана т.8 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, е възникнала при разпоредителни сделки между сънаследниците , а след завеждане на делото за съдебна делба между съделители- наследници на общия наследодател и трето-лице приобретател и противоречието му със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение No 148 от 07.04.2010 година по гр.д.No 473/2009 год. на ВКС, ГК-I , и свързания , от гл.т. необходимост от доказване на правно-релевантните условия за признаване на едно материално субективно право , въпроса за материално-правното значение на имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по ТР No 6/2013 год. на ОСГК , Решение No 506/08.07.2005 год. на ВКС, ГК– I , поради което , счита , че касационното обжалване следва да се допусне по тези въпроси в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ в хипотези когато, чрез извършена разпоредителна сделка/ дарение/ в полза на трето лице от съделител – наследник и дали е налице злоупотреба с право с цел изнасяне имота, предмет на делбата на публична продан, тъй като този въпрос е извън предмета на спора , а наличието на „злоупотреба с права“ по см. на закона е обстоятелство , което съдът може и следва да цени при вземане на решение относно основателността на заявената претенция. Въпросът относно преценката и анализа на всички събрани по делото обстоятелства и доказателства с оглед на избора по какъв начин и принцип да се извърши делбата, също касае довод относно правилността на съдебния акт и изпълнението на вменените от закона процесуални задължения към решаващия спора съдебен състав.
По искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като се постанови решение на състав на ВКС за изоставяне на тълкувателно решение , прието от ОСГК на ВКС , същото не може да се допусне , тъй като пътя за отмяна на приложимо ТР, макар и „загубило“ според касаторите значението си , подлежи на друг процесуален ред.
При допускане на касационно обжалване , страната-касатор дължи заплащане и на пропорционална ДТ в размер на 2% от стойността на дяла си от делбения апартамент / 100 520 лв. / или двамата касатори следва да заплатят , всеки от тях съобразно дела си , ДТ равна на тази заплатена при въззивното обжалване: или задължението за Й. Ч. е за сума от 670.14 лв. / шестстотин и седемдесет и 0.14 лв./ , а за М. Ч. сумата е 335.07 лв. / триста тридесет и пет 0.07 лв. / .Държавната такса следва да се внесе в седмичен срок от съобщението до страната по сметка на ВКС, като при неизпълнение на задължението касационното производство ще бъде прекратено.
По насрещната касационна жалба на М. З..
Насрещната касационна жалба е регламентирана с разпоредбите на чл. 287 ал.2-4 ГПК . Насрещната страна- ответник по касация, при подадена редовна касационна жалба, в срока за отговор, може да подаде насрещна касационна жалба. Обусловеността на насрещната касационна жалба от подадената преди нея касационна жалба на друга страна по делото е регламентирана в две насоки- „насрещната” касационна жалба се подава в срока за отговор, тя е част от отговора на ответника по касация, който до този момент няма подадена „самостоятелна” касационна жалба срещу удовлетворителния /но евентуално неудовлетворителен от гл.т. на обуславящите мотиви на съдебното решение /краен правен резултат по въззивното решение. Обусловеността на насрещната касационна жалба , не се разглежда ако не бъде разгледана самата касационна жалба- т.е. дали насрещната касационна жалба следва да бъде „ разгледана „ в смисъл на произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, зависи изцяло от съдбата на първоначалната касационната жалба. „Доколкото подаването на насрещна касационна жалба е поставено в зависимост от подаването на първоначална касационна жалба и нейния предмет , проверката на редовността на първоначалната и насрещната жалби се намира в съотношение на евентуална зависимост-подаването и зависи от подаването на допустима първоначална жалба, при евентуална процесуалната недопустимост на касационната жалба/ чл. 280 ал.2 ГПК/ следва да бъде оставена без разглеждане и подадената насрещна касационна жалба, а ако касационната жалба , инициирала производството пред ВКС , не бъде допусната до разглеждане по същество , то и насрещната касационна жалба не може да бъде предмет на касационно обжалване.
Предвид на изложено „насрещната касационна жалба „ на М. З. не може да бъде приета за такава по см. на чл. 287 ал.2-4 ГПК. Насрещната касационна жалба се подава в рамките на обжалваната част на въззивно решение от касатора с първоначална касационна жалба , в срока на отговор т.е. като процесуална възможност насрещната страна да не ограничава защитата само до отговор , но и да разшири процесуалната си защита в рамките на инициираното касационно производство при потенциалната възможност да се допусне касационния правораздавателен контрол. В конкретния случай с касационната жалба на Й. Ч. и М. Ч. се обжалва въззивното решение само и единствено в частта по извършване на делбата- т.е. в частта , с която е прието , че делбеният имот следва да се изнесе на публична продан и не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната им претенция по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ .
Предмет на т.н. „насрещна касационна жалба „ е решението на въззивния съд , с което същият се е произнесъл по искове по сметки. Тези искове са самостоятелни облигационни претенции и произнасянето им – съгласно чл. 286 ГПК подлежи на самостоятелно , в смисъл на независимо от постановения резултат по иска за съдебна делба , обжалване . Ето защо след като касационната жалба , въз основа на която е образувано касационното обжалване не касае обжалване на въззивното решение , в частта , с която са разрешение споровете по сметки, то и касационната жалба спрямо тази част на въззивното решение не може да бъде дефинирана като насрещна касационна жалба.
Доколкото е налице „касационната жалба“ на М. З., насочена срещу въззивно Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с. , в частта по уважените искове по чл. 30 ал.3 ЗС , същата е просрочена и като така е процесуално недопустима.
Съобщението за изготвеното общо решение / по иска за делба и по исковете по сметки/ е връчено на процесуалния представител на М. З. на 01.12.2015 година и съгласно чл.60 ал.3 и ал. 6 ГПК месечният срок за обжалване е изтекъл на 4.01.2016 година. Подадената на 10.03. 2016 година като „насрещна „ касационна жалба е извън срока по чл. 283 ГПК, тъй като няма качеството на насрещна касационна жалба по см. на чл. 287 ал.2-4 ГПК, след като е насочена към въззивното решение по облигационните искове по чл. 286 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС , а не срещу решението по извършване на делбата , в предметната рамка на която касационна жалба е образуваното от насрещната страна касационно производство. Ето защо и , в правомощията на иззета компетентност, на основание чл. 286 ал.1 т.1 ГПК , касационната жалба на М. З. следва да бъде върната.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286 ал.1 т.1 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалван по касационната жалба вх. Nо 159536/22.12.2015 год. на Й. С. Ч. и М. С. Ч. –Н., заявена чрез адв. Ж. – САК срещу Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с, в частта досежно начина на извършване на делбата- изнасяне имота на публична продан.
УКАЗВА на касаторите задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на 2% от стойността на дяловете от делбения апартамент със пазарна оценка по делото от 100 520 лв./ сто хиляди петстотин и двадесет лв. / като задължението за касатора Й. Ч. е за сума от 670.14 лв. / шестстотин и седемдесет и 0.14 лв./ , а за касатора М. Ч. сумата е 335.07 лв. / триста тридесет и пет 0.07 лв. /. Държавната такса следва да се внесе в седмичен срок от съобщението до страната по сметката на ВКС, като при неизпълнение на задължението касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на…………………………..2016 год. , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК .На касаторите да се съобщи задължението за внасяне на ДТ, като им се изпрати препис от определението чрез адв.А. Ж. САК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба от М. Б. З., чрез адв. Ал.И. – САК с вх. No 32538/10.03.2016 год. за отмяна на въззивно Решение Nо 7559 от 06.11.2015 год. по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II “В “ в.с , в частта , с която М. З. е осъден на основание чл. 30 ал.3 ЗС да заплати на Й. Ч. сумата 6000 лв. / шест хиляди лева/ и на М. Ч. – Н. сумата 3000 лв. / три хиляди лева/., като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , в частта , с която насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване по реда и в срока на чл. 274 ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на заинтересованата страна – М. Б. З. чрез адв. Ал. И. – САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: