O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 06.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 909 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 22915/28.07.2016 год. на М. И. А. лично и като наследник на починалата касаторка А. Д. А. на 25.10.2016 година , заявена чрез процесуалния представител адв.Н. А. АК П. срещу въззивно Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., включвайки в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М..
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- ЗН, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Доводите за незаконосъобразност касаят изводите на въззивния съд , че по силата на Саморъчното завещание на И. А. , М. А. наследява само разполагаемата част от наследството, а не цялото имущество на наследодателя поради неточното тълкуване на волята му, в която насока са част от изведените правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи обема на защита на ответника при липсата на заявен отговор на исковата молба.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по обединените въпроси/ втори и трети/: за тълкуване волята на завещателя относно употребения в завещанието термин „разполагаема част „ като законов термин по чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл „на всичко , с което разполагам“ , на база преценка и на събраните по делото доказателства, като се сочи и противоречие с Решение No 253 от 17.10.2014 год. на ВКС- III г.о. , Решение No 524 от 28.12.2011 година I г.о. .
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа по въпроса за допустимостта решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на наследник без да е заявен от същия иск на основание чл. 30 ал.1 ЗН , произнесен в противоречие с Решение No 177 от 28.05.2011 година на ВКС- II и разрешаван противоречиво от съдилищата , илюстрирано с приложената практика на решения по чл. 218 а ГПК/ отм./.
Искане за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по процесуалния въпрос за допустимостта въззивния съд да се произнесе по правото на наследник относно запазената му част , без същия да е упражнил правото си по чл. 30 ал.1 ЗН и бе да е заявил такова искане в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК и без да се съобразява с преклузивния срок за упражняване на правото, без съобразяване със задължителната съдебна практика- ПП ВС 7-73 .
С отговор в срока по чл. 287 ГПК , ответникът по касация Р. М. възразява по основателността на касационната жалба на М. А. и А. А. и искането да се допусне ксационно обжалване с довод , че изведените въпроси не са предмет на разглеждане пред възивния съд и изобщо, възражението , че по силата на саморъчното завещание М. А. не наследява всичко останало след смъртта на баща си и не съставлява искане по чл. 30 ал.1 ЗН.
Останалите съделители- ответници по касация не вземат становище по същество, тъй като техните права не се засягат от спора за правата на М. А. по наследство.
С втора „насрещна касационна жалба“ вх.No 35088/28.11.2016 год. , заявена от Р. И. М. чрез процесуалния си представител –адв. С. Л.- САК се обжалва въззивно Решение № 914 от 16.06.2017 година, постановено по гр.В.д. № 1020/ 2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с която за съделителката М. И. А. е опредена квота от 35.47 % идеални части терена, допуснат до съдебна делба, на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м., както и в частта , с която е потвърдено Решение 107 от 11.01.2016 година по гр.д.16975/2011 година на РС-Пловдив относно лицата между които следва да се допусне съдебната делба , както и правата на тези лица , както и по отношение на намиращите се в него сгради – промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .1 със застроена площ от 1085 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.2 със застроена площ от 477 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .7 със застроена площ от 461 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.12 със застроена площ от 330 кв.м., сграда за транспорт с идентификатор 56784.531.5040 .13 със застроена площ от 168 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .14 със застроена площ от 370 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.15 със застроена площ от 623 кв.м. без участието на доверителката ми Р. М. и без да и е определена квота в съсобствеността.
С касационната жалба на Р. М. се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно , поради неточно приложение на материалния закон относно валидността на сделката по НА 109 /1999 година, по силата на която сделка, без спазване изискванията на закона , се придобиват вещни права от недвижим имот на територията на Република България от чуждестранно лице , без разрешение на МФ, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите : действителна ли е по отношение на приобретателя- български гражданин възмездна сделка за придобиване на земя със статут на ПИ /УПИ/ , извършена чрез нотариален акт през 1999 година при действието на чл. 29 ал.1 ЗС/ ред. ДВ. бр.33/1996 год./и чл. 19 ал.1 СК/1985- отм., ако същият е в брак с чуждестранен гражданин и сделката е извършена без разрешение на МФ? По силата на сключената без спазване изискванията на закона възмездна придобивна сделка възниква ли СИО,придобиват ли се вещни права от съпруга, по отношение на когото няма забрана ? произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение No 799 от 28.11.1997 год. по гр.д. No 695/97 год. на ВКС -I г.о. и Решение No 31 от 11.02.2007 год.по гр.д. No 789/2007 г. на ВКС -I г.о.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от М. А. и А. Ф., чрез адв.Н.А. АК П., с който се оспорва касационната жалба като неоснователна , наред с доводи за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на поставените въпроси и в съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба на М. И. А. лично и като наследник на починалата на 25.10.2016 година касаторка А. Д. А. – майка, е подадена в срока по чл. 283 ГПК , насочена е срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение на гражданския съд по вещен иск и е процесуално допустима.
Касационната жалба на Р. И. М. е процесуално недопустима по следните съображения
1./ Тази касационна жалба , посочена от защитата на касатора като „насрещна“ няма правната характеристика на насрещна касационна жалба по см. на закона- чл. 287 ал.2 и ал.4 ГПК. Насрещната касационна жалба по естеството си не е просто касационна жалба от насрещна страна/ ответник по касация/ , подадена в срока за отговор и като защита на инициирано касационно обжалване. Насрещната касационна жалба има задачата и функцията да „разшири“ предмета на касационно обжалване , но само в онази част на обжалването, в която касационното производство е вече висящо т.е. за онази част на обжалваното въззивно решение спрямо която , по силата на подадената в тази част касационна жалба , е проявил действие суспензивният ефект на касационната жалба и то по причина да се гарантира пълната и ефективна защита на страната-ответник в рамките на запазената висящност на спора , която страна до момента на подаване на първоначалната касационна жалба не е имала правен интерес от обжалване в тази част на съдебния акт на въззивния съд. Искането респ. евентуалното допускане на касационно обжалване налага същата страна да има възможността и тя да поиска от съда по обстойно разглеждане по същество на всички релевирани от нея защитни възражения или направени искания за прилагане на материален закон , в хода на делото , които то този момент , като евентуално заявени , не са получили отговор по същество с решението на първоинстанционния или въззивен съд и/или не са обусловили крайния правен извод на решаващия съд да отсъди в нейна полза.
Насрещната касационна жалба не е процесуално средство чрез което законодателят дава възможност да се повлияе на стабилитета на необжалваната част от въззивното решение, т.е. да се иска обжалване и по отношение на онези части от въззивното решение , за които срокът за обжалване е изтекъл, т.е. да се иска поправка на пропуска на заинтересованата страна , която макар и да не е била удовлетворена от постановения правен резултат и да не е подала своя самостоятелна касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК , да може да стори това само защото другата страна обжалва , и то в друга част , въззивния съдебен акт.
Правилата за подаване на насрещна касационна жалба се регламентират с разпоредбите на чл. 287 ал.2-4 ГПК , като най-характерната особеност на насрещна касационна жалба е нейната обусловеност от подадената преди нея касационна жалба на друга страна, в смисъл , че подаването на насрещна касационна жалба е поставено в зависимост от подаването на първоначална касационна жалба, т.е. от предмета и обема на това обжалване.
Процесуалният закон предпоставя разглеждането на насрещната касационна жалба от разглеждането на първоначалната касационна жалба , с което е инициирано касационното производство. Разпоредбата на чл. 287 ал.4 ГПК, съгласно която насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба , налага тълкуване в смисъл, че под „разглеждане на първоначалната касационната жалба следва да се разбира извода на състава на ВКС за позитивно определение по чл. 288 ГПК , с което се допуска касационното обжалване по първоначалната касационна жалба. Но допуснато касационно обжалване по първоначалната касационна жалба не винаги може да обуслови извод за допускане и на касационното обжалване по насрещната касационна жалба.
2./ Подадената „насрещна „ касационна жалба на Р. И. М. е насочена срещу въззивното решение по допускане съдебна делба в частта , с която за съделителката М. И. А. е опредена квота от 35.47 % идеални части терена, допуснат до съдебна делба, на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м., както и в частта , с която е потвърдено Решение 107 от 11.01.2016 година по гр.д.16975/2011 година на РС-Пловдив относно лицата между които следва да се допусне съдебната делба , както и правата на тези лица , както и по отношение на намиращите се в него сгради , докато с основната касационна жалба съделителката М. И. А. се обжалва въззивното решение по допускане на съдебна делба , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., с включени в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М..
След като всяка една от страните обжалва различни части на въззивното решение , настоящият състав намира , че всяка от тези жалби съставлява самостоятелна касационна жалба , обусловена от правния интерес да получат в частта на обжалваното решение по- благоприятен резултат. Ето защо срокът за обжалване на всяка една от тях е този по чл. 283 ГПК . Доколкото касационната жалба на Р. М. е подадена извън законоустановения месечен срок от съобщението, изтекъл на 04.08.2016 година / л. 28/ и приемайки за неприложими правилата на чл. 287 ал.2 ГПК , настоящият състав намира , че тази касационна жалба се явява процесуално недопустима , поради което – при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде върната на касатора, а образуваното в тази част касационно производство следва да бъде оставено без разглеждане.
3./ При извършената служебна проверка за процесуална допустимост на обжалваното въззивно решение настоящият състав констатира и следното:
Искът за съдебна делба е заявен от М. И. А. на недвижими имоти – ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. , заедно с отразените по КК и КР на [населено място] промишлени сгради в имота под кратки номера от 5040.1 до 5040.17, срещу наследниците и частни правоприемници на останалите бивши акционери на национализираното [фирма] [населено място].
С молба, подадена в срока за отговор по чл. 131 ГПК С. Т. У. и Б. С. У., като наследници на бившия акционер М. У. А. са поискали в делбата да се включи ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м.,заедно с отразените по КК и КР на [населено място] промишлени обекти под кратки номера 269.1 до 269.5.
В отговора на исковата молба И. Б. Д., наследник на бившия акционер О. А. А. е оспорила обема права на съделителката М. И. А., като е поискала в делбата да бъдат включени всички наследници по закон на И. А. А. – наред с дъщерята М. И. А. и преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М.. Оспорвайки действителността на договор за покупко-продажба по НА 109/1999 година поради противоречие с чл. 29 ал.1 ЗС/ редакция ДВ.бр.36/1996 година / ,същата съделителка е поискала в делбата да участва и съпруга на М. А.- А. Ф./ гражданин на Република Гърция/ , както и е поддържала тезата , че по силата на оставеното в полза на М. А. Саморъчно завещаниеот 03.08.1998 год. от баща и И. А. същата получава като дял само „разполагаемата част“от наследството, а останалият дял се наследява от всички наследници по закон. Наред с това И. Д. е оспорила качеството на годен обект на съдебна делба на по-голямата част от посочените промишлени сгради в двата имота , с тезата , че същите физически не съществуват като годен обект на делба като саморазрушили се , а в хода на делото са ангажирани и писмени доказателства за дадено предписание на общинската администрация за тяхното премахване.
Пред РС-Пловдив, по иска за съдебна делба от 05.10.2011 година е образувано гр.д. No 16957/2011 година
С Решение No 4899 от 11.12.2013 година по посоченото дело , районният съд е допуснал съдебна делба на двата поземлени имота , заедно с отразените по документи промишлени сгради,при права съгласно притежаваните проценти на бившите акционери, без участието на всички наследници на И. А. и без съпруга на М. А.- А. Ф. .
По въззивна жалба на И. Д., намираща се в кориците на гр. В. д.No 1323 / 2014 година на ОС-Пловдив,е прекратено , а в последствие образувано гр.В.д. No 2320/ 2014 год. на ОС-Пловдив
Въззивникът И. Д. чрез защитата си е релевирала доводи за незаконосъобразност относно допуснатата делба на част от промишлените сгради в ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. , а по отношение на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м.и отразените сгради – с доводи за наличие на съсобственост и с лицата А. А., Р. М. – наследници по закон на наследника И. А. А. липса на съсобственост със съпруга на М. А., оспорено саморъчно завещание на наследодателя от 1989 година относно разпоредения обем наследствени права и др.
С Решение No 627 от 03.04.2015 година , първо решение на втората инстанция , е обезсилено Решение No 4899 от 11.12.2013 година , постановено по гр.д. No16957/2011 година на РС-Пловдив в посочените части: 1./ по допускане на съдебната делба между М. А., И. Д. , [фирма] С. У., Благородна У.- П. и А. Ф. на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. САМО досежно промишлените сгради с кратки номера 5040.1 , 5040.3, 5040.8, 5040.10, 5040.11, 5040.15 и 5040.17 и 2./ по допускане на съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м. , ведно със сградите- кратки номера 269.1, 269.2, 269.3, 296.4 и 269.5 при посочените квоти между лицата М. А. и А. Ф., И. Д., [фирма], С. У. и Б. У.-П. и същото е върнато на първата инстанция за конституиране на нови страни- наследниците по закон на И. А. , приемайки в мотивите , е със Саморъчното завещание от 03.08.2998 година И. А. се е разпоредил за след своята смърт в полза на дъщеря си М. само с своята „разполагаема“ по см. на ЗН част , но не и с цялото имущество.
По отношение на И. Д. Решение No 4899 от 11.12.2013 година , постановено по гр.д. No16957/2011 година на РС-Пловдив , в частта по допускане съдебна делба на ДВОРНО МЯСТО , представляващо ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. между посочените лица и права, като необжалвано е влязло в сила.
С Решение No 102 от 11.01.2016 година , постановено по гр.д.No 16957/2011 година на РС – Пловдив , делбеният съд е постановил отново да се извърши съдебната делба на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м.,ведно с част от промишлените сгради , между същите лица и права както е по първото решение на районния съд.
С Решение No 914 от 16.06.2016 година, второто решение на втората инстанция ,постановено по В.гр.д. No 1020/2016 на ОС-Пловдив, е прието, че новоконституираната страна от районния съд при новото разглеждане на делото Р. М. има право на въззивна жалба и по отношение на необжалваното с първата въззивна жалба решение досежно съдебната делба на ДВОРНО МЯСТО , представляващо ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. между посочените лица и права, като изключва от делбата на терена на ПИ съпруга на М. А.- А. Ф.. В мотивите въззивният съд се произнася по възражение на Р. М. за недействителност на сделка, сключена от сестра и М. А. с баща им по време на брака се с чужд гражданин, който по силата на чл. 19 ал.1 СК/1985г.-отм. придобива вещни права.
Доколкото съдебното производство се развива при действащите правила на ГПК и въззивното производство е уредено като ограничен въззив , обжалването пред втората инстанция , изключва действие на постановеното решение и в частта , която не е обжалвана дори и в хипотезата на конституирани нови страни. За тези страни предмет на делото е този, очертан с отменителното / в случая за обезсилване / решение на въззивния съд . Служебното разширяване на предметната рамка , като се включи отново в делбата и имот, който не е бил в предметната рамка на въззивното обжалване и се постанови решение за изключване на съделител с признати права в съсобствеността , съставлява произнасяне извън предмета на делото.
„Насрещната касационна жалба“ на Р. М. , дори и да би била същинска насрещна касационна жалба , не може да касае влязъл в сила съдебен акт.
При така изложените съображения , настоящият състав на ВКС намира , че касационната жалба на Р. М. следва да бъде оставена без разглеждане , като процесуално недопустима.
След преценка на наведените доводи и данните по делото, в рамките на правомощията по селекция за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационната жалба на М. А. следва да бъде допусната до разглеждане по същество , в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по доформулираните / от съда / въпроси : за възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в завещанието термин „разполагаема част „ като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл „на всичко , с което разполагам“; за правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30 ал.1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30 ал.1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК, предвид липсата на систематизирана съдебна практика по повдигнатите въпроси.
При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати и пропорционална ДТ , съставляваща 2 % от цената на иска.Тъй като се касае до производство за делба в първата фаза , дължимата ДТ е в размер на сумата 25 лв. / двадесет и пет лева/.същата следва да се заплати по сметка на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението до касатора. При неизпълнение на указаното задължение , касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 22915/28.07.2016 год. на М. И. А. лично и като наследник на починалата касаторка А. Д. А. на 25.10.2016 година , заявена чрез процесуалния представител адв.Н. А. АК П. срещу въззивно Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., включвайки в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М..
УКАЗВА на касатора задължението за заплащане на пропорционална ДТ в размер на 25 лв. / двадесет и пет лева/, с седмичен срок от съобщението. При неизпълнение на указаното задължение, касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ……………………., за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора да се съобщи даденото указания за внасяне на пропорционална ДТ, като се изпрати препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба вх.No 35088/28.11.2016 год. , заявена от Р. И. М. чрез процесуалния си представител –адв. С. Л.- САК срещу въззивно Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/ 2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с която за съделителката М. И. А. е опредена квота от 35.47 % идеални части терена, допуснат до съдебна делба, на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м., както и в частта , с която е потвърдено Решение 107 от 11.01.2016 година по гр.д.16975/2011 година на РС-Пловдив относно лицата между които следва да се допусне съдебната делба , както и правата на тези лица , както и по отношение на намиращите се в него сгради – промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .1 със застроена площ от 1085 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.2 със застроена площ от 477 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .7 със застроена площ от 461 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.12 със застроена площ от 330 кв.м., сграда за транспорт с идентификатор 56784.531.5040 .13 със застроена площ от 168 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040 .14 със застроена площ от 370 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.15 със застроена площ от 623 кв.м. , без участието на Р. М. , като процесуално недопустима.
Определението за оставяне на „насрещната касационна жалба „ без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС , по реда условията на чл. 274 ал.2 , изр.последно ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на касатора Р. И. М. на посочения служебен адрес- адв.С. Л. –САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: