O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 19.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3977 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 14512/13.12.2014 година на С. Е. К. от [населено място] , приподписана от адв.Г. В. срещу въззивно Решение No 1984 от 31.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1814/ 2014 година на АС – София.
С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 31.01.2014 година по гр..д. Nо 254/2013 година по описа на ОС- София , с което е уважен иска на Р. Г. Н. срещу С. Е. К. , заявен на основание чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на съсобствен недвижим имот от ответника , за посочения период от време.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила – не е зачетено възражението, че от 31.01.2011 година ответника е поканен да си ползва имота, нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса „кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещият собственик и недопускането му до имота при наличие на изрична покана за допустимост, възражение направено от касатора пред двете инстанции“, при възприета от въззивния съд теза противоречаща на разясненията по ТР 129/30.06.1986 год. на ОСГК на ВС и по въпроса дали една правна сделка включва знанието или незнанието на договарящите се страни за възприетите правни норми в хипотеза когато страната брани интересите си срещу неоснователни действия или бездействия на трети лица“ без да се сочи дали изведеният въпрос е в противоречие с задължителна практика на ВКС, дали се разрешава противоречиво от съдилищата или липсва съдебна практика , касаеща приложение на конкретна правна норма .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. Н.,чрез адв.М. В.- САК с който се сочи, че касаторът не извежда правен въпрос на базата на който да се извърши селекцията за допускане на касационното обжалване, а по същество, изводите на въззивният съд са в пълно съответствие с разясненията на ТР 7/2012 година на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал.2 ЗС, поради което не са налице предпоставките да се допусне касационно обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли уважи иска на Р. Н. решаващият –въззивен съд е приел, че в рамките на спорния период от време , съсобственият на страните недвижим имот реално е ползван лично само от единия съсобственик – ответника по иска С. К., поради което са налице условията на чл. 31 ал.2 ЗС същият да бъде осъден да заплати, от датата на писмената покана, обезщетение за ползата от която е лишил другия съсобственик- ищеца Р. Н..
След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т.1, 2 или т.3 ГПК.
Релевираните с изложението на касатора „ въпроси“ по чл. 280 ал.1 ГПК нямат качеството на обусловили изхода на спора правни въпроси и съответно не могат да бъдат база за преценка наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Твърдението за наличие на установени правно-релевантни факти, които не са отчетени при преценка основателността на заявения иск , съставляват доводи за неправилност на атакуваното въззивно решение, но не са обуславящите правни проблеми, третирани като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Така изведените „правни“ въпроси са неотносими към основните мотиви на съда относно устновените правно релевантни факти и приложения матераилен закон. В изложението на касатора по чл. 284 ал.3 ГПК са формулира правени въпрос, без врзъка с мотивите на съда , обусловили крайния правен резултат и предопределили изхода на спора. Въпросът „кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещият собственик и недопускането му до имота при наличие на изрична покана за допустимост, възражение направено от касатора пред двете инстанции“, като правен проблем , не касае хипотези на съсобственост и ползване на общия имот само от единия съсобственик , поради което не може въз основа на неговото „противоречиво“ или в „противоречие“ решаване със задължителна съдебна практика по представените съдебни решения на ВКС да се базира оценката на касационния съд за селекция.
Липсата на изведен конкретен , свързан с предмета на спора правен въпрос, изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационна жалба вх. Nо 14512/13.12.2014 година на С. Е. К. от [населено място] , приподписана от адв.Г. В. срещу въззивно Решение No 1984 от 31.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1814/ 2014 година на АС – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: