О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 23.02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 7088 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 22706 от 11.08.2014 г., подадена от Г. Й. Ш. от [населено място] чрез адвокат Н. А. от АК – П., която е насочена против решение № 1241 от 30.06.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, седми състав, постановено по в.гр.д. № 152/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация М. Д. П. чрез адвокат Д. Е. от АК – П. е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който възразява срещу допустимостта на касационната жалба от гледна точка чл.280, ал.2 ГПК, срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.
При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено постановеното на основание чл.346 ГПК решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав по гр.д.№ 9157/2011 г., в частта, с която настоящият касатор Г. Й. Ш. е осъден да заплати на ответницата по касация М. Д. П. сумата 2 870 лева – обезщетение за лишаването й от ползването на делбения имот през периода от 20.04.2011 г. до 26.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на претенцията до окончателното изплащане. В правомощията на въззивна инстанция същото решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив е отменено в частта, с която е уважен иска на Г. Й. Ш. за присъждане на сумата 8 050 лева – стойност на извършени в имота подобрения съобразно дела му в съсобствеността и е постановено отхвърляне на този иск. С въззивното решение е потвърдено и постановеното в производство по чл.250 ГПК решение № 4027 от 25.10.2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав по гр.д.№ 9157/2011 г., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Г. Й. Ш. да се допълнителни решение № 2995 от 05.07.2013 г. с осъждането на М. Д. П. да заплати обезщетение за забавено плащане на равностойността на извършените в имота подобрения в размер на законната лихва върху сумата от 8 050 лева, считано от дата 26.11.2012 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания възлиза на търсената сума (чл.69, ал.1, т.1 ГПК). В депозираната на 26.11.2012 г. по реда на чл.346 ГПК молба М. Д. П. е поискала присъждане на вземане по чл.31, ал.2 ЗС, възлизащо общо на сумата 4 800 лева за периода от 20.04.2011 г. до 26.11.2012 г., която не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина касационната жалба в частта й, с която се атакува произнасянето по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Възражението, че касационната жалба е процесуално недопустима и в останалата й част, е неоснователно. С предявената на 26.11.2012 г. по реда на чл.346 ГПК молба Г. Й. Ш. е поискал присъждане на вземане за половината от увеличената стойност на процесното жилище в резултат от извършени от касатора подобрения, възлизащо общо на сумата 12 000 лева, а тя надхвърля прага от 5 000 лв., установен с чл.280, ал.2 ГПК.
По допускането на касационното обжалване във връзка с претенцията за подобрения, съдът намира следното:
За да отмени осъдителното първоинстанционно решение и да отхвърли иска на Г. Й. Ш. за присъждане на сумата 8 050 лева – стойност на извършени в имота подобрения съобразно дела му в съсобствеността, въззивна инстанция е приела следното: Страните по делото са съжителствали на съпружески начала, в периода на което са придобили собствеността върху процесния апартамент, допуснат до делба с влязлото в сила в тази му част решение на районния съд. В съсобствения имот са извършени редица подобрения, с които стойността му се е увеличила и които са оценени в общ размер от 16 100 лв. Според разпитаните свидетели на касатора, само той ги е наемал, с него те са се договаряли както за конкретните подобрения в имота, така и за заплащането. Това, обаче, не е преценено като основание да се приеме, че средствата, давани от Ш. са били негови лични, без М. П. да има права върху тях. Прието е, че е било в тежест на Ш. да установи и докаже, че заплащането за материали и труд във връзка с подобренията е с негови индивидуални средства, като успешно проведено доказване в тази насока не е налице. Фактът, че Г. Ш. е заплащал на свидетелите и е договарял единствено той във връзка с осъществяваните подобрения, не означава че парите са били негови лични, за да се приеме, че М. П. се е обогатила за негова сметка с увеличената стойност на общия им имот.
Иска се касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса (уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията по т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК) „При фактическо съжителство на съпружески начала, при липса на съпружеска имуществена общност, следва ли да се приеме житейската презумпция, че този, който извършва плащания, прави това със собствени, лични средства и съответно – чия е тежестта да установи дали вложените за извършването на подобрения в съсобствен имот средства са общи на двете лица”. Посоченият въпрос е обусловил формираната правораздавателна воля, като по отношение на него е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е постановено отхвърляне на иска на Г. Й. Ш. за присъждане на стойността на извършени в съсобствения имот подобрения съобразно дела му в съсобствеността до размер на сумата 8 050 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК по отношение на искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното в производство по чл.250 ГПК решение Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлена като молбата на Г. Ш. да се допълнителни решение решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив с осъждането на М. Д. П. да заплати обезщетение за забавено плащане на равностойността на извършените в имота подобрения в размер на законната лихва върху сумата от 8 050 лева, считано от дата 26.11.2012 г. до окончателното изплащане. Касационната инстанция не разполага с правомощие да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по отношение на посочената част на въззивното решение.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 161 лева (2% върху сумата 8 050 лв.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 22706 от 11.08.2014 г., подадена от Г. Й. Ш. от [населено място] чрез адвокат Н. А. от АК – П., в частта й, с която е насочена против решение № 1241 от 30.06.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, седми състав, постановено по в.гр.д. № 152/2014 г. в частта му, с която, потвърждавайки решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав по гр.д.№ 9157/2011 г., Г. Й. Ш. е осъден да заплати на М. Д. П. сумата 2 870 лева – обезщетение за лишаването й от ползването на делбения имот периода от 20.04.2011 г. до 26.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на претенцията до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7088/2014 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. в тази му част.
В тази му част определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 22706 от 11.08.2014 г., подадена от Г. Й. Ш. от [населено място] чрез адвокат Н. А. от АК – П., в частта й, с която е насочена против решение № 1241 от 30.06.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, седми състав, постановено по в.гр.д. № 152/2014 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 4027 от 25.10.2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав по гр.д.№ 9157/2011 г., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Г. Й. Ш. да се допълнителни решение решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив с осъждането на М. Д. П. да заплати обезщетение за забавено плащане на равностойността на извършените в имота подобрения в размер на законната лихва върху сумата от 8 050 лева, считано от дата 26.11.2012 г. до окончателното изплащане.
В тази му част определението не подлежи на обжалване.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 22706 от 11.08.2014 г., подадена от Г. Й. Ш. от [населено място] чрез адвокат Н. А. от АК – П., в частта й, с която е насочена против решение № 1241 от 30.06.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, седми състав, постановено по в.гр.д. № 152/2014 г. в частта му, с която решение № 2995 от 05.07.2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав по гр.д.№ 9157/2011 г. е отменено в частта, с която е уважен иска на Г. Й. Ш. за присъждане на сумата 8 050 лева – стойност на извършени в имота подобрения съобразно дела му в съсобствеността и вместо това е постановено отхвърляне на този иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Г. Й. Ш., чрез процесуалния му представител адвокат Н. А. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 161 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
В тази му част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: