О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 18.03.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2238 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2575 от 23.04.2018 г., подадена от „Борола” ООД чрез адвокат Ю. О. от АК – Д. против въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация Т. П. Н. е подал отговор, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение № 107 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 713/2013 г. на РС – гр. Каварна в частта, с която РС се произнесъл по претенцията на „Борола” ЕООД (понастоящем „Борола” ООД) против Т. П. Н. за признаване на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2 440 кв.м. по КК на [населено място], общ. К. – досежно частта, с която е отхвърлен иска за установяване право на собственост за частта от имота с идентификатор *** с площ от 2 320 кв.м., като въззивният съд е постановил, че прекратява производството в тази му част поради липса на правен спор с произтичащата от това липса на правен интерес. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите му, с които са отхвърлени претенциите по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху 120 кв.м., заснети неоснователно като част от поземлен имот с идентификатор имот с *** по КК на [населено място], общ. К. и за осъждането му да предаде владението върху тях, както и по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в спорните 120 кв.м. стопанска постройка.
Въззивният съд е приел, че против Т. П. Н. са заявени претенции да бъде признато за установено, че ищцовото дружество притежава право на собственост върху дворно място с площ от 2 440 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., като ответника бъде осъден да предаде владението върху 120 кв.м. от дворното място в югозападната част от имота на ищеца, както и иск ответника да бъде осъден да премахне със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в имота на ищеца сграда – стопанска постройка, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Ищцовото дружество, променило правно-организационната си форма в ООД (установено от извършената от въззивния съд служебна справка в Търговския регистър), се легитимира като собственик на дворно място с площ от 2 440 кв.м., урегулирано в парцел *, кв. 46 по плана на [населено място], общ. К., заедно с двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена площ от 1 490 кв.м. по силата на н.а. за покупко – продажба на недвижим имот № 167 от 07.03.1997 г., т. I, д.№ 369/1997 г. на РС гр. Каварна. Праводател на ищеца е РПК „Съгласие” гр. Каварна, на която с договор за замяна от 24.02.1994 г. община Каварна е прехвърлила дворно място, върху което е построен хотел – ресторант, намиращо се в парцел *, в кв. 46 по плана на [населено място], с площ от 1 139 кв.м., представляваща североизточната част от парцел *, целия с площ от 1 889 кв.м. Освен това, с н.а.№ 82, т. I, д.№ 1776/1997 г. на РС гр. Каварна, РПК „Съгласие” била призната за собственик по регулация върху дворно място с площ от 1 301 кв.м., представляващо част от общинско дворно място в кв. 46 по плана на [населено място], което по силата на заповед № 10 от 15.01.1997 г. на кмета на гр. Каварна за утвърждаване на регулационен план, се придава по регулация към парцел * в кв. 46 – собственост на РПК „Съгласие”. От друга страна – ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КК на [населено място] (УПИ **), ведно с постройките в дворното място.
Освен писмените, всяка от страните е ангажирала гласни доказателства; събрани са и експертни заключения, които са обсъдени от въззивния съд. От заключението на СТЕ, прието при разглеждането на делото от районния съд, е установено, че към момента на закупуване на имота от ищеца е действал регулационен план от 07.03.1973 г. и площта на парцел * в кв. 46 е била 2 440 кв.м. Действащият план е променен със Заповед № 179 от 05.06.1998 г., като част от парцел * с площ от около 100 кв.м. е придаден към парцел ** (на ответника). Така част от пристройката към гаража на ответника се явява построена в имота на ищеца. За тази пристройка имало издадено разрешение за строеж с дата след промяната на плана от 1998 г. При изследване на плановете, вещото лице е достигнало до извода, че на това място сграда е съществувала още през 1973 г. (защото е била нанесена на плана), а при изменението на плана от 1998 г. попада в парцел **. Със заключението на служебно назначената от въззивния съд СТЕ е установено, че предмет на договора от 24.02.1994 г. (сключен между праводателя на ищеца РПК „Съгласие“ и Община гр. Каварна) е дворно място с площ от 1 139 кв.м., представляващо северозападната част от парцел * в кв. 46 по одобрения на 25.05.1973 г. кадастрален и регулационен план на [населено място]. Имотът не е бил описан като самостоятелна кадастрална единица. По РП парцел * e съставен от имоти с пл. №№ *, *, *, както и части от *, * и *, които са били отчуждени „За ресторант” със заповед от 08.09.1982 г. От имот пл. № * (на ответника) е била отчуждена площ от 75 кв.м. Одобреният на 25.05.1973 г. кадастрален и регулационен план се явява първи за [населено място]. По време на неговото действие е извършена замяната между РПК „Съгласие“ и Общината с договора от 24.02.1994 г. и уреждането на регулачните сметки за парцел * в кв. 46. Със заповед от 15.01.1997 г. е извършена промяна на дворищната регулация като към парцел * е придадена част от общинско място с площ 1 301 кв.м. Частично изменение на РП е извършено със заповед на и.д.кмета на Община гр. Каварна № 179 от 05.06.1998 г., с която е постановено придаване на част от УПИ * към УПИ ** (на ответника). Регулачните сметки в тази връзка са уредени между ответника и Община гр. Каварна, а не между ответника и ищеца като собственик на УПИ *. На 27.11.2001 г. е изработен нов кадастрален план на селото по програма „ФАР”, а на 19.02.2008 г. са одобрени кадастралната карта и регистри за землището на [населено място]. По КК имотът на ответника с идентификатор * съответства на имота, заснет и нанесен по КП от 2001 г., но не съответства на регулационния план на селото. В КК нанасянето на имота на ищеца * е извършено съобразно ЧИРП от 05.06.1998 г. след подадено заявление от 03.04.2012 г. Заповедта за ЧИРП от 05.06.1998 г. е атакувана от ищеца, като с решение № 111 от 27.07.2015 г. по адм.д.№ 93/2015 г. на АдмС – Добрич жалбата е била оставена без разглеждане в частта, с която е искана отмяна на заповедта, но последната е прогласена за нищожна. В последната му част решението на АдмС – Добрич е отменено с решение № 14829 от 05.12.2017 г. по адм.д. № 1114/2015 г. на ВАС, като искането на „Борола” ООД за обявяване нищожността на заповед № 179 от 05.06.1998 г. на и.д.кмета на Община гр. Каварна е отхвърлено.
От правна страна на първо място е прието, че ищецът не разполага с правен интерес да установи правото си на собственост върху целия поземлен имот с идентификатор ***, тъй като това му право не е застрашено, нарушено или оспорвано от ответниците. При констатация за липса на правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху целия поземлен имот *, съдебното установяване на същото по отношение на цялата му площ от 2 440 кв. м. е лишена от правен интерес за разликата над спорните 120 кв.м. до пълния размер на имота, т.е. за площ от 2 320 кв.м. Предвид процесуалната недопустимост на претенцията за разликата над спорните 120 кв.м., решението на РС е обезсилено в тази му част, а съдебното производство – прекратено.
При произнасянето по иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е съобразил т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК относно задължението на съда да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съобразени са и постановките на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Относно принадлежността на правото на собственост върху спорните 120 кв.м., въз основа на заключенията на СТЕ е прието, че по първия регулационен план имотът, описан в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 167, т. I, д.№ 369/1997 г. на РС гр. Каварна (дворно място с площ от 2 440 кв. м., за което е отреден парцел * в кв. 46) не е представлявал самостоятелна кадастрална единица. В парцел * в кв. 46, по плана от 1973 г., са участвали имоти с пл. №№ *, част от *, *, част от *, част от * и част от *. Съгласно чл. 30 ЗТСУ (отм.) в редакцията, действаща към момента на одобряване на РП със заповед от 25.05.1973 г., парцелите се отреждат със самия план за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел. Отреждането на парцел за даден имот има вещноправно действие. След влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху имотите, за които са отредени парцели, се трансформира в право на собственост върху парцелите. За частите от имотите, които остават извън отредените за тях парцели, правото на собственост върху имота до регулация преминава в право на вземане върху дължимото обезщетение във връзка с придаването им към съседни парцели (в този смисъл Решение № 59/1969 г. на ОСГК на ВС на НРБ). Регулационните граници на парцел * са изчертани в червен цвят по скица-приложение № 2 към заключението на вещото лице по гр.д.№ 713/2013 г. на КРС. Графично представено, западната регулационна линия на парцела е хоризонтална права линия, без чупки. В югозападния ъгъл на парцел * върху плана е изчертана синя линия, обективираща ЧИРП от 1998 г., по силата на което заключената между синята линия и червената от западна и южна страна площ, изчислена графично около 100 кв.м. е придадена към парцел **, принадлежащ на ответника. Прието е, че регулачните сметки не са уредени, тъй като придаваемото място е заплатено от ответника не на действителния собственик „Борола” ООД, а на Община гр. Каварна Съгласно § 8 от ПЗР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е мотивирало съда да приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху спорните 100 кв.м., изчислени графично от вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, от претендираните от него 120 кв.м. Същевременно е съобразено, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение, че е придобил правото на собственост върху спорния терен по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 04.09.1998 г., когато се е снабдил с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение за период от 10 години. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Съгласно чл. 200, ал. 2 ЗУТ правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Съобразено е, че ответникът твърди да е осъществявал трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху придадената по регулация реална част от недвижим имот, собственост на ищеца, в размер на 85 кв.м. и още 15 кв.м. от УПИ *. Прието е, че се касае за извършено присъединяване към съседен имот, като остатъкът от УПИ * отговаря на изискванията за площ и лице, предвидени в чл. 19 ЗУТ. Началният момент на владението е бил манифестиран от ответника посредством поставянето на телена ограда и това е било очевидно за ищеца (в този смисъл са показанията на св. В. С. – служител на „Борола” ООД, който е разговарял с ответника по въпроса защо е заградена част от имота на ищеца). От 04.09.1998 г. (когато ответникът се е позовал на давностно владение) до предявяването на исковата молба на 21.10.2013 г., е изтекъл срок, по-дълъг от 10 години, през който ответникът е владял спорните 100 кв.м. явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано. Така правото на собственост върху тази реална част е изгубено от ищеца и е придобито от ответника на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Придобиването на собствеността от ответника сочи на неоснователност на ревандикационната претенция по отношение на 100 кв.м., а за разликата над този размер до претендираните 120 кв.м. искът е неоснователен, тъй като ищецът изобщо не е изгубвал собствеността върху тях и няма доказателства правото на собственост да е било придобито от ответника. По тези съображения първоинстанционното решение в тази му част е потвърдено като правилно като краен резултат. С оглед разрешението по иска с правно основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е приел, че не е установена първата предпоставка за уважаване на негаторния иск (ищецът не е установил правото си на собственост върху терена, върху който твърди ответникът да е изградил стопанската постройка), поради което като неоснователен е отхвърлен и иска с правно основание чл. 109 ЗС.
В представеното от касатора изложение на касационните основания са формулирани правни въпроси, като последните два от тях (в съответствие с правомощието по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) съдът уточнява и обобщава в питането „Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот ?” . Така поставения правен проблем е разгледан от въззивния съд и има обуславящо значение за изхода на спора в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по същество, т.е. представлява общо основание за допускане на касационното обжалване. По отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото произнасянето на ОС е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д.№ 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., според които реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимални площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение касае само случаите, когато част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т.е. при урегулиране с регулационен план, но не и при „фактическо присъединяване”), , тъй като чл. 17, към който препраща чл. 200, ал. 2 ЗУТ, касае урегулирането на неурегулирани дотогава имоти. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. Констатираното несъответствие между решаващите мотиви на ОС и практиката на ВКС мотивира настоящия състав да приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението досежно частта от земната повърхност, за която ищецът претендира, че е част от собствения му парцел * от кв. 46 по РП на [населено място], която неправилно е заснета като част от притежавания от ответника имот № *** по КК на [населено място], както и в частта, в която съдът се е произнесъл по обусловения иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Искането за допускане на обжалване на въззивното решение в часттта, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на претенцията, е неоснователно. В тази връзка е поставен въпроса „Когато претендираната част от имота не е определена, а е посочена само по площ, правилно ли е разрешението да се обезсили иска в частта за горницата над търсената част ?”, който няма обуславящо значение по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК за произнасянето на въззивния съд в обсъжданата част, релевантно за което е приетото, че е недопустимо предявяването на иск при отсъствие на правен спор. Освен това във връзка с цитирания въпрос касаторът не е обосновал наличието на който и да е от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на пропорционални държавни такси. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 и чл. 3 от ТДТКССГПК в случая същите възлизат на сумата 25 лв. за иска по чл. 108 ЗС (при цена на обжалваемия интерес в размер на 748,80 лв. – данъчна оценка на процесните 120 кв.м.) и 15 лв. за неоценяемия иск по чл. 109 ЗС, или общо – 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението досежно частта от земната повърхност, за която „Борола” ООД претендира, че е част от собствения му парцел * от кв. 46 по РП на [населено място], която неправилно е заснета като част от имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], както и в частта, в която съдът се е произнесъл по обусловения иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на построената върху тази част от земната повърхност стопанска постройка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………….……………………… 2019 година от ………… часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора „Борола” ООД чрез адвокат Ю. О. от АК – Д. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 40 (четиридесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 828/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на претенцията на „Борола” ЕООД (понастоящем „Борола” ООД) против Т. П. Н. за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2 440 кв.м. по КК на [населено място], общ. К. – досежно частта, с която е отхвърлен иска за установяване право на собственост за частта от имота с идентификатор *** с площ от 2 320 кв.м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: