О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 28.03.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3876 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6638 от 20.08.2018 г., подадена от С. А. П. и В. П. П. чрез адвокат В. Л. от АК – В. против въззивно решение № 224 от 13.07.2018 г. по в.гр.д.№ 262/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация А. Д. Л. и В. З. В. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат И. И. от АК – В., като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение изцяло е отменено решение № 221 от 03.04.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ищците А. Д. Л. и В. З. В., че ответниците С. А. П. и В. П. П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Л.”, площ 1 094 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи: ***; *** и ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 111, т. ІІ, рег.№ 4982, д.№ 245/2010 г. на нотариус Р.С., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г., акт № 193, том 12, дело № 3395/2010 г., с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка С. А. П. и В. П. П. са признати за собственици по давностно владение на терена заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения.
Въззивният съд е посочил, че съгласно т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК в производството по предявения отрицателен установителен иск ищците следва да докажат фактите, от които произтича правния им интерес, а ответниците – фактите, от които произтича правото им. В случая ищците са доказали наличието на защитимо право (придобито от наследодателите им Д. Л. Ц. и Л. А. Ц. право на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС при съобразяване и на т. 2 и т. 3 от ТР № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, което по силата на наследственото правоприемство е преминало и в патримониума на ищците), с което са обосновали правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. От своя страна ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа анализа на доказателствата е прието, че владението на ответниците е започнало на 03.05.2007 г., когато им е било предадено при условията на чл. 6 от подписания между Л. А. Ц. и А. Д. Л. – от една страна, и ответниците по делото – от друга страна, предварителен договор за продажба на процесния имот. Като неоснователен е определен доводът на ответниците, че дори и да не бъде дадена вяра на показанията на свидетелите им относно 02.01.2005 г. като начален момент на владението и като такъв да се приеме датата на сключване на предварителния договор, то до датата на предявяване на исковата молба – 09.08.2017 г., е изтекъл 10-годишния срок на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. В тази връзка е изложено, че давността се прекъсва чрез предявяване на иск за защита на правото на собственост върху имота в различните му форми. В конкретния случай срока по чл. 79, ал. 1 ЗС изтича на 03.05.2017 г. По делото е установено, че около два месеца преди изтичането на този срок – на 01.03.2017 г. друго лице от кръга на наследниците на Д. Л. Ц. и Л. А. Ц., а именно – Д. В. З., е предявил против С. А. П. и В. П. П. иск за защита правото на собственост с правно основание чл. 108 ЗС. Според въззивния съд с предявяването на този иск е прекъснато течението на придобивната давност. Нямало данни производството по ревандикационния иск да е приключило с влязъл в сила съдебен акт към момента на предявяване на разгледания отрицателен установителен иск от другите наследници на Д. Л. Ц. и Л. А. Ц., което е мотивирало ОС да приеме, че в полза на ответниците не е изтекъл изискуемият от закона срок от 10 години и те не могат да се легитимират като собственици на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В касационната жалба са се позовали и на основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК – очевидна неправилност.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с нищожността и недопустимостта (за които по правило съдът следи служебно) обосновава извод, че по съществуването и на това основание ВКС може да се произнесе и служебно, при това – преди да пристъпи към преценка дали са налице наведените от страната основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна“ се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационния съд, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че в случая е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване в третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК. Застъпеното от въззивния съд разбиране, че течението на срока на придобивната давност е прекъснато с предявяването на иск по чл. 108 ЗС за същия имот срещу същите ответници, но от трето за настоящия процес лице (Д. В. З.) е несъвместимо с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК, тъй като разпростира силата на процесуално действие по друго гражданско дело (предявяването на искова молба при отсъствие на идентичност в субективно отношение) в отношенията между страните по настоящото дело. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК прави ненужно обсъждането дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 13.07.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 262/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………… 2019 година от 9 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите С. А. П. и В. П. П. чрез адвокат В. Л. от АК – В. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 (петдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: